През 2024 г. БВП на човек в България е 65,9% от средния за ЕС, измерен в стандарт на покупателната способност. Без София (столица) същият показател е 46,4%. Столицата е 20,0% от населението, но създава 43,7% от БВП и затова „дърпа“ нагоре националните средни, а с тях и разликата между двете половини на страната.
БВП на човек със и без София (столица), 2024 г.
в стандарт на покупателната способност, ЕС-27 = 100
Данните в таблица
| Категория | България (%) | Северна и Югоизточна (%) | Югозападна и Южна централна (%) |
|---|---|---|---|
| Със София (столица) | 65,9 | 48,9 | 81,8 |
| Без София (столица) | 46,4 | 48,9 | 42,6 |
Какво показват данните
Две половини по официалното деление. Евростат дели България на две области от ниво NUTS 1. „Северна и Югоизточна България“ включва Северозападния, Северния централен, Североизточния и Югоизточния район, а „Югозападна и Южна централна България“ – Югозападния и Южния централен район. Имената не следват картата на север и юг: Бургас и Стара Загора например са в първата половина. През 2024 г. БВП на човек е 48,9% от средното за ЕС (12 100 евро) в първата и 81,8% (20 200 евро) във втората, т.е. с 32,9 пункта, или 1,67 пъти повече.
Без столицата разликата се обръща. Югозападна и Южна централна България без Столична община е на 42,6% (10 500 евро), под Северна и Югоизточна. В тези области живеят 2,0 млн. души, а в другата половина – 3,1 млн. Преднината на второто деление изчезва, когато се извади Столична община.
По-груба граница между север и юг. Ако сметнем заедно трите северни района (Северозападен, Северен централен, Североизточен) и трите южни (Югоизточен, Югозападен, Южен централен), северът е на 45,6%, а югът – на 76,2%. Без столицата югът е на 47,1%, само 1,5 пункта над севера. През 2014 г. югът без столицата (34,7%) е бил под севера (35,7%).
В евро. Без Столична община БВП на човек в страната е 11 500 евро вместо 16 300, а в столицата – 35 400 евро (143,5% от средното за ЕС в СПС).
Как се променя разликата
БВП на човек, 2014–2024 г.: със и без София (столица)
в стандарт на покупателната способност, ЕС-27 = 100
Данните в таблица
| Година | София (столица) (%) | България (%) | България без София (столица) (%) | Северна и Югоизточна (%) | Югозападна и Южна централна без София (столица) (%) |
|---|---|---|---|---|---|
| 2014 | 112,3 | 48,0 | 35,1 | 37,4 | 31,7 |
| 2015 | 113,5 | 48,9 | 35,5 | 36,9 | 33,4 |
| 2016 | 115,0 | 50,6 | 36,8 | 38,6 | 34,1 |
| 2017 | 114,5 | 51,7 | 37,9 | 39,5 | 35,4 |
| 2018 | 115,9 | 53,1 | 38,9 | 40,3 | 36,7 |
| 2019 | 123,9 | 54,9 | 38,8 | 39,6 | 37,7 |
| 2020 | 126,4 | 57,3 | 40,7 | 40,6 | 40,8 |
| 2021 | 130,1 | 59,4 | 42,2 | 43,8 | 39,7 |
| 2022 | 129,3 | 62,0 | 45,5 | 48,0 | 41,7 |
| 2023 | 135,6 | 63,2 | 45,2 | 48,0 | 40,9 |
| 2024 | 143,5 | 65,9 | 46,4 | 48,9 | 42,6 |
Разликата расте. От 2014 до 2024 г. индексът на България се качва от 48,0% на 65,9%, или с 17,9 пункта. Без Столична община ръстът е 11,3 пункта (от 35,1% на 46,4%), а в самата столица – 31,2 пункта (от 112,3% на 143,5%). Разликата между националната средна и средната без столицата нараства от 12,9 на 19,5 пункта.
Част от ръста е по-малко население. Средногодишното население на Столична община расте с 9,3% (с 110 хил. души), а в останалата част на страната намалява с 12,6% (със 742 хил.). Ако извън столицата населението беше останало като през 2014 г., индексът му за 2024 г. щеше да е 40,6%, а не 46,4%. За преселването към столицата вж. Миграцията към София, за общата картина – Населението на България.
Колко тежи столицата
Малък дял от хората, голям от производството. Столична община е 20,0% от населението, 28,5% от заетите (по националните сметки, 2023 г.), 33,9% от наетите по трудово правоотношение, 43,7% от БВП и 47,1% от изчислените заплати. През 2014 г. дяловете в населението и в БВП са били 16,7% и 39,1%.
Заплатите. Средната годишна брутна заплата през 2024 г. е 14 264 евро за страната и 19 801 евро в Столична община. Средната за другите 27 области е 11 432 евро, или 80% от националната. Столичната заплата е с 73% по-висока от нея, а над нея са само 6 от 27-те области. Северна и Югоизточна България е на 11 616 евро, Югозападна и Южна централна – на 16 031 евро, но без столицата втората половина пада на 11 153 евро, с 4% под първата. Съотношението между столицата и останалите е почти същото като през 2020 г.: 1,73 през 2024 г. при 1,70 през 2020 г. Вж. Заплатите по области.
Заетостта се различава по-малко. Данните за коефициента на заетост са по райони, а не по области, така че столицата не може да се отдели. През 2025 г. сред хората на 20–64 години най-висок е коефициентът в Югозападния район (81,5%), най-нисък – в Северозападния (71,6%), при 77,0% за страната. Без Югозападния район средният е 74,7%, с 6,8 пункта по-малко. За БВП на човек същото сравнение дава 106,6% срещу 47,3%, повече от два пъти. Северна и Югоизточна България е на 75,5%, Югозападна и Южна централна – на 78,3%, а Южният централен район (73,0%) е под първата половина.
Как се чете „без София“
Това не е „типичната“ България. Извън столицата най-висок е БВП на човек в Стара Загора – 90,6% от средното за ЕС. Само София (столица) и Стара Загора са над националните 65,9%, а медианата на 28-те области е 38,1%. Без тях двете средният индекс е 43,8%. Картата на всички области е в анализа БВП на човек по области през 2024 г..
БВП не е доход. Регионалният БВП се отчита там, където е произведен, а населението – там, където живее. Част от разликата може да идва от хора, които живеят в съседни области и работят в столицата, и от фирми с централи в София. Източниците не позволяват да се измери колко.
Цените не са отчетени. Регионални паритети на покупателната способност няма: Евростат прилага един национален паритет за всички райони, затова разликите в цените между областите не влизат в сравнението.
Методология
БВП на човек в СПС е сборът на БВП в СПС на съответните области (nama_10r_3gdp, MIO_PPS_EU27_2020), разделен на сбора на средногодишното им население (nama_10r_3popgdp) и сравнен със същото за ЕС-27 (ЕС-27 = 100). Сборът на 28-те области съвпада с националния ред на Евростат, а стойностите за двата района NUTS 1 (48,9 и 81,8) – с публикуваните (49 и 82). Евростат закръгля индекса до цяло число и дава за България 66; тук е с един знак след запетаята. Редът „без София (столица)“ е наше изчисление: от сборовете са извадени БВП и населението на област BG411 (Столична община). В евро са взети същите сборове в MIO_EUR; те съвпадат с таблицата на НСИ за 2024 г. (16 265, 12 077, 20 186 и 35 412 евро на човек). Северна България (трите северни района) и Южна България (трите южни) са наше групиране, различно от районите NUTS 1.
Заплатите и наетите са на НСИ за 2024 г. (средна годишна брутна заплата и среден списъчен брой на наетите по трудово и служебно правоотношение). Средните за групи области са претеглени с броя на наетите: така за страната се получават 14 273 евро при 14 264 евро по НСИ. Заплатите извън столицата са получени, като от сбора „средна заплата × наети“ се извади този за Столична община. Таблиците на НСИ по области още нямат данни за 2025 г.
Заетостта на 20–64 години е по райони NUTS 2 (lfst_r_lfe2emprt, lfst_r_lfe2emp, 2025 г.). Населението на района е получено от броя на заетите, разделен на коефициента; Евростат закръгля коефициента до един знак. Заетите по области (nama_10r_3empers, EMP) са налични до 2023 г.
Източници
- Евростат: БВП по региони NUTS 3 (nama_10r_3gdp)
- Евростат: Средногодишно население за изчисляване на регионалния БВП (nama_10r_3popgdp)
- Евростат: БВП по райони NUTS 2 и NUTS 1 (nama_10r_2gdp)
- Евростат: Заетост по региони NUTS 3 (nama_10r_3empers)
- Евростат: Коефициенти на заетост по пол, възраст и райони NUTS 2 (lfst_r_lfe2emprt)
- Евростат: Регионални икономически сметки – методологични бележки (reg_eco10)
- НСИ: БВП и БДС по райони и области (регионално ниво)
- НСИ: Средна годишна заплата на наетите по статистически райони и области
- НСИ: Среден списъчен брой на наетите по статистически райони и области
- НСИ: Средна годишна заплата на наетите по икономически дейности и сектори
Анализът е подготвен от Редакцията на Инфограф по официалните данни, посочени под графиките и в източниците. Графиките и таблиците са под лиценз CC BY 4.0. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.