Промишлеността в България: с 61% повече продукция от 2000 г., но 7,3% спад през 2025 г.

През 2025 г. промишленото производство в България е с 61% по-голямо по обем от 2000 г. (индекс 92,8 при 57,5; 2021 = 100), но с 7,3% по-ниско от 2024 г. Преработващата промишленост е 2,1 пъти по-голяма от 2000 г., а делът ѝ в брутната добавена стойност е 13,1% при 15,8% в ЕС-27.

Какво показват данните

Преработващата промишленост удвоява обема си. Индексът ѝ нараства от 47,5 през 2000 г. на 101,6 през 2025 г. В ЕС-27 ръстът е 22% (от 83,2 на 101,2). Основната част от българския ръст идва до 2008 г.: тогава индексът е 92,8, или с 95% над 2000 г. През следващите 17 години добавя 9,5%, при 6,8% в ЕС-27.

Две кризи, различна дълбочина. През 2009 г. цялата промишленост (B–D) намалява с 18,2% в България и с 14,6% в ЕС-27, а преработващата – с 22,3% и с 15,7%. През 2020 г. спадът на B–D е 6,3% в България и 7,4% в ЕС-27. Нивото на цялата промишленост от 2008 г. (98,1) е достигнато отново през 2021 г. (100,3), а преработващата промишленост го надхвърля още през 2017 г. (94,5 срещу 92,8).

През 2025 г. спадът идва най-вече от енергетиката. Индексът на цялата промишленост пада от 100,1 на 92,8 (−7,3%), докато в ЕС-27 расте с 1,7% (до 100,4). Преработващата промишленост намалява с 3,9% (до 101,6). Най-силно е свиването в енергетиката (раздел D, електрическа и топлинна енергия и газ): от 79,8 на 62,8, или с 21%. През 2022 г. тя е на 116,2.

През 2026 г. спадът продължава. НСИ съобщава на 9 октомври 2026 г., че през август промишленото производство е с 5,4% под нивото от август 2025 г. на годишна база, след коригиране за календарни ефекти. Преработващата промишленост е с 6,1% по-ниско, добивът – с 54,1%, а енергетиката е с 42,4% по-висока. Евростат публикува същите стойности за България (−5,4% и −6,1%) и −0,2% за ЕС-27 (B–D). От януари до август 2026 г. годишната промяна у нас е отрицателна във всички месеци освен март (+4,7%).

Дял на промишлеността в добавената стойност

Цялата промишленост е близо до средното за ЕС. През 2025 г. промишлеността (раздели B–E: добив, преработване, енергетика, води и отпадъци) създава 18,7% от добавената стойност в България и 19,0% в ЕС-27. В България делът е 20,8% през 2000 г. и 24,5% през 2016 г., а в ЕС-27 намалява от 22,4% до 19,0%.

Разликата е в преработващата промишленост. Нейният дял в България е 13,7% през 2000 г., 16,7% през 2016 г. и 13,1% през 2025 г. В ЕС-27 е съответно 19,4%, 17,1% и 15,8%. Към 2025 г. разликата е 2,7 пункта. Извън преработването, тоест в добива, енергетиката и водите, България има 5,5% от добавената стойност при 3,2% в ЕС-27. Това изравнява общия дял на промишлеността.

Защо делът спада при по-голям обем. Делът е в текущи цени, а индексът на производството е в сравними цени. От 2019 до 2025 г. добавената стойност на преработващата промишленост в България нараства по цени от 2010 г. с 6,4%, а в цялата икономика – с 15,7%. Цените на добавената стойност (имплицитният дефлатор) растат с 48,6% в преработването и със 66,0% в цялата икономика. И двата фактора намаляват дела, който пада от 15,9% през 2019 г. на 13,1% през 2025 г.

Как се сравнява България

Шестнайсета от 27 държави. С дял на преработващата промишленост от 13,1% България е между Хърватия (13,2%) и Португалия (12,8%). Най-високи са Ирландия (30,8%), Словения (21,1%), Чехия (20,8%), Дания (20,2%) и Германия (19,4%), най-ниски – Люксембург (4,6%), Кипър (5,0%) и Малта (5,7%). Румъния е на 14,6%, Гърция на 11,2%, а Полша, Унгария и Словакия са между 16,9% и 17,5%.

Най-бързо растат по-сложните производства. Евростат дели преработващата промишленост по технологична интензивност. От 2000 до 2025 г. индексът на средновисокотехнологичните производства в България нараства 3,1 пъти (от 32,3 на 100,1), на високотехнологичните – също 3,1 пъти (от 35,9 на 112,3), а на нискотехнологичните – с 23% (от 67,5 на 83,1). Нискотехнологичните достигат 138,9 през 2007 г. и през 2025 г. са с 40% по-ниско, а в ЕС-27 спадът от 2007 г. е 16% (от 114,1 на 96,0). Индексите показват промяна, а не размер на групата.

За доходите вижте анализа Изтокът догонва Запада, за регионалните разлики – БВП на човек по области през 2024 г., а за кадровия недостиг в индустрията – недостига на работна ръка.

Какво не показват данните

Индексът не е ниво. Във всяка серия 2021 г. е 100. Стойност 92,8 за България и 100,4 за ЕС-27 през 2025 г. не значи, че българската промишленост произвежда по-малко от европейската, а че се е променила различно спрямо 2021 г.

Обемът и добавената стойност са различни величини. Индексът следи обема на продукцията, а добавената стойност е продукцията минус междинното потребление. В България двата показателя се разминават през 2021 г.: индексът на преработващата промишленост расте с 8,9%, а добавената стойност в нея по цени от 2010 г. пада с 19,2% (от 5,6 на 4,5 млрд. евро). През 2022 г. индексът расте с 13,0%, а дефлаторът на добавената стойност в B–E скача с 39,9%, при 12,2% в преработването и 17,5% в цялата икономика. Така делът на промишлеността е 17,4% през 2021 г. и 22,4% през 2022 г. (21,0% през 2020 г. и 21,2% през 2023 г.), а на преработващата – 10,7% и 11,9% (15,5% и 15,1%). Тези таблици не обясняват разминаването, затова не правим изводи за структурата на икономиката от стойностите за двете години.

Покритието на двете серии е различно. Индексът на производството е за разделите B–D, а добавената стойност – за B–E, тоест с водоснабдяването и отпадъците.

Методология

Обем на производството. Евростат sts_inpr_a (последно обновяване 15.10.2026): производство (PRD) в промишлеността, раздели B–D и C по NACE Rev. 2, показател I21 (2021 = 100), s_adj=CA (коригирано за календарни ефекти, без сезонно изглаждане), България и ЕС-27 за 2000–2025 г. НСИ съставя индекса от стойността на продукцията, дефлирана с цените на производител, с тегла по добавената стойност по факторни разходи в базовата 2021 г. За България Евростат маркира 2023 и 2024 г. като предварителни.

Добавена стойност. Евростат nama_10_a10 (обновена 22.10.2026): брутната добавена стойност (B1G) е продукцията минус междинното потребление. Взехме CP_MEUR (текущи цени, млн. евро) за TOTAL, B–E и C и изчислихме дела на B–E и на C. За сравнението по реален обем и цени използвахме CLV10_MEUR (верижно свързани обеми, 2010 г.) и PD10_EUR (имплицитен дефлатор, 2010 = 100). Сумата на добавената стойност от всички дейности плюс данъците върху продуктите минус субсидиите дава БВП. Разликите в пунктове са от неокръглените стойности.

Класация и групи. Класацията за 2025 г. включва 27-те държави и агрегата EU27_2020 (дялът на съвкупната добавена стойност). Технологичните групи са от sts_inpr_a (C_HTC_M, C_HTC, C_LTC); за средно-нискотехнологичната група в таблицата няма данни за България. Месечните сравнения са от sts_inpr_m (PCH_SM, s_adj=CA).