Възобновяемата енергия в България е 23,2% – колкото през 2020 г. и под средното за ЕС

През 2024 г. възобновяемите източници покриват 23,2% от брутното крайно потребление на енергия в България и 25,2% средно в ЕС. Дялът в България е на нивото от 2020 г. (23,3%), а в ЕС оттогава е нараснал с 3,2 процентни пункта. Общата цел на ЕС за 2030 г. е поне 42,5%.

Какво показват данните

Растеж до 2020 г. и спад през 2021 г. В България дялът расте от 9,2% през 2005 г. на 23,3% през 2020 г., а в ЕС – от 10,2% на 22,0%. Между 2013 и 2020 г. България е над средното за ЕС. През 2021 г. дялът ѝ пада с 3,9 пункта до 19,4%, а в ЕС почти не се променя (21,9%). През 2022 г. разликата е най-голяма: 19,1% срещу 23,0%. През 2023 г. дялът се връща на 23,2% и остава там през 2024 г.

Спадът е на границата между две методики. Евростат предупреждава, че между 2020 и 2021 г. редът е прекъснат: изчисляването минава от Директива 2009/28/ЕО към Директива (ЕС) 2018/2001. За България институтът посочва отделно, че спадът идва от невъзможността част от твърдите и газообразните биогорива да бъдат отчетени като отговарящи на критериите, и че това може да се промени след въвеждане на процедура за сертифициране. Затова сравнението между 2020 и 2024 г. е ориентир, а не точно измерване.

Класация: 15-о място от 27. През 2024 г. най-висок е делът в Швеция (62,8%), Финландия (52,1%) и Дания (46,5%), най-нисък – в Белгия (14,3%), Люксембург (14,7%) и Ирландия (16,1%). Пред България има 14 държави, като Франция е само с 0,02 пункта по-напред. Над средното за ЕС са 12 държави, сред тях съседките Румъния и Гърция (по 25,4%). Над 42,5% са само пет: Швеция, Финландия, Дания, Латвия и Австрия.

Електроенергия, отопление и транспорт

България е на различно място във всеки от трите сектора.

Електроенергия: най-голямо изоставане. Дялът расте от 8,7% през 2005 г. на 23,6% през 2020 г., пада до 20,4% през 2022 г. и скача до 29,7% през 2023 г. и 33,8% през 2024 г. За 2022–2023 г. ръстът е 9,3 пункта; източниците не го обясняват. ЕС е на 47,5%, с 13,7 пункта над България. В електроенергията България е под ЕС във всяка година от 2005 до 2024 г.

Отопление и охлаждане: над средното за ЕС. Това е секторът с най-висок дял в България: 34,2% през 2024 г. при 26,7% в ЕС. България е над ЕС във всички години, с изключение на 2007 г. Връх има през 2020 г. (37,2%), а през 2021 г. дялът пада със 7,3 пункта. Данните не показват от кои горива идва делът.

Транспорт: най-нисък дял. През 2024 г. той е 8,2% при 11,2% в ЕС; България е над ЕС само през 2016 г. До 2012 г. дялът не надхвърля 1,5%, а през 2013 г. скача от 0,7% на 5,9%. Източниците не обясняват скока. Според Евростат до 2030 г. държавите от ЕС трябва или да стигнат поне 29% възобновяема енергия в транспорта, или да намалят интензивността на парниковите газове в горивата с поне 14,5%.

Целта на ЕС за 2030 г.

Директива (ЕС) 2023/2413 влиза в сила на 20 ноември 2023 г. Според страницата на Европейската комисия за директивата тя определя обща задължителна цел поне 42,5% възобновяема енергия в брутното крайно потребление на ЕС през 2030 г., със стремеж към 45%. Евростат уточнява, че целта е вдигната от 32% на 42,5%; за 2020 г. тя е била 20%.

От 25,2% през 2024 г. до 42,5% остават 17,3 пункта. По предварителните данни на Евростат за 2025 г. ЕС е на 26,2% и остават 16,3 пункта. Ако те се покрият равномерно за 2026–2030 г., нужният ръст е около 3,3 пункта годишно. През 2005–2024 г. средният ръст в ЕС е 0,8 пункта годишно, а през 2021–2024 г. – 1,1. Това е аритметика, не прогноза.

Целта е обща: Евростат пише, че държавите трябва да я постигнат колективно. Затова сравняваме България със средното за ЕС.

Какво не показват данните

Данните за 2025 г. Предварителните стойности са 22,7% за България (с 0,5 пункта под 2024 г.) и 26,2% за ЕС. Електроенергията в България е 34,4%, а за отоплението и транспорта няма данни. От 2025 г. Евростат прилага методиката на Директива (ЕС) 2023/2413, която според него намалява дела в транспорта с няколко пункта, затова сравнението с 2024 г. е условно.

Дял, не обем. Показателят е отношение: възобновяема енергия, разделена на цялото брутно крайно потребление. Той пада и когато възобновяемата енергия расте, ако потреблението расте по-бързо. Евростат допуска точно това за 2021 г., когато потреблението се възстановява след ограниченията заради COVID-19.

Ползите не са в числото. Евростат посочва сред ползите от възобновяемите източници по-малките емисии, диверсификацията на доставките и по-слабата зависимост от нефта и газа. Дялът не измерва нито тях, нито цените и се отнася към потреблението на енергия, а не към БВП. За сравнение на България с ЕС по БВП вижте БВП на човек по области през 2024 г..

Откъде са числата

Данните са на Евростат, nrg_ind_ren: nrg_bal = REN (общо), REN_ELC (електроенергия), REN_HEAT_CL (отопление и охлаждане), REN_TRA (транспорт); единица PC (процент); България и EU27_2020 (ЕС-27). Годините 2005–2024 нямат флаг „предварителни“, 2025 е предварителна. Брутното крайно потребление е енергията, доставена за енергийни цели на промишлеността, транспорта, домакинствата, услугите, селското и горското стопанство и рибарството, плюс собственото потребление на енергийния сектор и загубите при пренос.

Нормализиране. Директивата за възобновяемата енергия изисква производството на електроенергия от водни и вятърни централи да се нормализира; за водната енергия периодът е 15 години. Затова дялът не следва точно реалното производство в конкретната година.

Биомаса и биогорива. Те се броят като възобновяеми. За 2004–2010 г. влизат всички биогорива; от 2011 г. само тези, чието съответствие с критериите може да се докаже; от втората половина на 2021 г. същото важи и за горивата от биомаса. Недоказаните не влизат в числителя.

Статистически трансфери. Това са споразумения, по които държава от ЕС прехвърля на друга определено количество възобновяема енергия. Евростат обяснява с тях част от промените в дяловете на Дания и Ирландия. В таблицата за трансферите (nrg_ind_stjpjss, nrg_bal = ST_MS, ktoe) България е с 0,0 за 2018–2024 г. – без трансфери.

Прекъсвания и изчисления. Редът е прекъснат между 2020 и 2021 г. и от 2025 г. Разликите в пунктове, средногодишният ръст (разликата, делена на броя години) и класацията са от неокръглените стойности. Нужният ръст до 2030 г. е разликата до 42,5% от стойността за 2025 г., делена на пет.

Втори източник. НСИ публикува същите показатели за България. За 2024 г. те са 23,21% общо, 33,84% за електроенергията, 34,19% за отоплението и охлаждането и 8,20% за транспорта – като при Евростат. Според календара на НСИ данните за 2025 г. се очакват на 11 януари 2027 г.