Общините в България: данъците са 9,8% от приходите им при 34,6% в ЕС

През 2025 г. местните власти в България харчат 8,2% от БВП при 11,3% средно за ЕС-27. Само 9,8% от приходите им са данъци (34,6% в ЕС), а 83,2% са текущи трансфери (44,5% в ЕС). Дългът им е 0,9% от БВП при 5,2% в ЕС.

Какво показват данните

По-малък размер от европейския. По данни на Евростат подсектор „Местно управление“ в България има приходи 8,1% и разходи 8,2% от БВП през 2025 г. В ЕС-27 те са 11,0% и 11,3%. Местните разходи са 19,5% от разходите на цялото държавно управление при 22,8% в ЕС-27. В десет от 27-те държави местните власти харчат по-малък дял от БВП, най-малко в Малта (0,4%), Кипър (2,0%) и Ирландия (2,6%). Най-много харчат в Дания (30,7%), Швеция (24,5%) и Финландия (23,9%).

Скокът през 2013–2015 г. Приходите на общините растат от 6,8% от БВП през 2012 г. до 9,4% през 2015 г., а през 2016 г. падат до 6,4%. Разходите достигат 10,3% от БВП през 2015 г. (25,6% от разходите на цялото държавно управление) и спадат до 6,3% година по-късно. Инвестициите в основен капитал са 4,5% от БВП през 2015 г. и 0,9% през 2016 г. Капиталовите трансфери без данъците са 2,6% от БВП през 2015 г. и 0,2% през 2016 г. Евростат не показва кой стои зад тях.

Приходите: трансфери вместо данъци. Общините събират 9 435,0 млн. евро през 2025 г. От тях 7 853,5 млн. (83,2%) са текущи трансфери. Трансферите от други държавни звена са 6 550,4 млн. евро – 69,4% от приходите и 5,6% от БВП. Останалите 13,8 пункта са текущи трансфери, които не идват от държавни звена. Данъците са 923,7 млн. евро (9,8%), капиталовите трансфери – 27,2 млн. (0,3%), а останалото, главно продажби на услуги и приходи от собственост, е 6,7%. В ЕС-27 данъците са 34,6% от приходите, текущите трансфери – 44,5%, капиталовите – 5,7%, останалото – 15,1%.

Дялът на текущите трансфери в България е най-нисък през 2015 г. (51,7%) и най-висок през 2025 г. Дялът на данъците е между 9,0% (2015 г.) и 14,4% (2016 г.), а в ЕС-27 – между 32,1% и 37,0%.

Какво са местните данъци. Най-голяма е позицията „капиталови данъци“ (D.91): 404,4 млн. евро, или 43,8% от местните данъци през 2025 г. Следват данъците върху земя и сгради (D.29A) с 244,8 млн. (26,5%) и другите текущи данъци (D.59) със 130,9 млн. (14,2%). През 2024 г. местните данъци са 0,8% от БВП в България и 3,7% в ЕС-27. Те са 3,5% от всички данъци в страната (без осигуровките) при 14,2% в ЕС-27.

Разходите: най-вече заплати. Възнагражденията на наетите са 4,5% от БВП и 55,2% от разходите на общините през 2025 г. В ЕС-27 те са 3,6% от БВП и 32,0% от разходите. Общините харчат за персонал повече от средното за ЕС като дял от БВП, макар общите им разходи да са с 3,1 процентни пункта по-малко. Инвестициите в основен капитал са 1 753,4 млн. евро (1,5% от БВП) срещу 1,6% в ЕС-27.

Как се сравнява България

Съседите. В Румъния разходите на местните власти са 9,0% от БВП, данъците са 9,0% от приходите, а текущите трансфери – 58,7%. В Гърция са съответно 4,0%, 22,4% и 37,4%. В Румъния и Гърция капиталовите трансфери са 24,4% и 30,1% от приходите, в България – 0,3%. Сърбия, Северна Македония и Турция не са в тези таблици.

Подобен профил. По-нисък дял на данъците от българския имат седем държави: Малта (0,0%), Естония (2,3%), Литва (3,5%), Чехия (3,8%), Словения (5,3%), Словакия (7,0%) и Румъния (9,0%). В Чехия, Естония, Литва и Словакия трансферите от други държавни звена са съответно 74,7%, 81,3%, 83,4% и 66,9% от приходите.

Сравнението има граница. Метаданните на Евростат дават пример с Унгария: данъкът върху доходите на физическите лица се отчита при централното управление и се предава на общините като трансфер. Затова разделението зависи и от начина на отчитане, а не само от самостоятелността на общините. За общата данъчна тежест вижте анализа на данъчната тежест, за разходите на цялата държава – разходите по функции.

Дългът

Брутният дълг на общините е 1 001,5 млн. евро в края на 2025 г., или 0,9% от БВП. Това е 2,9% от дълга на цялото държавно управление, а в ЕС-27 местният дълг е 5,2% от БВП и 6,4% от общия. През 2010 г. в България е 430,8 млн. евро (1,1% от БВП), най-висок е през 2015 г. (1,4%), а през 2022 и 2024 г. е 0,8%. По-нисък от българския е в Малта (0,0%), Гърция (0,4%) и Унгария (0,5%), най-висок – в Швеция (14,8%) и Финландия (14,0%).

По предварителни данни дългът расте през 2026 г.: 1 255,1 млн. евро в края на първото тримесечие и 1 437,5 млн. (1,2% от БВП) в края на второто. Това са 436,0 млн. повече, отколкото в края на 2025 г. За държавния дълг вижте отделния анализ.

Местното управление приключва 2025 г. с бюджетен дефицит от 114 млн. евро (0,1% от БВП), както посочва и НСИ. В ЕС-27 той е 0,3% от БВП.

Какво не показват данните

Евростат отчита общините като един подсектор, в който са и София, и общините с по няколко хиляди жители: 81 от 265-те имат под 6000 души (малките общини). Средните стойности скриват разликите между тях, а данни по отделни общини няма.

Дългът включва само депозити, ценни книжа и заеми, а неплатените сметки към доставчици не се броят. За ЕС няма общ показател за трансферите от други държавни звена (D.73): за Австрия, Дания, Испания и Словения те липсват, а за Полша и Кипър има данни само за последните години. Затова сравняваме всички текущи трансфери (D.7).

Методология

Използваме подсектор „Местно управление“ (S.1313) по ЕСС 2010. Приходите (TR) и разходите (TE) са от gov_10a_main в % от БВП и в млн. евро. Данъците са сборът от D.2, D.5 и D.91, капиталовите трансфери без данъците – D.9 минус D.91 (т.е. D.92 и D.99; за ЕС-27 Евростат дава само общото D.9), възнагражденията на наетите – D.1 (заплати и осигуровки на работодателя), инвестициите – P.51g. Дяловете са изчислени от Редакцията по млн. евро; „останалото“ е TR минус данъците, D.7 и капиталовите трансфери. Данъците на цялото държавно управление са от gov_10a_taxag (D2_D5_D91, S.13); 2024 г. е последната с агрегат за ЕС-27.

Дяловете в разходите са TE на S.1313 към TE на S.13. Дял в приходите не изчисляваме: според Евростат позициите D.4, D.7 и D.9 на S.13 се консолидират, а приходите на общините включват трансфери от държавата, които на ниво цялото държавно управление се премахват.

Дългът е от gov_10q_ggdebt (GD), четвъртото тримесечие на всяка година. Годишният набор gov_10dd_edpt1 има данни за България само от 2022 г., които съвпадат с тримесечните. Данните за 2026 г. са предварителни. EU-27 е агрегатът EU27_2020. Наборите са обновени на 21.10.2026 г. НСИ е използван само за дефицита на местното управление за 2025 г.