PISA 2025: 57% от българските ученици са под базовото ниво по математика – най-много в ЕС

В PISA 2025 българските 15-годишни постигат средно 405 точки по математика, 387 по четене и 421 по природни науки. Математиката и четенето са на най-ниското си равнище от 2006 г. насам. По математика 57,2% от учениците са под базовото ниво, най-много в ЕС, при 33,9% средно за съюза.

Какво показват данните

Растеж до 2012–2015 г., после спад. Между 2006 и 2015 г. средният резултат по математика се качва от 413 на 441 точки. По четене пикът е 436 през 2012 г. (при 402 през 2006 г.), по природни науки 446 през 2012 и 2015 г. (при 434). След това кривите обръщат. През 2025 г. математиката е 405 точки, четенето 387, природните науки 421. Спрямо 2022 г. математиката губи 12 точки, четенето 17, а природните науки остават на 421.

Разликата с ОИСР. Средно за страните от ОИСР резултатите през 2025 г. са 463 точки по математика, 461 по четене и 482 по природни науки. България изостава съответно с 58, 74 и 61 точки. През 2022 г. разликите са 55, 72 и 64 точки. Резултатите на ОИСР също падат спрямо 2022 г.: с 9 точки по математика, с 15 по четене и с 3 по природни науки. Част от спада у нас следва общата тенденция, но разликата с ОИСР по математика и четене се е увеличила с 3 и 2 точки.

Как се сравнява България с ЕС

Най-висок дял под базовото ниво. Под базовото равнище 2 по математика са 57,2% от българските ученици през 2025 г. България е първа в ЕС по този показател, пред Кипър (55,6%), Румъния (51,9%) и Гърция (49,6%). Най-нисък е делът в Естония (17,2%) и Ирландия (24,2%).

Четене и природни науки. По четене под равнище 2 са 58,4% от българските ученици (ЕС: 31,3%), по природни науки 47,5% (ЕС: 25,9%). И в двете области на първо място е Кипър (62,1% и 51,9%), а България е втора.

Разликата с ЕС е по-малка, но не защото България се подобрява. През 2006 г. по математика делът е 53,4% в България и 24,7% в ЕС, или 2,2 пъти повече. Най-ниската стойност у нас е 42,1% през 2015 г., после делът расте до 53,6% през 2022 г. и 57,2% през 2025 г. В ЕС той също расте: от 22,2% през 2015 г. до 33,9%. Разликата е 28,7 процентни пункта през 2006 г., 19,9 през 2015 г. и 23,3 през 2025 г. Съотношението пада до 1,7 пъти, защото в ЕС делът е нараснал с 9,2 пункта от 2006 г. насам, а у нас с 3,8.

Малко ученици на върха. До равнища 5 и 6 стигат 2,8% от българските ученици по математика (ОИСР: 7,8%), 1,3% по четене (5,5%) и 2,4% по природни науки (7,2%). За 2022 г. Европейската комисия отбелязва, че само 3,1% от българските ученици са сред най-добре представящите се по математика при 7,9% в ЕС.

Кои ученици изостават

Социално-икономически статус. Разликата в средния резултат между най-привилегированата и най-непривилегированата четвърт ученици е 101 точки по природни науки (ОИСР: 85), 89 по четене (77) и 91 по математика (83). Как образователното равнище е свързано с бедността, е в анализа „Бедност и образование“.

Език у дома. 10,2% от изследваните ученици казват, че вкъщи говорят език, различен от българския. Те имат с 44 точки по-малко по природни науки и четене и с 39 по-малко по математика. По математика под равнище 2 са 74,2% от тях, при 57,2% за всички ученици.

Момчета и момичета. По данните на Евростат по четене под равнище 2 са 67,5% от момчетата и 48,4% от момичетата (ЕС: 37,1% и 25,4%). По математика делът е 60,8% и 53,1%. За 2022 г. МОН отбелязва, че момичетата изпреварват момчетата по четене с 33 точки.

Какво не показват данните

Не е изпит по учебната програма. МОН подчертава, че PISA не оценява усвояването на конкретни програми, а прилагането на знания в реални ситуации, затова от нея не може да се съди директно какво знаят учениците по програмите. Разликите между общините при матурата са в анализа „Матурата по БЕЛ по общини“.

Извадка, не преброяване. Изследването е извадково: през 2025 г. в него участват 6 830 ученици от 211 училища, които представляват около 58 000 български 15-годишни. Затова резултатите имат извадкова грешка. МОН посочва страни със сходен среден резултат по математика, например Кипър и Черна гора. Първото място на България по дял под равнище 2 е с преднина от 1,6 пункта пред Кипър и не бива да се чете като точно класиране.

Контекстът не е причина. МОН отчита и отговори на учениците: 41% се оплакват от безредие в повечето часове по науки (ОИСР: 31%), а времето пред екрана за забавление в училище е средно 2,2 часа дневно, двойно повече от ОИСР. Това са самооценки и не доказват причината за спада.

Следващата стъпка след училище е в анализа за студентите през 2025/2026 г.

Откъде са числата

Изследването. PISA е изследване на ОИСР за 15–16-годишни ученици в края на задължителното образование. През 2025 г. участват 91 държави и региони и около 760 000 ученици. МОН представя данните за България на 8 септември 2026 г. В България тестът е компютърен от 2015 г. Цикълът след 2018 г. е отложен за 2022 г. заради COVID-19, затова между 2018 и 2022 г. има четири години, а иначе три.

Скала и равнища. Резултатите са скалирани така, че средното е около 500 точки, а стандартното отклонение около 100. Скалите се приравняват, за да са резултатите сравними във времето. Равнище 2 е минималното ниво на владеене, което МОН и Евростат определят като базово; под него са учениците без това ниво. Средният резултат е аритметична средна, а не медиана: малък брой много високи или много ниски резултати го изместват повече от нея. Затова редом със средните показваме и дела под равнище 2.

Данни. Средните резултати на България и на ОИСР са от презентациите на МОН за PISA 2022 и 2025. Отчетени са от етикетите на графиките в тях и са закръглени до цели точки. Стандартните грешки за България не са в тези документи. В презентацията за 2022 г. те са между 1,2 и 3,9 точки за водещите страни, затова разлики от една-две точки не бива да се тълкуват като промяна. Дяловете под равнище 2 са от Евростат: таблица sdg_04_40 (математика, четене и природни науки; общо за двата пола) за 2006–2025 г. и educ_outc_pisa за разбивката по пол. ЕС-27 е агрегатът на Евростат, а ОИСР е друга група държави, затова двата показателя не са взаимозаменяеми. Малките разлики между източниците идват от закръгляването: за 2006 г. МОН дава 53,3% по математика, а Евростат 53,4%; за четене през 2025 г. МОН дава 41,7% на равнище 2 или по-високо, т.е. 58,3% под него, а Евростат 58,4%. В текста и графиките са стойностите на Евростат.

Наши изчисления. Разликите с ОИСР, разликите в процентни пунктове и съотношенията с ЕС са наши изчисления от цитираните таблици.