Доходност на българските 10-годишни облигации: 7,22% през 2009 г., 3,93% през 2025 г.

Доходността на 10-годишните държавни облигации на България е 3,93% през 2025 г. при 3,09% средно за еврозоната и 2,59% за Германия. През септември 2026 г. българската стойност е 4,09%, а тази на еврозоната – 3,93%. Най-високата годишна стойност за България от 2007 г. насам е 7,22% (2009 г.), а за Гърция – 22,50% (2012 г.).

Какво показват данните

Какво се мери. Показателят е доходността на държавните ценни книжа на централното управление с остатъчен срок около десет години на вторичния пазар, преди данъци. Евростат го води като критерий за конвергенция за еврото. Това не е лихвата по новите емисии, а годишната възвръщаемост на вече издадена облигация при сегашната ѝ цена: когато цената пада, доходността расте.

2008–2012: разцепване в еврозоната. През 2007 г. Гърция (4,50%) и Италия (4,49%) са с около 0,3 пункта над Германия (4,22%). После гръцката доходност стига 9,09% през 2010 г., 15,75% през 2011 г. и 22,50% през 2012 г., когато германската е 1,50%. Тогава Португалия е на 10,55%, Испания на 5,85% и Италия на 5,49%. Доходността включва възнаграждение за риска, който виждат инвеститорите, а кредитният рейтинг е една от оценките му. През 2025 г. разликата между Гърция (3,37%) и Германия (2,59%) е 0,78 пункта, срещу 21,0 пункта през 2012 г.

България: връх през 2009 г. Българската доходност расте от 4,54% през 2007 г. на 5,38% през 2008 г. и 7,22% през 2009 г., когато е с 4,0 пункта над германската и над гръцката (5,17%). След това пада и през 2012 г. е 4,50%, под италианската и испанската. Дългът на България тогава е 16,6% от БВП, а на Италия и Германия – 126,1% и 79,8%. Нивото на дълга само не определя цената на заемането, а другите фактори не личат от тези данни.

2014–2021: към нулата. От юни 2014 до юли 2022 г. депозитният лихвен процент на ЕЦБ е отрицателен, между −0,10% и −0,50% (политика на отрицателни лихви). Доходността в еврозоната пада от 2,04% през 2014 г. на 0,04% през 2020 г., а германската е под нулата през 2019–2021 г., между −0,25% и −0,51%. Българската пада от 3,35% на 0,19% през 2021 г. и през 2018 и 2019 г. е под нивото на еврозоната или равна на него.

2022–2023: рязко покачване. От 2021 до 2023 г. годишната доходност в еврозоната расте от 0,06% на 3,15%, в Германия от −0,37% на 2,43%, а в България от 0,19% на 3,76%. Пазарът изпреварва ЕЦБ: еврозоната е на −0,09% през август 2021 г. и на 2,25% през юни 2022 г., а депозитният лихвен процент се вдига за първи път от 27 юли 2022 г., от −0,50% на 0%. До 20 септември 2023 г. той стига 4,00%.

2024–2026: дългите лихви не следват късите. ЕЦБ намалява депозитния лихвен процент от 4,00% на 2,00% между юни 2024 и юни 2025 г., но доходността в еврозоната е 2,92% през 2024 г. и 3,09% през 2025 г. През 2026 г. ЕЦБ го вдига до 2,25% (17 юни) и 2,50% (16 септември). През септември 2026 г. еврозоната е на 3,93%, най-високо от юли 2012 г. (4,02%), а Германия на 3,47%, най-високо от ноември 2008 г. (3,56%).

България и еврозоната

Еврото. Според ЕЦБ България е в еврозоната от 1 януари 2026 г.; Съветът на ЕС одобрява присъединяването на 8 юли 2025 г., а курсът е 1,95583 лева за евро. От януари лихвите в България следват решенията на Управителния съвет на ЕЦБ, а БНБ вече не обявява основен лихвен процент.

Разликата. Българската доходност е с 0,84 пункта над тази на еврозоната през 2025 г. (3,93% срещу 3,09%) и с 0,16 пункта през септември 2026 г. (4,09% срещу 3,93%). Спрямо Германия разликата е 1,34 и 0,62 пункта, при 4,0 пункта през 2009 г. и 0,56 през 2021 г. Данните не отделят ефекта от еврото от общото повишение на доходностите и от смяната на референтната облигация през 2026 г.

Мястото в ЕС. През септември 2026 г. България е на 12-о място от 27 държави по височина на доходността, наравно с Естония (4,09%). Най-високи са Румъния (6,71%), Полша (6,23%), Унгария (5,69%) и Чехия (5,24%), всички извън еврозоната. Най-ниски са Литва (2,88%), Швеция (3,19%) и Дания (3,29%).

Бюджетът. Бюджетният дефицит се финансира с нов дълг или с резерви, затова цената на дългосрочното заемане засяга разходите на държавата. Дефицитът на България е 4,0% от БВП през 2025 г. при 3,0% през 2024 г., а дългът е 29,9% от БВП. Подробности има в анализа на държавния дълг.

Какво не показват данните

Не е лихвата по нов дълг. Серията следва вече издадени облигации на вторичния пазар, а лихвата по нова емисия зависи от условията ѝ. Показателят не е и брутният външен дълг, който включва задълженията на всички сектори към чужбина.

Българската серия се променя рядко. Според описанието на ЕЦБ доходността на България се смята по една референтна облигация, търгувана извънборсово. Месечната стойност е 1,85% от юли 2022 до януари 2023 г. (7 месеца), 4,03% от април до ноември 2023 г. (8) и 3,93% от февруари 2024 до март 2026 г. (26). В еврозоната и в Германия най-дългата поредица от еднакви месечни стойности от 2007 г. е съответно два и три месеца. Описанията на Евростат и ЕЦБ не обясняват причината, затова не четем тези стойности като ежемесечна промяна на пазарните условия.

Срокът на референтната облигация. Според ЕЦБ левовата серия до декември 2025 г. следва облигация, издадена на 17 февруари 2021 г., с падеж 17 август 2031 г. Остатъчният ѝ срок е 7,5 години през февруари 2024 г. и 5,6 години в края на 2025 г. (наше изчисление), а Евростат изисква около десет години и редовна подмяна на облигацията. Евровата серия сочи облигация с падеж 11 февруари 2036 г.

Откъде са числата

Данните са от набора на Евростат „критерий за конвергенция за ЕВС“ (irt_lt_mcby, int_rt=MCBY): доходност на облигациите на централното управление във вторичния пазар, преди данъци, с остатъчен срок около 10 години, в проценти годишно. ЕЦБ ги събира от националните централни банки и сама смята агрегатите. Еврозоната е с променящ се състав: от 1999 г. се претегля по обема на държавния дълг с около 10 години срок, а от 2026 г. включва България. Годишните данни (irt_lt_mcby_a) стигат до 2025 г., месечните (irt_lt_mcby_m) – до септември 2026 г.

Втори източник е ЕЦБ Data Portal: за септември 2026 г. серията за България (IRS.M.BG.L.L40.CI.0000.EUR.N.Z) е 4,09%, а за еврозоната (IRS.M.U2.L.L40.CI.0000.EUR.N.Z) – 3,93%, колкото в Евростат. Българските месечни стойности съвпадат във всичките 237 месеца от 2007 г.. Депозитният лихвен процент е от серията FM.B.U2.EUR.4F.KR.DFR.LEV, дългът и дефицитът – от gov_10dd_edpt1 (сектор „Държавно управление“, % от БВП).

Сами изчислихме разликите в пунктове (по закръглените стойности), класирането, поредиците от еднакви стойности, остатъчния срок и твърденията „най-високо от“. Стойностите са закръглени до два знака.