„30-то място по IQ“: защо няма официална класация и какво казват международните изследвания за България

Официална класация на държавите по коефициент на интелигентност (IQ) няма. Нито Евростат, нито НСИ, нито организациите, които провеждат международните изследвания на учениците, мерят IQ. Те мерят знания и умения – и показват, че 15-годишните в България от 2006 г. насам са между 24-то и 27-мо място в ЕС по дял на учениците без базови умения, докато четвъртокласниците в изследването PIRLS са над средата на скалата.

Защо „място по IQ“ не е статистика

IQ се измерва спрямо норма. Тестът за интелигентност сравнява резултата на човека с резултатите на група от същата възраст, върху която тестът е нормиран. Затова число като „средният IQ на една държава“ има смисъл само ако в нея и в държавите, с които се сравнява, е приложен един и същ тест върху представителни извадки от населението в едно и също време.

Такова изследване не се провежда. Международните изследвания, в които участва България, са други: PISA на ОИСР (15-годишни, математика, четене и природни науки), PIRLS на Международната асоциация за оценка на образователните постижения IEA (четене в 4. клас) и наблюдението на Евростат за цифровите умения на възрастните. Те са извадкови: учениците или домакинствата се подбират така, че да представят цялото население на съответната възраст, а резултатите имат извадкова грешка. Класациите по „национален IQ“, които се разпространяват онлайн, не се публикуват от тези организации и не са официална статистика, затова тук не ги възпроизвеждаме.

Какво казва PISA

Последните места от 2006 г. насам. По данните на Евростат за PISA от 2006 г. насам България никога не е по-високо от 24-то място в ЕС по дела на учениците под равнище 2 (базовото ниво) в която и да е от трите области. По математика тя е последна сред държавите с данни в пет от седемте цикъла (2006, 2009, 2012, 2022 и 2025 г.); през 2025 г. под базовото ниво са 57,2% от учениците. По четене е последна в четири цикъла (2009, 2012, 2015 и 2018 г.), а по природни науки – през 2018 г. (46,5%). В останалите цикли след нея са една или две държави, най-често Румъния или Кипър.

Делът расте и у нас, и в ЕС. През 2025 г. под базовото ниво по четене са 58,4% от българските 15-годишни при 31,3% средно за ЕС, а по природни науки – 47,5% при 25,9%. Подробностите за резултатите, социалния статус и разликите между момичетата и момчетата са в анализа „PISA 2025“.

Какво казва PIRLS

По-добра картина в началното училище. В PIRLS 2021 българските четвъртокласници постигат средно 540 точки по четене. Опорната точка на скалата е 500 и съответства на средното постижение през 2001 г. Резултатът на България е 550 през 2001 г., 552 през 2016 г. и 540 през 2021 г. От публикациите на IEA тук цитираме само резултатите на България, без графика.

Различни деца, различни години. PIRLS и PISA мерят различни умения на различна възраст, затова двете места не се изключват. Те показват, че една обща „оценка за интелигентност“ на цяла държава скрива поне толкова, колкото показва: десетгодишните четат над средното за изследването, а петнайсетгодишните са на дъното в ЕС.

Възрастните: цифрови умения

Предпоследни в ЕС. През 2025 г. 38,3% от хората на 16–74 години в България имат поне основни цифрови умения при 60,4% средно за ЕС. По-нисък е делът само в Румъния (31,8%), най-висок – в Нидерландия (83,6%), Ирландия (82,8%) и Дания (81,5%). През 2021 г. в България делът е 31,2%, а в ЕС – 53,9%, така че разликата остава около 22 пункта.

Младите не са изключение. Сред 16–24-годишните поне основни цифрови умения имат 52,8% в България, най-малко в ЕС (средно 74,6%). Европейската комисия посочва в доклада си за България за 2025 г., че през 2023 г. поне основни цифрови умения имат само 52,1% от 16–19-годишните (ЕС: 66,5%).

Как се мери. Показателят не е тест: Евростат го изчислява от отговорите в наблюдението за използването на интернет – кои дейности в пет области (информация, комуникация, създаване на съдържание, безопасност и решаване на проблеми) човек е извършвал през последните три месеца. „Поне основни умения“ означава поне една дейност във всяка от петте области.

Какво не показват данните

Не мерят способности, а резултати. PISA мери как учениците прилагат знания в задачи, които не следват конкретна учебна програма. Резултатът зависи от училището, семейството и езика у дома, а не само от индивидуалните способности. Ниското място на България не означава, че българските деца „са по-малко интелигентни“, а че по-голям дял от тях не стигат до базовото ниво на тези умения.

Мястото зависи от броя на държавите. Местата в графиката са сред държавите от ЕС с данни в съответния цикъл: 25 през 2006 и 2009 г., 26 или 27 след това. Разлики от един-два пункта между съседни държави може да са в рамките на извадковата грешка, затова място 25 или 26 не е по-точно от „сред последните“.

Методология

Делът на учениците под равнище 2 по математика, четене и природни науки е от таблицата sdg_04_40 на Евростат (двата пола, всички цикли на PISA от 2006 до 2025 г.). Мястото на България е изчислено от Инфограф: държавите от ЕС с данни са подредени по възходящ дял, като първо място е най-малкият дял. Средните резултати от PIRLS 2021 и тенденцията за България са от публикациите на TIMSS & PIRLS International Study Center и IEA (Exhibit 2.1.1 и страницата с общите резултати). Цифровите умения са от isoc_sk_dskl_i21 (показател I_DSK2_BAB, хора на 16–74 години и на 16–24 години) за 2021 и 2025 г., а описанието на показателя – от методологичната бележка на Евростат. Средните стойности на PISA са аритметични средни, не медиани.