Инфографчислата зад новините, с източник и метод
ОбществорегиониСофияБВПзаплатизаетостБългария

Без София БВП на човек в България е 46% от средния за ЕС, а не 66%

През 2024 г. БВП на човек в България е 65,9% от средния за ЕС, а без София (столица) – 46,4%. Разликата между Северна и Южна България се обръща без столицата.

От Редакция на ИнфографПубликувано: Обновено: 6 мин. четене

През 2024 г. БВП на човек в България е 65,9% от средния за ЕС, измерен в стандарт на покупателната способност. Без София (столица) същият показател е 46,4%. Столицата е 20,0% от населението, но създава 43,7% от БВП и затова „дърпа“ нагоре националните средни, а с тях и разликата между двете половини на страната.

БВП на човек със и без София (столица), 2024 г.

в стандарт на покупателната способност, ЕС-27 = 100

БВП на човек със и без София (столица), 2024 г.Стълбова диаграма, категория: Със София (столица)–Без София (столица). България: най-висока стойност 65,9 % (Със София (столица)), най-ниска 46,4 % (Без София (столица)). Северна и Югоизточна: най-висока стойност 48,9 % (Със София (столица)), най-ниска 48,9 % (Със София (столица)). Югозападна и Южна централна: най-висока стойност 81,8 % (Със София (столица)), най-ниска 42,6 % (Без София (столица)).%020406080100България, Със София (столица): 65,9 %65,9 %Северна и Югоизточна, Със София (столица): 48,9 %48,9 %Югозападна и Южна централна, Със София (столица): 81,8 %81,8 %България, Без София (столица): 46,4 %46,4 %Северна и Югоизточна, Без София (столица): 48,9 %48,9 %Югозападна и Южна централна, Без София (столица): 42,6 %42,6 %Със София (столица)Без София (столица)
Данни: Евростат (nama_10r_3gdp (MIO_PPS_EU27_2020, NUTS 3) и nama_10r_3popgdp (население): сумите за областите, разделени на населението; ЕС-27 = 100), 24 октомври 2026 г. Северна и Югоизточна България (NUTS 1: BG3) не включва София (столица), затова двата стълба съвпадат. Стойностите „без София“ са изчислени от Инфограф: БВП в СПС на 27-те области, разделен на тяхното население. Последна проверка на данните: Графика: Редакция на Инфограф, CC BY 4.0.Изтегли данните (CSV) · Само графиката
Данните в таблица
БВП на човек със и без София (столица), 2024 г.
КатегорияБългария (%)Северна и Югоизточна (%)Югозападна и Южна централна (%)
Със София (столица)65,948,981,8
Без София (столица)46,448,942,6
Вградете графиката

Какво показват данните

Две половини по официалното деление. Евростат дели България на две области от ниво NUTS 1. „Северна и Югоизточна България“ включва Северозападния, Северния централен, Североизточния и Югоизточния район, а „Югозападна и Южна централна България“ – Югозападния и Южния централен район. Имената не следват картата на север и юг: Бургас и Стара Загора например са в първата половина. През 2024 г. БВП на човек е 48,9% от средното за ЕС (12 100 евро) в първата и 81,8% (20 200 евро) във втората, т.е. с 32,9 пункта, или 1,67 пъти повече.

Без столицата разликата се обръща. Югозападна и Южна централна България без Столична община е на 42,6% (10 500 евро), под Северна и Югоизточна. В тези области живеят 2,0 млн. души, а в другата половина – 3,1 млн. Преднината на второто деление изчезва, когато се извади Столична община.

По-груба граница между север и юг. Ако сметнем заедно трите северни района (Северозападен, Северен централен, Североизточен) и трите южни (Югоизточен, Югозападен, Южен централен), северът е на 45,6%, а югът – на 76,2%. Без столицата югът е на 47,1%, само 1,5 пункта над севера. През 2014 г. югът без столицата (34,7%) е бил под севера (35,7%).

В евро. Без Столична община БВП на човек в страната е 11 500 евро вместо 16 300, а в столицата – 35 400 евро (143,5% от средното за ЕС в СПС).

Как се променя разликата

БВП на човек, 2014–2024 г.: със и без София (столица)

в стандарт на покупателната способност, ЕС-27 = 100

БВП на човек, 2014–2024 г.: със и без София (столица)Линейна графика, година: 2014–2024. София (столица): от 112,3 % (2014) до 143,5 % (2024); най-висока 143,5 % (2024). България: от 48,0 % (2014) до 65,9 % (2024); най-висока 65,9 % (2024). България без София (столица): от 35,1 % (2014) до 46,4 % (2024); най-висока 46,4 % (2024). Северна и Югоизточна: от 37,4 % (2014) до 48,9 % (2024); най-висока 48,9 % (2024). Още 1 серии са в таблицата.%05010015020142015201620172018201920202021202220232024София (столица), 2014: 112,3 %София (столица), 2015: 113,5 %София (столица), 2016: 115,0 %София (столица), 2017: 114,5 %София (столица), 2018: 115,9 %София (столица), 2019: 123,9 %София (столица), 2020: 126,4 %София (столица), 2021: 130,1 %София (столица), 2022: 129,3 %София (столица), 2023: 135,6 %София (столица), 2024: 143,5 %България, 2014: 48,0 %България, 2015: 48,9 %България, 2016: 50,6 %България, 2017: 51,7 %България, 2018: 53,1 %България, 2019: 54,9 %България, 2020: 57,3 %България, 2021: 59,4 %България, 2022: 62,0 %България, 2023: 63,2 %България, 2024: 65,9 %България без София (столица), 2014: 35,1 %България без София (столица), 2015: 35,5 %България без София (столица), 2016: 36,8 %България без София (столица), 2017: 37,9 %България без София (столица), 2018: 38,9 %България без София (столица), 2019: 38,8 %България без София (столица), 2020: 40,7 %България без София (столица), 2021: 42,2 %България без София (столица), 2022: 45,5 %България без София (столица), 2023: 45,2 %България без София (столица), 2024: 46,4 %Северна и Югоизточна, 2014: 37,4 %Северна и Югоизточна, 2015: 36,9 %Северна и Югоизточна, 2016: 38,6 %Северна и Югоизточна, 2017: 39,5 %Северна и Югоизточна, 2018: 40,3 %Северна и Югоизточна, 2019: 39,6 %Северна и Югоизточна, 2020: 40,6 %Северна и Югоизточна, 2021: 43,8 %Северна и Югоизточна, 2022: 48,0 %Северна и Югоизточна, 2023: 48,0 %Северна и Югоизточна, 2024: 48,9 %Югозападна и Южна централна без София (столица), 2014: 31,7 %Югозападна и Южна централна без София (столица), 2015: 33,4 %Югозападна и Южна централна без София (столица), 2016: 34,1 %Югозападна и Южна централна без София (столица), 2017: 35,4 %Югозападна и Южна централна без София (столица), 2018: 36,7 %Югозападна и Южна централна без София (столица), 2019: 37,7 %Югозападна и Южна централна без София (столица), 2020: 40,8 %Югозападна и Южна централна без София (столица), 2021: 39,7 %Югозападна и Южна централна без София (столица), 2022: 41,7 %Югозападна и Южна централна без София (столица), 2023: 40,9 %Югозападна и Южна централна без София (столица), 2024: 42,6 %
Данни: Евростат (nama_10r_3gdp (MIO_PPS_EU27_2020) и nama_10r_3popgdp, 28 области (NUTS 3) и ЕС-27; изчисления на Инфограф), 24 октомври 2026 г. Индексът е сумата на БВП в СПС, разделена на сумата на средногодишното население, спрямо същото за ЕС-27. Данните са по текущата версия на регионалните сметки (обновена 10.02.2026), затова може да се различават от по-ранни публикации. Последна проверка на данните: Графика: Редакция на Инфограф, CC BY 4.0.Изтегли данните (CSV) · Само графиката
Данните в таблица
БВП на човек, 2014–2024 г.: със и без София (столица)
ГодинаСофия (столица) (%)България (%)България без София (столица) (%)Северна и Югоизточна (%)Югозападна и Южна централна без София (столица) (%)
2014112,348,035,137,431,7
2015113,548,935,536,933,4
2016115,050,636,838,634,1
2017114,551,737,939,535,4
2018115,953,138,940,336,7
2019123,954,938,839,637,7
2020126,457,340,740,640,8
2021130,159,442,243,839,7
2022129,362,045,548,041,7
2023135,663,245,248,040,9
2024143,565,946,448,942,6
Вградете графиката

Разликата расте. От 2014 до 2024 г. индексът на България се качва от 48,0% на 65,9%, или с 17,9 пункта. Без Столична община ръстът е 11,3 пункта (от 35,1% на 46,4%), а в самата столица – 31,2 пункта (от 112,3% на 143,5%). Разликата между националната средна и средната без столицата нараства от 12,9 на 19,5 пункта.

Част от ръста е по-малко население. Средногодишното население на Столична община расте с 9,3% (с 110 хил. души), а в останалата част на страната намалява с 12,6% (със 742 хил.). Ако извън столицата населението беше останало като през 2014 г., индексът му за 2024 г. щеше да е 40,6%, а не 46,4%. За преселването към столицата вж. Миграцията към София, за общата картина – Населението на България.

Колко тежи столицата

Какъв дял от страната е София (столица)

дял на Столична община в националния показател, %

Какъв дял от страната е София (столица)Хоризонтална стълбова диаграма, категория: Население, 2024–Заплати (изчислени), 2024. дял на Столична община в националния показател, %: най-висока стойност 47,1 % (Заплати (изчислени), 2024), най-ниска 20,0 % (Население, 2024).Заплати (изчислени), 2024Заплати (изчислени), 2024: 47,1 %47,1 %БВП, 2024БВП, 2024: 43,7 %43,7 %Наети (НСИ), 2024Наети (НСИ), 2024: 33,9 %33,9 %Заети (нац. сметки), 2023Заети (нац. сметки), 2023: 28,5 %28,5 %Население, 2024Население, 2024: 20,0 %20,0 %
Данни: Евростат; НСИ (Евростат nama_10r_3gdp (MIO_EUR), nama_10r_3popgdp, nama_10r_3empers (EMP, TOTAL); НСИ: наети лица (Labour_2.1.2) и средна годишна заплата (Labour_2.2.2) по области; изчисления на Инфограф), 24 октомври 2026 г. Заетите са по националните сметки на Евростат (2023 г., последна година с данни по области); наетите по трудово правоотношение и заплатите са от НСИ. Заплатите са изчислени като средна заплата на областта × среден списъчен брой на наетите; НСИ не публикува заплатен фонд по области. Последна проверка на данните: Графика: Редакция на Инфограф, CC BY 4.0.Изтегли данните (CSV) · Само графиката
Данните в таблица
Какъв дял от страната е София (столица)
№КатегорияДял на София (столица) (%)
1Заплати (изчислени), 202447,1
2БВП, 202443,7
3Наети (НСИ), 202433,9
4Заети (нац. сметки), 202328,5
5Население, 202420,0
Вградете графиката

Малък дял от хората, голям от производството. Столична община е 20,0% от населението, 28,5% от заетите (по националните сметки, 2023 г.), 33,9% от наетите по трудово правоотношение, 43,7% от БВП и 47,1% от изчислените заплати. През 2014 г. дяловете в населението и в БВП са били 16,7% и 39,1%.

Заплатите. Средната годишна брутна заплата през 2024 г. е 14 264 евро за страната и 19 801 евро в Столична община. Средната за другите 27 области е 11 432 евро, или 80% от националната. Столичната заплата е с 73% по-висока от нея, а над нея са само 6 от 27-те области. Северна и Югоизточна България е на 11 616 евро, Югозападна и Южна централна – на 16 031 евро, но без столицата втората половина пада на 11 153 евро, с 4% под първата. Съотношението между столицата и останалите е почти същото като през 2020 г.: 1,73 през 2024 г. при 1,70 през 2020 г. Вж. Заплатите по области.

Заетостта се различава по-малко. Данните за коефициента на заетост са по райони, а не по области, така че столицата не може да се отдели. През 2025 г. сред хората на 20–64 години най-висок е коефициентът в Югозападния район (81,5%), най-нисък – в Северозападния (71,6%), при 77,0% за страната. Без Югозападния район средният е 74,7%, с 6,8 пункта по-малко. За БВП на човек същото сравнение дава 106,6% срещу 47,3%, повече от два пъти. Северна и Югоизточна България е на 75,5%, Югозападна и Южна централна – на 78,3%, а Южният централен район (73,0%) е под първата половина.

Как се чете „без София“

Това не е „типичната“ България. Извън столицата най-висок е БВП на човек в Стара Загора – 90,6% от средното за ЕС. Само София (столица) и Стара Загора са над националните 65,9%, а медианата на 28-те области е 38,1%. Без тях двете средният индекс е 43,8%. Картата на всички области е в анализа БВП на човек по области през 2024 г..

БВП не е доход. Регионалният БВП се отчита там, където е произведен, а населението – там, където живее. Част от разликата може да идва от хора, които живеят в съседни области и работят в столицата, и от фирми с централи в София. Източниците не позволяват да се измери колко.

Цените не са отчетени. Регионални паритети на покупателната способност няма: Евростат прилага един национален паритет за всички райони, затова разликите в цените между областите не влизат в сравнението.

Методология

БВП на човек в СПС е сборът на БВП в СПС на съответните области (nama_10r_3gdp, MIO_PPS_EU27_2020), разделен на сбора на средногодишното им население (nama_10r_3popgdp) и сравнен със същото за ЕС-27 (ЕС-27 = 100). Сборът на 28-те области съвпада с националния ред на Евростат, а стойностите за двата района NUTS 1 (48,9 и 81,8) – с публикуваните (49 и 82). Евростат закръгля индекса до цяло число и дава за България 66; тук е с един знак след запетаята. Редът „без София (столица)“ е наше изчисление: от сборовете са извадени БВП и населението на област BG411 (Столична община). В евро са взети същите сборове в MIO_EUR; те съвпадат с таблицата на НСИ за 2024 г. (16 265, 12 077, 20 186 и 35 412 евро на човек). Северна България (трите северни района) и Южна България (трите южни) са наше групиране, различно от районите NUTS 1.

Заплатите и наетите са на НСИ за 2024 г. (средна годишна брутна заплата и среден списъчен брой на наетите по трудово и служебно правоотношение). Средните за групи области са претеглени с броя на наетите: така за страната се получават 14 273 евро при 14 264 евро по НСИ. Заплатите извън столицата са получени, като от сбора „средна заплата × наети“ се извади този за Столична община. Таблиците на НСИ по области още нямат данни за 2025 г.

Заетостта на 20–64 години е по райони NUTS 2 (lfst_r_lfe2emprt, lfst_r_lfe2emp, 2025 г.). Населението на района е получено от броя на заетите, разделен на коефициента; Евростат закръгля коефициента до един знак. Заетите по области (nama_10r_3empers, EMP) са налични до 2023 г.

Източници

  1. Евростат: БВП по региони NUTS 3 (nama_10r_3gdp)
  2. Евростат: Средногодишно население за изчисляване на регионалния БВП (nama_10r_3popgdp)
  3. Евростат: БВП по райони NUTS 2 и NUTS 1 (nama_10r_2gdp)
  4. Евростат: Заетост по региони NUTS 3 (nama_10r_3empers)
  5. Евростат: Коефициенти на заетост по пол, възраст и райони NUTS 2 (lfst_r_lfe2emprt)
  6. Евростат: Регионални икономически сметки – методологични бележки (reg_eco10)
  7. НСИ: БВП и БДС по райони и области (регионално ниво)
  8. НСИ: Средна годишна заплата на наетите по статистически райони и области
  9. НСИ: Среден списъчен брой на наетите по статистически райони и области
  10. НСИ: Средна годишна заплата на наетите по икономически дейности и сектори

Анализът е подготвен от Редакцията на Инфограф по официалните данни, посочени под графиките и в източниците. Графиките и таблиците са под лиценз CC BY 4.0. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.