През 2025 г. 51,2% от хората в България на възраст от 16 до 74 години са купили поне една стока или услуга по интернет през последните 12 месеца. Средно за ЕС този дял е 73,6%. България е на последно място в Съюза, след Италия (56,2%) и Румъния (60,3%, Евростат).
В същото време растежът е бърз. През 2020 г. онлайн са пазарували 31,0% от българите, тоест делът е нараснал с над 20 пункта за пет години. Средното за ЕС за същия период расте с около 9 пункта (Евростат).
Какво показват данните
Разликата е най-голяма при по-възрастните. Сред младите на 16–24 години пазаруват онлайн 67,7% в България и 83,2% в ЕС. Сред хората на 25–54 години делът е 63,0% при 83,3% в ЕС. Сред 55–74-годишните обаче той е 29,6% в България при 55,1% в ЕС (Евростат). Тук разликата е 25,5 пункта, при 15–20 пункта в по-младите групи.
Онлайн пазаруване по възраст, България и ЕС
% от хората в съответната възрастова група, пазарували през последните 12 месеца
Данните в таблица
| Година | ЕС-27, 16–74 г. (%) | България, 16–24 г. (%) | България, 25–54 г. (%) | България, 55–74 г. (%) |
|---|---|---|---|---|
| 2020 | 64,7 | 47,7 | 41,2 | 9,8 |
| 2021 | 67,1 | 45,0 | 43,7 | 12,5 |
| 2022 | 68,0 | 56,5 | 53,3 | 15,2 |
| 2023 | 69,6 | 63,1 | 59,5 | 19,6 |
| 2024 | 71,8 | 59,9 | 64,2 | 26,2 |
| 2025 | 73,6 | 67,7 | 63,0 | 29,6 |
Растежът при по-възрастните е най-бърз. През 2020 г. само 9,8% от българите на 55–74 години са пазарували онлайн, през 2025 г. са 29,6% – три пъти повече. По данните на НСИ при 65–74-годишните делът е 17,7% (НСИ).
Жените пазаруват повече. През 2025 г. онлайн покупка са направили 53,4% от жените и 49,0% от мъжете. Най-активни са хората на 25–34 години с 70,8% (НСИ).
Голямата разлика е между районите. В Югозападния район, който включва София, онлайн са пазарували 62,0%, а в Североизточния 55,0%. Най-нисък е делът в Югоизточния район – 37,7%. Сред градското население пазаруват онлайн 55,0%, сред живеещите в селата 40,4% (НСИ).
Интернетът вече не е пречката
Достъпът до мрежата не обяснява изоставането. През 2025 г. 92,8% от домакинствата в България имат интернет у дома, а 86,5% от хората на 16–74 години го използват поне веднъж седмично (НСИ). Тоест около 35 от всеки 100 души са редовно онлайн, но не пазаруват там.
Причините не се виждат пряко в тези данни. НСИ публикува в базата си и отделна таблица за проблемите, които хората срещат при покупки по интернет; тя е добра отправна точка за следващ анализ.
Какво още правят хората онлайн
Пазаруването не е най-честата онлайн дейност. Повече от три четвърти от потребителите, 75,6%, водят телефонни или видео разговори през интернет. 35,9% от хората на 16–74 години са използвали интернет, за да се свържат с институциите, например за данъчна декларация или за официални документи (НСИ).
През 2025 г. НСИ пита и за генеративния изкуствен интелект. Приложения като ChatGPT, Copilot или Gemini са използвали 22,5% от хората, а сред 16–24-годишните – половината (50,0%). Сред 65–74-годишните делът е 3,3% (НСИ). Разделението по възраст е почти същото като при онлайн пазаруването.
Разликата между града и селото в достъпа до интернет се стопява. През 2016 г. тя е 21,5 пункта, през 2025 г. – 8,7 пункта: 94,9% от домакинствата в градовете и 86,2% в селата имат интернет у дома (НСИ). При онлайн покупките разликата е по-голяма – 14,6 пункта.
Методология
Данните са от ежегодното изследване на използването на информационни и комуникационни технологии в домакинствата, което НСИ провежда по единна европейска методика. През 2025 г. то е проведено от април до юни, като са анкетирани 4 258 домакинства и 8 421 лица в тях (НСИ). Броят се поръчки през уебсайт или приложение; поръчките с ръчно написан имейл или SMS не влизат.
Показателят мери дела на хората, които са пазарували, а не колко харчат. Човек, който е купил един билет онлайн за година, се брои колкото човек, който пазарува всяка седмица. Като всяко извадково наблюдение, изследването има извадкова грешка, която е по-голяма за малките групи, например по райони и възраст.
Евростат публикува този показател в нова таблица от 2020 г. нататък, затова не сравняваме с по-старите години.
Източници
Анализът е подготвен от Редакцията на Инфограф по официалните данни, посочени под графиките и в източниците. Графиките и таблиците са под лиценз CC BY 4.0. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.