Дуалното обучение и младежката безработица: 6,6% от професионалните ученици в България учат и на работа, в Германия – 88,8%

През 2024 г. в България 11 347 ученици в гимназиалния етап учат по програми, които съчетават училище и работа при работодател. Това са 6,6% от всички 170 632 ученици в професионални програми. Средно за ЕС делът е 24,7%, а в Германия – 88,8%. Младежката безработица у нас (12,3%) все пак е по-ниска от средната за ЕС (15,0%). Данните показват, че обучението чрез работа и ниската безработица често вървят заедно, но не винаги.

Какво показват данните

От 548 до 11 225 ученици за осем години. Евростат има данни за българските ученици в програми, съчетаващи училище и работа, от 2017 г. Тогава те са 548, или 0,4% от професионалното образование. През 2020 г. са 4 919, през 2022 г. – 10 572, а най-много са през 2023 г. – 11 648 (7,1%). През 2025 г. са 11 225. Делът им пада до 6,3%, защото учениците в професионалните програми като цяло стават повече – от 163 240 през 2023 г. до 176 945 през 2025 г. Какво точно е дуалното обучение и как е уредено в закона, е обяснено в речника.

Момчетата са три от всеки четири. През 2025 г. 8 297 от учениците в обучение чрез работа са момчета и 2 928 – момичета. В професионалните програми като цяло момчетата са 101 344, а момичетата – 75 601.

Професионалните гимназии са повече от половината. В България 58,2% от всички ученици в гимназиалния етап учат по професионални програми през 2025 г. (57,1% през 2024 г.), при 49,4% средно за ЕС през 2024 г. Тоест у нас професионалното образование е широко разпространено, но по-малко от него минава през работодател.

Как се сравнява България

Сравнихме три показателя за 2024 г.: дела на обучението чрез работа, младежката безработица на 15–24 г. и коефициента на заетост на същата възраст.

Германия и Австрия отговарят на очакването. В Германия 88,8% от професионалните ученици учат и на работа, младежката безработица е 6,6% – най-ниската сред сравняваните държави, – а работи всеки втори младеж (51,0%). В Австрия делът на обучението чрез работа е 50,1%, безработицата – 10,3%, а заетостта – 51,3%.

Но не навсякъде. Дания отчита 99,9% от професионалните си ученици в такива програми, а младежката ѝ безработица е 14,6%, почти колкото средната за ЕС. В Унгария и Латвия делът е 100%, а безработицата – 15,2% и 13,6%. Обратно, Малта има 44,0% и безработица от 9,2%, а Полша – само 12,6% и безработица от 10,8%. България с 6,6% има по-ниска младежка безработица от Финландия (18,8%), където делът е почти четири пъти по-голям.

Голямата слабост на България е заетостта. Ниската младежка безработица у нас не означава, че младите работят. През 2024 г. само 17,3% от българите на 15–24 г. имат работа, най-малко от всички 18 държави в таблицата и наполовина по-малко от средното за ЕС (34,9%). В Германия, Австрия и Дания работят между 51% и 59% от младите. Причината е, че безработицата се изчислява само спрямо активните – тези, които работят или търсят работа. Ако 17,3% работят, а безработните са 12,3% от активните, активни са около 19,7% от младите – четирима от всеки петима нито работят, нито търсят работа. Подробно за младежката заетост и безработица у нас – в анализа Младежката безработица в България е 13,1% при 15,2% в ЕС.

Испания и Румъния са в другия край. В Испания през 2024 г. 4,1% от професионалните ученици учат и на работа, а младежката безработица е 26,5%, най-високата в сравнението. В Румъния делът е 10,7%, безработицата – 23,9%, а заетостта – 19,2%, близо до българската.

Какво не показват данните

Връзка не значи причина. Държавите с дълга традиция в чиракуването се различават и по много други неща: структура на икономиката, размер на фирмите, заплати, правила за наемане на млади хора. Таблицата не позволява да се каже колко от разликата в безработицата се дължи на начина на обучение.

Класификацията се различава по държави. Евростат брои отделно програмите, които съчетават обучение в училище и на работното място, но всяка държава сама определя кои нейни програми са такива. Ирландия, Латвия и Унгария отчитат така цялото си професионално образование в гимназиалния етап, затова 100% при тях не означава непременно германски тип чиракуване. Девет държави, сред тях Италия, Нидерландия и Чехия, нямат данни за 2024 г. В данните за 2025 г. делът в Испания скача от 4,1% на 37,3%, което показва колко зависи показателят от това как държавата отчита програмите си.

Броят не казва нищо за качеството. Данните показват колко ученици са в обучение чрез работа, но не и дали работодателят ги назначава след завършване, нито какви заплати получават.

Откъде са числата

Броят на учениците е от таблицата на Евростат educ_uoe_enrs04 за гимназиалния етап (ISCED 3): всички ученици, всички видове училища, двата пола. Делът на обучението чрез работа е наше изчисление: учениците в програми, съчетаващи училище и работа (ED3SW), разделени на всички ученици в професионални програми (ED35). Годината е тази, която посочва Евростат. Младежката безработица е от une_rt_a (15–24 г., % от активното население), а заетостта – от lfsa_ergan (15–24 г., % от населението на тази възраст). За България данните на наблюдението на работната сила за 2024 г. са отбелязани като прекъсване в редицата. Сравняваме 18-те държави, за които има данни и по трите показателя за 2024 г., и средното за ЕС-27.