Какво е образованието на работещите българи: 39,8% са с висше, 52,4% със средно и 7,8% с основно или по-ниско

През 2025 г. в България работят 2,92 млн. души на 15–74 г. От тях 1,16 млн., или 39,8%, имат висше образование, 1,53 млн. (52,4%) – средно, а 227 хил. (7,8%) – основно или по-ниско. За първи път делът на висшистите сред заетите у нас е малко над средния за ЕС (39,5%). Разликата с Европа е в другия край: в ЕС 15,1% от работещите са с основно или по-ниско образование, двойно повече, отколкото в България.

Какво показват данните

Висшистите: от една четвърт до две пети. През 2008 г. 25,5% от заетите в България имат висше образование – колкото средното за ЕС (25,7%). До 2016 г. делът расте до 32,4%, после няколко години стои около 31–34%, докато в ЕС продължава да расте. През 2024 г. българският дял скача до 37,5%, а през 2025 г. – до 39,8%. Скокът през 2024 г. съвпада с прекъсване в редицата, което Евростат отбелязва за България, затова част от него може да е от смяната в наблюдението, а не от реална промяна.

По-малко заети, повече висшисти. От 2008 до 2025 г. заетите на 15–74 г. в България намаляват от 3,35 млн. на 2,92 млн., а заетите с висше образование се увеличават от 855 хил. на 1,16 млн. Заетите с основно или по-ниско образование са 14,8% през 2008 г. и 7,8% през 2025 г.

Средното образование е предимно професионално. От 1,53 млн. работещи със средно образование 874 хил. са завършили професионално, а 657 хил. – общо средно образование. Каква част от учениците днес учат по професионални програми и колко от тях – и при работодател, е разгледано в анализа Дуалното обучение и младежката безработица.

Образованието пази от безработица. По данните на НСИ за 2025 г. коефициентът на безработица е 1,4% при хората с висше образование, 3,6% при тези със средно и 12,5% при тези с основно или по-ниско образование. Средно за страната е 3,5%.

Как се сравнява България

През 2025 г. България е 15-а от 27-те държави от ЕС по дял на висшистите сред заетите. Най-голям е делът в Люксембург (58,7%), Ирландия (56,6%) и Литва (53,3%), най-малък – в Чехия (28,7%), Италия (25,9%) и Румъния (23,9%). По дял на заетите с основно или по-ниско образование България е шеста от най-ниските (7,8%), след Литва и Словакия (по 2,8%), Полша (3,4%), Чехия (4,6%) и Хърватия (5,1%). В Португалия, Испания и Италия такова образование имат между 26% и 31% от работещите.

Образованието по професии

Евростат разделя заетите и по професионални групи на класификацията ISCO-08. През 2025 г. в България 92,9% от специалистите (лекари, учители, инженери, програмисти и др.) имат висше образование, при 86,0% средно в ЕС. Сред ръководителите делът е 71,4% (62,0% в ЕС), сред техниците и приложните специалисти – 51,9% (45,5%), а сред помощния административен персонал – 46,6% (33,0%).

В работническите професии е обратното. Висше образование имат 6,1% от машинните оператори и монтажниците у нас (7,9% в ЕС) и 3,6% от работещите в професии без специална квалификация (7,8% в ЕС). Тоест в България висшистите са по-съсредоточени в професиите, за които дипломата се изисква, а работниците по-рядко имат диплома, отколкото в Европа.

Структурата на заетостта също се различава. Специалистите са 21,7% от заетите в България при 23,3% в ЕС, а машинните оператори и монтажниците – 11,6% при 7,0%.

Какво не показват данните

Диплома не значи работа по специалността. Данните показват най-високото завършено образование, а не дали човек работи нещо, което изисква точно него. Например 16,9% от персонала в услугите и търговията има висше образование, но таблицата не казва дали работата им го изисква.

Наблюдение, не регистър. Числата идват от наблюдението на работната сила – извадково изследване на домакинствата. Малките групи (например висшистите в селското стопанство, 5,4 хил. души) имат по-голяма извадкова грешка, а прекъсванията в редицата правят сравнението между години по-неточно.

Качеството не се вижда. Таблиците не казват нищо за това какво е завършил човек, в кое училище или университет, нито дали знанията му отговарят на работата.

Откъде са числата

Заетите по образование са от таблицата на Евростат lfsa_egaed (15–74 г., хиляди души, образователни равнища по ISCED 2011: основно или по-ниско ED0-2, средно ED3-4, висше ED5-8). Разбивката по професии е от lfsa_egised (15 и повече години, основни групи на ISCO-08). Всички дялове и класирането по държави са наши изчисления по тези таблици за 2025 г. Коефициентите на безработица по образование са от годишното съобщение на НСИ за наблюдението на работната сила през 2025 г.