Неактивни лица

Неактивни, или по новата терминология лица извън работната сила, са хората, които през наблюдаваната седмица нито са заети, нито са безработни. Те не работят и или не търсят работа, или не могат да започнат скоро. Сред тях са учащите, пенсионерите, хората, които гледат деца или болни близки, и хората с трайни здравословни проблеми. След 19-ата Международна конференция на статистиците на труда изразът „неактивно население“ официално е заменен с „извън работната сила“. Новото име е и по-точно: човекът може да е много зает, само че не на платена работа.

Как се измерва

Данните идват от Наблюдението на работната сила. Всеки човек на 15 и повече години попада в една от трите групи: заети, безработни или извън работната сила. Делът на последните от населението на дадена възраст е коефициентът на неактивност. Той е равен на 100 минус коефициента на икономическа активност. НСИ пита неактивните и защо не търсят работа, и дали биха искали да работят.

Пример: България през 2026 г.

През второто тримесечие на 2026 г. извън работната сила са 2 482 900 българи на 15 и повече години. Повечето от тях, 1 422 700, са на 65 и повече години. В основната трудоспособна възраст 15–64 години неактивните са 1 060 100 души: 464 500 мъже и 595 600 жени.

Най-голямата група са учащите (436 800 души, които не искат да работят, докато учат). Следват личните или семейните причини (280 400) и болестта или нетрудоспособността (151 900). Само 74 500 души от 15–64-годишните неактивни заявяват, че искат да работят, но не търсят работа. От тях 15 900 са обезкуражени, т.е. смятат, че няма да намерят подходяща работа.

По годишните данни на Евростат за 2025 г. коефициентът на активност за 15–64 години в България е 73,5%, т.е. неактивни са 26,5%. Средно за ЕС неактивните в тази възраст са 24,4%.

Неактивните не са скрити безработни

Честата грешка е всички, които не работят, да се събират с безработните. Безработни са само тези, които активно търсят работа и могат да започнат до две седмици. Повечето неактивни (985 600 от 1 060 100 на 15–64 години) не искат да работят в момента, най-често защото учат. По-близо до безработните са обезкуражените и останалите желаещи да работят, които статистиката нарича потенциална работна сила. Обратното също е грешка: нисък коефициент на безработица не значи висока заетост, ако много хора са извън работната сила. При младите този ефект е особено силен (вижте NEET).