Брутният външен дълг на България: от 111% до 56% от БВП

В края на юли 2026 г. брутният външен дълг на България е 69 814 млн. евро, или 56,1% от БВП. За една година той расте с 14 572 млн. евро (26,4%), но около 60% от ръста е счетоводна последица от влизането в еврозоната.

Какво показват данните

От пика до дъното. В края на 2009 г., след кредитния бум, брутният външен дълг е 37,6 млрд. евро, или 111,1% от БВП по данните, публикувани тогава от БНБ. През следващите години сумата в евро почти не се променя, а икономиката расте, така че съотношението пада. В края на 2014 г. е 92,1%, в края на 2016 г. 78,1%, а в края на 2023 и 2024 г. е на най-ниското си годишно ниво от 48,1% (към юли 2025 г. е 47,6%). През 2025 г. дългът се покачва до 58,8 млрд. евро и 50,7% от БВП, а към юли 2026 г. до 56,1%.

Кой дължи и на кого. Брутният външен дълг е сборът от задълженията на всички резиденти към чуждестранни кредитори: държавата, БНБ, банките, фирмите и домакинствата. Затова той не е същото като държавния дълг. Към юли 2026 г. частите са:

• държавно управление: 18 846 млн. евро (15,1% от БВП, 27% от външния дълг);
• други сектори, т.е. фирми и домакинства: 14 841 млн. евро;
• вътрешнофирмено кредитиране, или заеми от чуждестранните собственици към техните български дружества: 14 126 млн. евро;
• банки и фондове на паричния пазар: 11 398 млн. евро;
• централната банка: 10 604 млн. евро.

Държавата е все по-голям длъжник. През 2016 г. делът на държавното управление във външния дълг е 18,5%, а през 2025 г. – 29,8%. Ръстът идва главно от дълговите ценни книжа на държавата: през 2025 г. външният дълг на сектора под формата на облигации се увеличава с 4 588 млн. евро до 14 306 млн. евро. Обратно, вътрешнофирменото кредитиране намалява от 31,5% на 23,6%, а дългът на другите сектори от 36,5% на 25,1%. Частният сектор днес дължи на чужбина по-малка част от външния дълг, отколкото преди десет години.

Еврото и балансът на БНБ. Задълженията на централната банка нарастват от 1 889 млн. евро през юли 2025 г. на 10 604 млн. евро през юли 2026 г. Според БНБ това е счетоводно отражение на разпределянето на евробанкнотите в Евросистемата: от 1 януари 2026 г. разликата между дела на България в емисията по ключа на ЕЦБ и прогнозното количество евро в обращение се записва като краткосрочен пасив на централната банка. Без тази позиция (8,86 млрд. евро) ръстът на дълга за година щеше да е около 5,7 млрд. евро вместо 14,6 млрд. Тя е причината и делът на краткосрочния дълг да скочи от 16,8% на 27,7%.

Активите са повече от дълга. Нетният външен дълг, брутният дълг минус брутните външни активи, в края на юни 2026 г. е отрицателен: −27 051 млн. евро, или −21,7% от БВП. Това означава, че резидентите имат повече вземания от чужбина в дългови инструменти и резерви, отколкото дължат. Отрицателната стойност обаче намалява, защото дългът расте по-бързо от активите.

Валутата. В евро са деноминирани 72,6% от външните задължения към юли 2026 г., при 80% година по-рано. Откакто България е в еврозоната, валутният риск за задълженията в евро на практика изчезва.

Методология

Данните са на БНБ, а за сектор „Държавно управление“ – на Министерството на финансите. Държавният дълг се отчита по резидентния принцип: в него влизат само задълженията към нерезиденти. В брутния външен дълг влизат валутата и депозитите, дълговите ценни книжа, заемите, търговските кредити и аванси и другите задължения, както и вътрешнофирменото кредитиране между свързани предприятия по линия на преките инвестиции. Не влизат дяловете в капитала.

Съотношението към БВП е изчислено от БНБ. За юли 2026 г. то е спрямо прогнозния БВП на БНБ за 2026 г. (124 531 млн. евро), а за 2025 г. спрямо данните на НСИ (116 018 млн. евро).

БНБ ревизира данните редовно, понякога значително. Например за края на 2015 г. в прессъобщението от февруари 2016 г. дългът е 34 144 млн. евро (76,5% от БВП), а в това от февруари 2026 г. – 36 718 млн. евро (80,2%). Затова в графиките показваме само последната публикувана версия за 2016–2026 г. Стойностите за 2009 и 2014 г. в текста са от тогавашните прессъобщения и не са пряко сравними с днешния ред. Данните за юли 2026 г. са предварителни.