Брутен външен дълг

Брутният външен дълг е сумата от всички задължения на жителите на една страна към чуждестранни лица, по които един ден трябва да се плати главница, лихва или и двете. В него влизат дълговете на държавата, на централната банка, на търговските банки, на фирмите и на домакинствата. „Брутен“ означава, че от сумата не се изваждат вземанията на българските лица от чужбина.

Това е различно от държавния дълг. Държавата може да дължи малко, а частният сектор много, и обратно. Например дългът на сектор „Държавно управление“ на България в края на 2025 г. е 34 797 млн. евро (29,9% от БВП) според НСИ, но той включва и задължения към местни кредитори, а външният дълг на цялата икономика е около два пъти по-голям.

Как се отчита

В България статистиката на външния дълг се съставя от БНБ, а за държавния сектор с данни на Министерството на финансите. Дългът се разделя по:

• сектор на длъжника – държавно управление, централна банка, банки, други сектори;
• матуритет – краткосрочен (до една година) и дългосрочен; в дългосрочния влизат и заемите между свързани фирми при преките инвестиции;
• инструмент – валута и депозити, дългови ценни книжа, кредити, търговски кредити.

За международни сравнения дългът се отнася към БВП. БНБ публикува данните ежемесечно, с ревизии на предходните месеци.

Данните за България

Според БНБ в края на юли 2026 г. брутният външен дълг е 69 814,3 млн. евро, или 56,1% от прогнозния БВП за 2026 г. Спрямо юли 2025 г. той е нараснал с 14 572 млн. евро (26,4%). Краткосрочните задължения са 19 362,6 млн. евро и са се удвоили за година, а дългосрочните са 50 451,7 млн. евро.

Голяма част от скока е свързана с еврото. От 1 януари 2026 г. разликата между полагащите се на България евробанкноти по капиталовия ключ на ЕЦБ и прогнозното количество евро в обращение се записва като краткосрочен пасив на централната банка. Затова външните задължения на БНБ растат за година с 8 715 млн. евро до 10 604,2 млн. евро. Външният дълг на държавното управление е 18 846 млн. евро (15,1% от БВП), или 27% от целия външен дълг. В дългосрочен план съотношението дълг/БВП спадаше: от 78,1% в края на 2016 г. до 48,1% в края на 2023 и 2024 г.

Как да четем числото

• Външният дълг не е държавният дълг. Сравнявайте ги само ако знаете какво покрива всеки.
• Брутният дълг не показва нетната позиция. Ако жителите на страната имат и големи вземания от чужбина, рискът е по-малък. Според БНБ в края на юни 2026 г. нетният външен дълг на България е отрицателен (−27 050,6 млн. евро): външните активи надвишават външния дълг. По-широката картина дава международната инвестиционна позиция.
• Внимавайте с ревизиите. Месечните данни се преразглеждат; за сравнения използвайте последното издание.

Вижте също: нетен външен дълг, преки инвестиции, държавни ценни книжа, валутен риск.