Валутен риск

Валутният риск е възможността да загубите (или да спечелите) пари само заради промяна на валутния курс. Той засяга всеки, чиито приходи, разходи, спестявания или дългове са в различни валути: износител, който продава в долари, а плаща заплати в евро; домакинство с кредит във франкове; пенсионен фонд с американски акции; държава с облигации в долари.

Как се измерва

Най-простата мярка е откритата валутна позиция: разликата между активите и пасивите в дадена валута. При позиция от 1 млн. долара и поевтиняване на долара с 10% загубата е около 100 000 долара в собствена валута. Банките и застрахователите изчисляват риска и по-сложно, например колко най-много могат да загубят с определена вероятност за един ден или месец, като използват историческата волатилност на курса. В макростатистиката валутната структура на брутния външен дълг показва колко от задълженията на страната са в чужда валута.

Пример: долар, евро и петрол

Средният курс на еврото към долара по данни на Евростат е 1,0354 през януари 2025 г. и 1,1732 през септември 2025 г. Вземане от 1 млн. долара е струвало около 966 000 евро в началото на годината и около 852 000 евро осем месеца по-късно: загуба от 11,7%, без купувачът да е закъснял с плащането.

От 1 януари 2026 г. България е в еврозоната и рискът между лев и евро изчезна. Курсът 1,95583 лв. за 1 евро беше фиксиран и преди, но сега няма собствена валута, която да бъде девалвирана. По данни на БНБ към юли 2026 г. 72,6% от брутния външен дълг на страната е в евро, 7,4% в щатски долари и 2,9% в специални права на тираж на МВФ. Рискът спрямо долара остава: суровини като петрола и газа се търгуват в долари, затова по-слаб долар поевтинява горивата в евро, а по-силен ги поскъпва.

Фиксиран курс не значи нулев риск

Паричният съвет пазеше курса на лева към еврото, но не и към долара, франка или лирата. Тези курсове се движеха всеки ден и преди 2026 г. Второ, валутен риск има и фирма, която няма нито един договор в чужда валута, ако конкурентите ѝ продават от страна, чиято валута поевтинява. Трето, хеджирането с форуърди или опции намалява риска, но струва пари и не го премахва напълно. Диверсификацията на валутите в портфейла е друг начин, но и тя само разпределя риска.