Ранно напусналите училище са 8,6% – под средното за ЕС, но 18,9% в Югоизточния район

През 2025 г. 8,6% от младите хора в България на възраст 18–24 години имат най-много основно образование и не учат никъде. Средното за ЕС е 9,1%, а целта, която ЕС си е поставил за 2030 г., е под 9% (Евростат, Евростат). България вече е под нея.

Преди десет години картината е друга. През 2015 г. делът е 13,4% при 11,0% в ЕС (Евростат). За десет години делът пада с 4,8 пункта, а в ЕС с 1,9 пункта.

Средното за страната обаче крие огромни разлики между районите.

Какво показват данните

Югоизточният район е с най-висок дял. Там 18,9% от 18–24-годишните са напуснали рано образованието – два пъти повече от средното за ЕС. Районът обхваща областите Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора. Делът там е над 18% през всяка от последните пет години, а от 2022 г. почти не се променя (Евростат).

Северозападният е втори. През 2025 г. делът е 15,2%. Той беше паднал до 11,2% през 2024 г., но отново се покачва. Данните за малките райони обаче имат по-голяма извадкова грешка, затова една година не бива да се тълкува като обрат (Евростат).

Югозападният е на европейско дъно. В района, който включва София, делът е 2,6%. По-нисък национален дял в ЕС има само Хърватия (2,1%). Евростат отбелязва тази стойност като по-малко надеждна заради малкия брой наблюдения (Евростат). Останалите три района са между 10% и 11%: Северният централен (11,1%), Южният централен (10,9%) и Североизточният (10,1%).

Така пет от шестте района са над средното за страната. Причината е, че в Югозападния район живее голяма част от младите хора в България, и неговият нисък дял дърпа надолу общото число.

Какво казват училищните данни

НСИ мери обхвата на училищното образование с друг показател – нетния коефициент на записване, тоест какъв дял от децата в съответната възраст учат в съответния етап. През учебната 2025/2026 година в гимназиалния етап той е 84,1% за страната. По области той варира от 92,8% в Смолян до 56,2% в Сливен (НСИ).

Сливен е в Югоизточния район, така че двата източника показват едно и също място на картата. Там над 40% от младежите на гимназиална възраст не са записани в гимназиален етап, а ранно напусналите сред 18–24-годишните са най-много в страната.

Десетгодишният ред показва и колко нестабилен е бил показателят в Югоизточния район. През 2015 г. той е 19,3%, през 2019 г. достига 27,3%, а след това пада до около 18–19% (Евростат). Националният дял за същото време слиза плавно от 13,4% до 8,6%.

Обхватът по етапи

Колкото по-високо в училищната система, толкова по-нисък е обхватът. През 2025/2026 г. нетният коефициент на записване е 93,3% в началния етап, 89,5% в прогимназиалния и 84,1% в гимназиалния. В гимназиалния етап той е 85,1% при момчетата и 83,0% при момичетата (НСИ).

Разликите между областите започват още в детската градина. Обхватът в предучилищното образование е 89,7% за страната, от 99,8% в Смолян до 71,6% в Кърджали (НСИ). Смолян е и областта с най-висок обхват в гимназиалния етап.

През 2025 г. основно образование са завършили 56,5 хиляди ученици, а средно – 44,7 хиляди. В училищата у нас учат общо 712,3 хиляди ученици в 2 319 училища (НСИ).

Методология

Ранно напуснал образованието и обучението е човек на 18–24 години, чието най-високо завършено образование е най-много основно (нива 0–2 по Международната стандартна класификация на образованието) и който не е участвал в никакво формално или неформално обучение през четирите седмици преди анкетата (Евростат). Данните са от Наблюдението на работната сила, което е извадково наблюдение. Затова стойностите по райони са по-неточни от националната и Евростат маркира някои от тях като ненадеждни.

Коефициентът на записване на НСИ идва от изчерпателно наблюдение на училищата и показва записаните ученици, а не завършилите. Двата показателя мерят различни неща, но сочат в една посока.

Евростат отбелязва прекъсване на реда за България през 2019, 2021 и 2024 г., затова годишните промени около тези години трябва да се четат внимателно (Евростат).