Технологична интензивност на производството

Технологичната интензивност показва колко „наукоемко“ е едно производство. Евростат групира отраслите на преработващата промишленост в четири нива според това колко вложени изследвания и технологии съдържа типичната им продукция: високо-, средновисоко-, средно-ниско- и нискотехнологични. Класификацията позволява да се сравни структурата на индустрията на различни страни, без да се влиза в стотици отделни дейности.

Как се определя

Групите са сглобени от отраслите на класификацията NACE Rev. 2 (в България КИД):

• високотехнологични: фармацевтика, компютри, електроника и оптика, въздухоплавателна и космическа техника;
• средновисокотехнологични: химия, електрически съоръжения, машини, автомобили, друг транспорт без корабостроенето, оръжия и боеприпаси, медицински инструменти;
• средно-нискотехнологични: например каучук и пластмаси, метали, нефтопреработка, корабостроене;
• нискотехнологични: храни, напитки, текстил, облекло, дърво, мебели, хартия и печат.

Евростат използва групите в няколко таблици. Най-често цитирана е htec_emp_nat2, която показва колко от всички заети в икономиката работят във всяка група. Тъй като данните за заетостта идват от Наблюдението на работната сила, там се ползва по-грубият вариант на класификацията по двузначни кодове: например цялото производство на друг транспорт е средновисокотехнологично, а оръжията са към металните изделия.

Пример: България и ЕС през 2025 г.

В България 16,1% от всички заети работят в преработващата промишленост, малко повече от 15,2% в ЕС. Разпределението вътре обаче е различно. Във високотехнологичните производства работят 0,8% от заетите в България при 1,1% средно за ЕС, а в средновисокотехнологичните 2,8% при 4,8%. Нискотехнологичните производства заемат 8,1% от заетите у нас и 5,2% в ЕС.

С други думи, половината от индустриалната заетост в България е в отрасли като храни, облекло и мебели, а в ЕС на тях се пада около една трета.

Нисък технологичен клас не значи изостанало предприятие

Класификацията описва отрасъла, а не конкретната фабрика. Модерен завод за мебели с роботи остава „нискотехнологичен“, а сглобяването на електроника по чужди чертежи се води „високотехнологично“. Затова групите говорят за структурата на икономиката, но не и за това колко модерни са фирмите в нея.

Втората уловка е, че класификацията обхваща само преработващата промишленост. Програмирането, телекомуникациите и научните услуги са в отделна група „високотехнологични наукоемки услуги“ и не влизат в четирите нива. Там делът на заетите в България расте: от 3,2% през 2018 г. до 4,5% през 2025 г., при 4,0% за ЕС. За вложените средства в изследвания вижте НИРД, а за общата картина на икономиката брутната добавена стойност.