Младежка заетост: 74% на 25–29 г. след дъното през 2013 г., но 16,6% на 15–24 г.

През 2025 г. в България работят 74,0% от 25–29-годишните. Това е с 12,6 процентни пункта повече от дъното през 2013 г. (61,4%), но още под нивото от 2008 г. (75,0%) и под средното за ЕС-27 (76,9%). При 15–24-годишните коефициентът на заетост е 16,6% – най-ниският от 27-те държави в ЕС – и е с 9,7 пункта по-нисък от 2008 г.

Какво показват данните

25–29 години: спад до 2013 г., после възстановяване. През 2008 г. заетостта на тази възраст в България е 75,0%, колкото средно в ЕС-27. До 2013 г. тя пада с 13,6 пункта, до 61,4%, а в ЕС-27 – с 5,7 пункта, до 69,3%. След това коефициентът расте и през 2024 г. е 76,3% – най-високата стойност в реда. През 2025 г. пада с 2,3 пункта, до 74,0%; движения от такъв размер има и в други години (плюс 4,3 пункта през 2017 г., плюс 4,5 през 2022 г.). От 2009 г. България е под средното за ЕС-27 всяка година, но разликата е 2,9 пункта през 2025 г. срещу 7,9 през 2013 г.

15–24 години: без възстановяване. Коефициентът намалява от 26,3% през 2008 г. до 20,3% през 2015 г. и 16,5% през 2021 г.; през 2025 г. е 16,6%. В ЕС-27 той пада от 35,0% на 29,8% през 2013 г. и се връща на 34,5% през 2025 г. Разликата между България и ЕС-27 нараства от 8,7 на 17,9 пункта.

Безработица: връх през 2013 г., после спад. Младежката безработица (15–24 години) е 19,4% през 2009 г. и достига 31,5% през 2013 г., при 25,2% в ЕС-27. През 2025 г. е 13,1% при 15,2% в ЕС-27. От 2016 г. България е под средното за ЕС-27 всяка година. При 25–29-годишните коефициентът на безработица е 17,6% през 2013 г. и 4,7% през 2025 г. (ЕС-27: 15,6% и 8,4%).

Висока безработица, но малко безработни. Коефициентът на безработица се смята върху активните, а на 15–24 години те са малко. Коефициентът на икономическа активност в тази група е 19,1% при 40,7% в ЕС-27 (през 2008 г.: 30,1% и 41,7%). Затова 15,3 хил. безработни са 2,5% от всички на 15–24 години, при 6,2% в ЕС-27. Регистрираната безработица в бюрата по труда е друг показател; за нея вижте анализа Безработицата по общини.

Неактивност заради образование и NEET

Седем от десет са неактивни и учат. Ученикът или студентът, който не работи и не търси работа, е неактивен, а не безработен. Като извадим от неактивните тези, които не учат и не се обучават, остават неактивните в образование или обучение: 71,4% от 15–24-годишните в България през 2025 г. при 56,0% през 2008 г. В ЕС-27 са 53,9% при 52,5%. Разликата в заетостта спрямо ЕС-27 (17,9 пункта) е почти колкото разликата в дела на неактивните, които учат (17,5 пункта). Данните не показват колко от учещите в ЕС работят. За броя на студентите вижте анализа Студентите в България през 2025/2026 г..

NEET: от 25,7% до 13,8%. Младежите в категорията NEET са на 15–29 години и нито работят, нито учат. В България делът им е 18,5% през 2008 г., 25,7% през 2013 г. (ЕС-27: 16,1%) и 13,8% през 2025 г. при 11,0% в ЕС-27. Разликата с ЕС-27 се свива от 9,6 на 2,8 пункта. По-висок дял от България има само Румъния (19,2%). От 13,8-те пункта 2,5 са безработни, а 11,3 – неактивни извън образование и обучение: 81,9% от NEET в България са неактивни, при 61,8% в ЕС-27. Тези млади са една от уязвимите групи на пазара на труда.

Как се сравнява България

25–29 години: 21-во място от 27. С 74,0% България е пред Белгия (73,8%), Испания (72,7%), Финландия (72,3%), Румъния (70,9%), Гърция (68,5%) и Италия (62,6%). Начело са Малта (89,7%), Нидерландия (87,3%) и Литва (85,1%). За всички на 20–64 години вижте анализа Заетостта в България: 77,0% през 2025 г..

15–24 години: последно място. С 16,6% България е последна от 27-те държави. Преди нея са Румъния (17,6%), Италия (17,9%) и Гърция (19,7%). Най-високи са стойностите в Нидерландия (76,0%), Дания (60,3%), Германия и Австрия (по 50,8%).

Какво не показват данните

Качеството на работата. По модула „Младите хора на пазара на труда“ към изследването на НСИ за 2024 г. образованието на 79,6 хил. от 600,3 хил. заети на 15–34 години (13,3%) е над изискванията на работата им; при 15–24-годишните делът е 13,9% (14,2 от 102,5 хил.). Модулът е върху 25% от извадката, затова сумите в него се различават малко от годишните (за заетите 15–24-годишни: 102,5 хил. срещу 102,9 хил. по Евростат за 2024 г.).

Броят на младите. Населението на 15–24 години е 609,3 хил. през 2025 г. при 998,4 хил. през 2008 г. (спад с 39,0%), а заетите са 101,1 хил. при 262,6 хил. (спад с 61,5%). Редът има прекъсвания (2010 и 2019 г.), затова сравнението на броевете е ориентировъчно.

Малка извадка. Според НСИ извадката на изследването е около 19,6 хил. домакинства на тримесечие. Възрастовите групи са малки, а при малък брой наблюдения извадковата грешка е по-голяма, затова колебанията от година на година не бива да се четат като тенденция.

Методология

Данните са от европейското наблюдение на работната сила, което в България провежда НСИ. За 15–24 години НСИ дава за 2025 г. същите стойности като Евростат: заети 101,1 хил. (16,6%), безработни 15,3 хил. (13,1%), коефициент на активност 19,1%. Всички таблици са за двата пола, ЕС е EU27_2020, последната година е 2025 (данни от 10.9.2026, изтеглени на 23.10.2026).

Евростат: lfsa_ergan (заетост, unit=PC), lfsa_argan (активност), une_rt_a (age=Y15-24, unit=PC_ACT; няма 2008 г. и възраст 25–29, затова за 25–29 години ползваме lfsa_urgan), lfsa_pganws (население, заети, безработни и неактивни в хиляди) и edat_lfse_20 (NEET; age=Y15-29, Y15-24, Y25-29; wstatus=NEMP, UNE, INAC).

Коефициентът на заетост е делът на заетите (поне един час работа за заплащане през референтната седмица) в населението на същата възраст, а коефициентът на безработица – делът на безработните в работната сила. NEET са безработните и неактивните без формално или неформално обучение през последните четири седмици. Неактивните в образование или обучение изчислихме като остатък до 100% след заетите, безработните (дял от населението по lfsa_pganws) и неактивните извън образование (edat_lfse_20, wstatus=INAC); отклонението от директното изчисление е под 0,1 пункта.

Евростат маркира България с прекъсвания през 2008, 2010, 2011, 2019, 2021 и 2024 г. (в une_rt_a: 2010, 2011, 2019 и 2024 г.), а ЕС-27 – през 2021 г. По метаданните на Евростат прекъсването от първото тримесечие на 2019 г. идва от новите оценки на населението след преброяването през 2021 г., а от 1.1.2021 г. изследването се основава на Регламент (ЕС) 2019/1700. До 2020 г. une_rt_a и lfsa_urgan не съвпадат за България (15–24 години, 2013 г.: 31,5% срещу 28,4%); от 2021 г. са еднакви. Ползваме une_rt_a за 15–24 години, както и графиката в речника, затова числата за двете възрасти преди 2021 г. не са напълно сравними.