Нетен външен дълг

Нетният външен дълг е разликата между брутния външен дълг на една икономика и нейните външни активи под формата на дългови инструменти: депозити и заеми в чужбина, облигации на чуждестранни емитенти, търговски кредити и резервни активи без злато. Ако активите са повече от задълженията, нетният дълг е отрицателен и страната е нетен кредитор към останалия свят по дълговите инструменти.

Как се изчислява

нетен външен дълг = брутен външен дълг − брутни външни активи в дългови инструменти

БНБ изчислява показателя всяко тримесечие. Брутният дълг включва задълженията на държавата, централната банка, банките, фирмите и вътрешнофирмените заеми по преки инвестиции. Активите се вземат от актива на международната инвестиционна позиция: валута и депозити, дългови ценни книжа, заеми, търговски кредити, резервни активи без златото в стандартни кюлчета и други вземания. Акциите и дяловете не влизат нито от едната, нито от другата страна, защото не са дълг.

Пример: България към юни 2026 г.

По предварителните данни на БНБ брутният външен дълг на България в края на юни 2026 г. е 70,1 млрд. евро, а брутните външни активи в дългови инструменти са 97,1 млрд. евро. Нетният външен дълг е минус 27,1 млрд. евро, или минус 21,7% от БВП. С други думи, резидентите имат повече вземания към чужбина, отколкото дължат. Година по-рано, в края на юни 2025 г., показателят беше минус 33,7 млрд. евро (минус 29,0% от БВП).

Част от промяната идва от присъединяването към еврозоната. Брутният дълг се увеличи от 58,8 млрд. евро в края на 2025 г. до 69,6 млрд. евро в края на март 2026 г. Към задълженията на централната банка БНБ вече записва положителната разлика между евробанкнотите, законно пуснати в обращение в България, и дела, който ѝ се полага по ключа на ЕЦБ. Така външните задължения на БНБ нараснаха от 1,9 до 10,8 млрд. евро между декември 2025 и юни 2026 г.

Минус не означава „България няма дълг“

Отрицателният нетен дълг често се тълкува като липса на дълг. Държавата, банките и фирмите имат реални задължения към чужбина за десетки милиарди. Показателят само казва, че срещу тях стоят още по-големи вземания, но вземанията и задълженията принадлежат на различни сектори: депозитите на банките в чужбина не покриват автоматично облигациите на правителството. Второ, нетният външен дълг не включва преките инвестиции под формата на дялов капитал, които за България са най-големият външен пасив. Цялостната картина дава нетната международна инвестиционна позиция. Трето, смяната на обхвата при еврото прави сравненията преди и след 2026 г. неточни без бележка.