Спадът на безработицата се оказа траен: от 13% през 2013 г. до 3,5% през 2025 г.

През 2013 г. 436,3 хил. души в България търсят работа и не намират, а коефициентът на безработица е 13,0% – най-високият след 2003 г. Спадът, който започва през 2014 г., не се оказва краткотраен: след покачването в годините на пандемията той продължава и през 2025 г. безработицата е 3,5%, или 106,9 хил. души. Най-много намаляват хората, които търсят работа повече от година.

Какво показват данните

Дванайсет години спад. През 2008 г. безработицата е 5,6%, след кризата скача до 10,3% през 2010 г. и стига 13,0% през 2013 г. От 2014 г. пада: 11,4%, 9,2% през 2015 г., 6,2% през 2017 г. и 4,2% през 2019 г. През 2020 г. се качва до 5,0%, през 2021 г. е 5,2%, но през 2022 г. отново е 4,2%, а през 2025 г. е 3,5% – най-ниската стойност в реда на Евростат, който започва от 2000 г. Броят на безработните намалява от 436,3 на 106,9 хил. (−75,5%).

Под средното за ЕС от 2015 г. През 2013 г. България е с 1,6 пункта над средното за ЕС-27 (13,0% при 11,4%). През 2015 г. вече е под него (9,2% при 10,1%), а през 2025 г. разликата е 2,5 пункта в полза на България (3,5% при 6,0%). Средното за ЕС от 2022 г. насам почти не се променя (6,2–6,0%), докато в България спадът продължава.

Продължителната безработица намалява най-много. През 2013 г. 250,3 хил. от безработните (57,4%) търсят работа от 12 и повече месеца, а 156,8 хил. – от две години или повече. През 2025 г. продължително безработните са 45,3 хил. (−81,9%), а търсещите работа от поне две години – 26,4 хил. (−83,2%). Безработните до 11 месеца намаляват по-малко – от 186,0 на 61,6 хил. (−66,9%). През 2020 г. краткосрочните безработни се увеличават от 56,0 на 84,5 хил., докато продължително безработните продължават да намаляват.

Делът им обаче остава над средния за ЕС. През 2025 г. 42,4% от безработните в България търсят работа от поне година – колкото е и в данните на НСИ. По реда на Евростат, който сравнява държавите, делът е 42,3% при 31,5% средно за ЕС-27. Като дял от работната сила продължително безработните са 1,5% в България и 1,9% в ЕС: те са малко на брой, но сред по-малкото безработни заемат по-голямо място.

Кой остава без работа

Образованието. Сред хората на 25–64 години с основно или по-ниско образование безработицата пада от 28,5% през 2013 г. до 12,2% през 2025 г., но е почти четири пъти по-висока от средната за тази възраст (3,2%). В ЕС-27 съотношението е около два пъти (10,9% при 5,2%). При средното образование България е под средното за ЕС (3,1% при 4,8%), при висшето – също (1,4% при 3,6%). Само при най-ниското образование безработицата е по-висока от европейската.

Районите. През 2013 г. между най-ниската безработица (Югозападен район, 9,8%) и най-високата (Североизточен, 16,8%) има 7,0 пункта. През 2025 г. безработицата е под 5% в пет от шестте района, а разликата е 5,4 пункта: 1,9% в Югозападния срещу 7,3% в Северозападния. Северозападният е спаднал най-малко – от 14,0% на 7,3%, и сега безработицата в него е 3,8 пъти по-висока от тази в Югозападния. Как изглежда картината по общини, показва анализът Безработицата по общини, който е по регистрираните в бюрата по труда.

Вж. още какво прогнозираха институциите за безработицата през 2017 г., младежката заетост и безработица, бедността според образованието и недостига на работна ръка.

Какво не показват данните

Защо пада безработицата. Безработните намаляват и когато хората си намират работа, и когато излизат от работната сила – пенсионират се, заминават в чужбина или спират да търсят. Наблюдението не позволява да се раздели спадът по тези причини. Коефициентът на заетост през същия период расте, но и населението в трудоспособна възраст намалява, затова ниската безработица не означава само повече работни места.

Структурна безработица. Хората без образование и тези в по-слабо развитите райони са част от безработните и при добра конюнктура. Икономистите наричат това структурна безработица, но данните само показват кой остава без работа, не и дали причината е в уменията, в разстоянието до работните места или в нещо друго.

Регистрирани и анкетирани безработни. Тук числата са от Наблюдението на работната сила – извадково изследване, при което безработен е човек без работа, който активно търси и може да започне до две седмици. Регистрираните в Агенцията по заетостта са друга група и броят им се различава.

Методология и източници

Коефициентът на безработица е от lfsa_urgan (15–74 години, двата пола, всички граждани), продължителността – от lfsa_ugad, като групите в графиката са сбор от публикуваните интервали. Образованието е от lfsa_urgaed (25–64 години), районите – от lfst_r_lfu3rt. Данните са обновени от Евростат на 10.9.2026 г. и са проверени на 24.10.2026 г. Броят на безработните за 2013 и 2025 г. (436,3 и 106,9 хил.) и делът на продължително безработните (42,4%) съвпадат с публикуваните от НСИ.

Сравнението на дела на продължително безработните с ЕС е по une_ltu_a. Този ред и редът une_rt_a за 2021–2025 г. съвпадат с годишните данни или се различават с 0,1 пункта, а за годините преди 2021 г. дават по-високи стойности: например 13,9% безработица за 2013 г. при 13,0% по lfsa_urgan и 12,9% за 15 и повече години по НСИ. Затова за историята на безработицата използваме lfsa_urgan, а une_ltu_a – само за сравнението между държавите.

Евростат маркира прекъсване в реда за България през 2008, 2010, 2011, 2019, 2021 и 2024 г. През 2021 г. влиза нов регламент за изследването ((ЕС) 2019/1700), а НСИ ревизира данните за 2021 и 2022 г. по резултатите от преброяването през 2021 г. Промените между съседни години около прекъсване не са напълно сравними. Инфограф изчисли разликите, процентните изменения и дяловете от публикуваните стойности.