Структура на държавния дълг – 75,6% външен и 24,4% вътрешен към март 2026 г.

Структурата на държавния дълг е трикратно по-външна, отколкото вътрешна. В края на март 2026 г. дългът на подсектор „Централно управление“ е 33 473 млн. евро, от които 25 299 млн. евро (75,6%) са външни и 8 174 млн. евро (24,4%) са вътрешни (БТА). Данните са от бюлетина на Министерството на финансите, преразказан от БТА.

Накратко:

• Външният дял е 20,2% от БВП, а вътрешният – 6,5%; общо дългът на централното управление е 26,7% от БВП (БТА).
• 96,1% от дълга е в евро, останалите 3,9% са в щатски долари.
• Дългът с фиксирана лихва е 99,8%.
• През 2026 г. държавата вече е взела 6,5 млрд. евро нов дълг, от които 4,75 млрд. евро на международните пазари (БТА).
• Държавният дълг по методиката на НСИ и Евростат е 29,9% от БВП за 2025 г. – друга мярка, не се смесва с горната (Novinite.com).

Колко е вътрешният и колко външният дълг

Най-пълната разбивка в последните данни е тази към края на март 2026 г. (БТА).

Източник: Министерство на финансите чрез БТА (БТА)

Дългът е нараснал с 320,5 млн. евро спрямо края на февруари (БТА). Гаранциите не влизат в основната сума, а се водят отделно – 241,9 млн. евро вътрешни и 396,0 млн. евро външни.

По какви инструменти е взет дългът

„Външен“ в тази статистика не значи „към чужди институции“, а „издаден на международните пазари“. Ценните книжа на международните пазари са 67,8% от дълга, а тези на вътрешния пазар – 17,8% (БТА). Заемите са 8,9%, депозитите – 5,5%.

Оттук следва извод, който не е в нито един от цитираните източници: по-голямата част от „външния“ дял е облигации, които се търгуват свободно, а не двустранни заеми. Преструктурирането му зависи от условията на пазара, а не от преговори с кредитор.

Същата тенденция личи и в новите заеми. От началото на 2026 г. до края на септември са набрани 6,5 млрд. евро, от които 1,755 млрд. евро на вътрешния пазар и 4,75 млрд. евро на международните (БТА). По наше изчисление по данни на БТА международният дял в новия дълг е около 73%.

Каква е валутната структура и какво е валутният риск

Евро са 96,1% от дълга, долари – 3,9% (БТА). Колкото по-голяма е частта в чужда валута, толкова повече зависи сметката в евро от курса; затова валутният риск тук се отнася основно до малкия долароден дял.

Лихвеният риск също е нисък в сегашния момент: 99,8% от дълга е с фиксирана лихва (БТА). При поскъпване на заемите новите условия засягат само емисиите, които се издават или рефинансират.

Какви са падежите и цената на новия дълг

Бюлетинът, преразказан от БТА, не съобщава падежна структура на целия дълг (БТА). Затова остават само данните от последната международна емисия: 2,25 млрд. евро в две серии, при над 5,5 млрд. евро заявки (БТА).

Източник: Министерство на финансите чрез БТА (БТА)

Разликата между кратката и дългата емисия е 1,09 процентни пункта по наше изчисление по данни на БТА (5,325 минус 4,235) (БТА). Ако държавата удължава падежите, плаща по-висока доходност срещу по-малко рефинансиране в близките години.

Как се различава брутният външен дълг на държавата

Често числата се бъркат с „външния дълг“ на БНБ. Брутният външен дълг на страната в края на май 2026 г. е 66 112,9 млн. евро, или 53,1% от БВП, с 25,5% повече спрямо май 2025 г. (Българска народна банка). В него са всички сектори – банки, предприятия, централна банка и държавно управление, – а не само държавата.

От тази сума 37 641,7 млн. евро (56,9%) са с остатъчен падеж над една година (Българска народна банка). Държавният външен дълг от 25 299 млн. евро е по-малък от общия брутен външен дълг по методиката на БНБ (БТА). Двете числа не се събират и не се изваждат едно от друго.

Различните мерки за държавен дълг

Три показателя често се цитират като „държавния дълг“, но имат различен обхват.

• Дълг на централно управление: 33 473 млн. евро, 26,7% от БВП към март 2026 г. (БТА).
• Държавен дълг по регистъра: 31 470 млн. евро, 25,1% от БВП към същата дата; вътрешната част е 6 085 млн. евро, външната – 25 384 млн. евро.
• Дълг на сектор „Държавно управление“ по методиката на НСИ: 34 635 млн. евро, 29,9% от БВП за 2025 г., по предварителни данни (Novinite.com).

Вътрешният дълг по регистъра е с 2 089 млн. евро по-малък от този на централното управление – по наше изчисление по данни на МФ (8 174 минус 6 085) (БТА). Затова вътрешният дял е 19,3% при регистъра (6 085 от 31 470) и 24,4% при централното управление – сметката е по наше изчисление.

За сравнение в годишен план вижте анализа на държавния дълг през 2025 г., а за приходите и разходите – разходите по функции спрямо ЕС.

Какво да проверите в официалните бюлетини

• Коя мярка се цитира: централно управление, регистър на държавния дълг или държавно управление по методиката на ЕС (БТА, Novinite.com).
• Дали сумата е в евро или в левове – по-старите бюлетини са в левове.
• Към коя дата е числото: бюлетинът на МФ е месечен, а външният дълг на БНБ се ревизира със следващите отчети (Българска народна банка).
• Дали става дума за дълг, или за гаранции – те се показват отделно.

Бюлетините на Министерството на финансите се отварят в браузър, а ботове получават отказ, затова тук числата са по преразказ на БТА (БТА). БНБ публикува месечен бюлетин за брутния външен дълг (Българска народна банка). Година по-късно може да се сравнява само с еднаква мярка.

Какво не показват тези числа

Предстоящият дълг до края на 2026 г. е бюджетна рамка, не резултат: максимумът за нов дълг е 10,1 млрд. евро, а очакваният държавен дълг в края на годината е 37,7 млрд. евро, или 30,1% от БВП (БТА). Остава още около 3,6 млрд. евро свободен лимит по наше изчисление (10,1 минус 6,5). Лимитът включва до 3,261 млрд. евро по инструмента SAFE за отбранителната промишленост.

Числата не показват кой държи ценните книжа – местни или чуждестранни инвеститори – нито колко дълг изтича всяка година. Това са данни, които трябва да се търсят в таблиците на бюлетина, а не в новините.