Студентите в България през 2025/2026 г. – 202,9 хиляди, а всеки дванайсети е чужденец

В учебната 2025/2026 година в колежите, университетите и специализираните висши училища в България учат 202,9 хиляди студенти в степените „професионален бакалавър“, „бакалавър“ и „магистър“. Към края на 2025 г. още 5 936 души са записани като докторанти. Данните са от годишното изчерпателно наблюдение на НСИ, публикувано на 30 септември (НСИ).

Най-видимата промяна в последните години не е в броя, а в състава. От 197,0 хиляди студенти в университетите и специализираните висши училища 16,8 хиляди са чужди граждани. Това са 8,5%, или около всеки дванайсети студент.

Кой и какво учи

Чужденците идват основно за медицина. Най-много са студентите от Гърция (17,0% от чуждестранните), следвани от тези от Обединеното кралство (13,6%), Украйна (12,4%), Германия (8,9%) и Италия (5,7%). Почти 60% от тях учат в областта на здравеопазването, а 46,1% от всички чуждестранни студенти са записали специалност „Медицина“ (НСИ). По наше изчисление това са около 7,7 хиляди души.

Колежите са малки, но различни. През 2025/2026 г. в тях учат 5 823 студенти, от които 90,8% са български граждани. Сред завършилите през 2025 г. „професионални бакалаври“ жените са 66,1%.

Частните университети са малка част. В тях учат 23,1 хиляди студенти, или 11,7% от записаните в университети и специализирани висши училища. В колежите, където се учи за „професионален бакалавър“, делът на частните е по-голям – 17,2% от 5 823 студенти.

Дипломите отиват най-вече в бизнеса и образованието. През 2025 г. университетите са дипломирали 48,1 хиляди души: 24,2 хиляди бакалаври и 23,9 хиляди магистри. Почти всеки четвърти диплом е в областта „Бизнес и администрация“.

Учителските специалности са на второ място с 15,5%. Здравеопазването е 9,4%, а техническите науки 9,0%. При колежите картината е друга: от 1 542 дипломирани „професионални бакалаври“ 47,5% са в областта на здравеопазването.

Докторантурата е концентрирана в столицата. От 5 936 докторанти 57,0% учат в област София (столица), 11,8% в Пловдив, 9,4% във Варна и 6,1% във Велико Търново. Жените са 52,2%. Чуждестранните докторанти са 715, или 12,0%, като най-голям е делът на тези от Китай (35,7%). През 2025 г. степента „доктор“ са получили 1 238 души.

Колко висшисти има в младото поколение

Броят на студентите сам по себе си не казва колко от младите хора завършват. За това Евростат следи дела на 25–34-годишните с висше образование, изчислен от Наблюдението на работната сила.

През 2025 г. в България този дял е 41,2%, при 44,8% средно за ЕС. През 2015 г. разликата беше 4,7 пункта (31,8% срещу 36,5%), сега е 3,6 пункта. Седем държави от ЕС са с по-нисък дял от България, сред тях Румъния (23,0%), Италия (31,1%), Унгария (32,6%) и Германия (40,9%). Най-високият е в Ирландия (66,8%).

Разликата между половете е голяма. Сред жените на 25–34 години висше образование имат 48,1%, сред мъжете 34,6% – разлика от 13,5 пункта. В ЕС разликата е 11,2 пункта (50,5% срещу 39,3%) (Евростат, edat_lfse_03).

Методология

Данните за студентите са от административните регистри на Министерството на образованието и науката, които НСИ използва изцяло от учебната 2023/2024 година. Затова НСИ отбелязва прекъсване на динамичния ред: броят на студентите от последните три години не бива да се сравнява пряко с по-старите години (НСИ). Предишните публикации са в раздела „Образование и учене през целия живот“. По тази причина в графиките не показваме дълъг ред на броя студенти.

Делът на висшистите сред 25–34-годишните е от извадково наблюдение на домакинствата. Скокът за България между 2023 г. (35,8%) и 2024 г. (40,5%) съвпада с година, в която Евростат отбелязва прекъсване на реда. Част от него може да се дължи на промени в методиката или в теглата на извадката, а не само на повече завършили. Затова сравнението с 2015 г. е по-надеждно от годишната промяна.

Двата показателя мерят различни неща. Студентите са хората, които учат у нас в момента, включително чужденците. Делът на висшистите обхваща живеещите в България 25–34-годишни, независимо къде са учили. Младите, които са завършили и останали в чужбина, не влизат в него.

Какво не показват данните

Публикацията на НСИ не съдържа данни за отпадналите студенти и за реализацията на завършилите. Не показва и колко от чуждестранните студенти по медицина остават да работят в България след дипломирането. За тези въпроси са нужни други източници, например регистрите на Министерството на образованието и науката и данните за заетостта.