Автокомпоненти: 24 хил. заети в България при 156 хил. в Румъния

През 2024 г. в производството на моторни превозни средства, ремаркета и части (група C29 на икономическата класификация) в България работят 24,0 хил. души, с 9,5% по-малко от върха от 26,5 хил. през 2021 г. В Румъния заетите са 156,1 хил., а в Сърбия 68,1 хил. Почти всички български заети (98,5%) правят части и принадлежности, а не сглобяват автомобили.

Какво показват данните

Заетостта скача през 2014 и 2015 г. Заетите лица в българското производство на автомобили и части са 10,2 хил. през 2010 г. и 12,8 хил. през 2013 г. След това стават 17,7 хил. през 2014 г. и 21,0 хил. през 2015 г. Броят на предприятията в групата почти не се променя (115 през 2013 г., 118 през 2015 г.), така че ръстът идва от вече съществуващи предприятия. Данните не показват дали става дума за наемане, за пренасяне на дейности от други групи или за промяна в класификацията. До 2024 г. заетите са 2,4 пъти повече, отколкото през 2010 г.

Румъния достига върха през 2018 г. Заетите там растат от 116,6 хил. през 2010 г. до 194,8 хил. през 2018 г. и падат до 156,1 хил. през 2024 г., или 19,9% под върха. Българските заети са 15,4% от румънските през 2024 г., при 8,7% през 2010 г. Сърбия има сравними данни от 2016 г.: от 26,2 хил. до 68,1 хил. заети, ръст от 2,6 пъти.

Производството се връща назад от върха. Индексът на обема на производството (2021 = 100) в България е 48,3 през 2010 г., 109,7 през 2019 г. и 123,5 през 2023 г., а през 2025 г. е 111,1, или 10,0% под върха. В Румъния върхът е 114,5 през 2019 г., а през 2025 г. индексът е 101,6, с 11,3% по-малко. За ЕС-27 индексът е 106,3 през 2025 г., с 17,1% под върха от 128,2 през 2017 г.

Добавената стойност расте по-бързо от заетостта. В България брутната добавена стойност в групата е 537,4 млн. евро през 2024 г., в Румъния 5 690,7 млн., в Сърбия 1 345,0 млн. Спрямо 2021 г., когато заетостта в България и Румъния е по-висока, ръстът в текущи цени е 25,7% за България, 38,0% за Румъния и 107,3% за Сърбия. Част от него е ценови ефект. На едно заето лице добавената стойност в България е 22,4 хил. евро през 2024 г. (7,9 хил. през 2010 г.), в Румъния 36,5 хил., в Сърбия 19,8 хил. България е на 61% от румънското равнище, а през 2010 г. съотношението е 60%.

Какво произвеждат трите държави

България и Сърбия са предимно производители на части. Групата C29 има три подгрупи: C29.1 (моторни превозни средства), C29.2 (каросерии и ремаркета) и C29.3 (части и принадлежности). През 2024 г. в България в C29.3 са 23 653 от 24 018 заети (98,5%), в C29.1 само 78, в C29.2 287. В Сърбия частите дават 95,6% от заетите. В Румъния са 85,6%, а в производството на самите превозни средства работят 20 381 души (13,1%).

Тежест в преработващата промишленост. В България групата C29 е 5,0% от заетите в преработващата промишленост и 4,5% от добавената стойност в нея. В Румъния съответните дялове са 14,6% и 17,6%, в Сърбия 13,9% и 11,3%. Средното предприятие е с 162 заети в България (148 предприятия), 300 в Румъния (520) и 234 в Сърбия (291). Евростат отнася производството на автомобили към средновисокия клас на технологичната интензивност.

Контекст от националната статистика. По данни на НСИ индустрията (раздели B–E) е с 550 829 заети лица през 2024 г., или 24,6% от всички в нефинансовите предприятия. НСИ отчита заетите в еквивалент на пълна заетост, затова делът на C29 в този брой (около 4%) е ориентировъчен.

За индустрията като цяло вижте промишленото производство, за пазара на труда – недостига на работна ръка, а за сравнение на доходите между държавите – БВП на човек в СПС.

Какво не показват данните

Износ и собственост. Структурната статистика е по дейност на предприятията, а не по произведени стоки. Тя не показва какъв дял от продукцията се изнася и кой притежава предприятията. Преките инвестиции са отделна статистика, която тук не е използвана.

Промени в самата група. Промяната в заетостта през 2014 и 2015 г. не може да се свърже с конкретно предприятие. Подробните данни за малка държава Евростат препоръчва да се ползват внимателно, а в България подгрупите C29.1 и C29.2 са с 78 и 287 заети, затова при толкова малки числа движението на едно предприятие личи в цялата подгрупа.

Методология

Заетост, добавена стойност и предприятия са от структурната бизнес статистика на Евростат за група C29 по NACE Rev. 2 („Производство на моторни превозни средства, ремаркета и полуремаркета“): за 2010–2020 г. от таблица sbs_na_ind_r2 (показатели V16110, V91110, V11110), за 2021–2024 г. от sbs_ovw_act (EMP_NR, LABPRY_TEUR, AV_MEUR, ENT_NR). От 2021 г. данните се събират по регламента за европейската бизнес статистика (EBS), което според Евростат прекъсва редовете. Затова в графиките за заетостта и добавената стойност между 2020 и 2021 г. има прекъсване. При заетостта то е малко (България 25,2 хил. през 2020 г. и 26,5 хил. през 2021 г.), но не може да се приеме за чист ръст. Добавената стойност до 2020 г. е по факторни разходи, а след това е „добавена стойност“ по новата дефиниция.

Индексът на производството е от sts_inpr_a (обем, календарно изгладен, 2021 = 100). Всяка държава е със собствена база 2021 = 100, затова линиите показват динамика, а не кой произвежда повече. Сърбия не е в таблицата. Процентните промени са изчислени от неокръглените стойности. Данните за 2025 г. по структурната статистика още не са налични в Евростат. НСИ публикува предварителните си данни за 2025 г. по новата класификация NACE Rev. 2.1 (КИД-2025) и заявява, че сравнение с предишни години не е приложимо. Затова 2025 г. не е включена в сравнението по заетост.