Населението на България: от 8,99 млн. през 1989 г. до 6,42 млн. през 2025 г.

В края на 2025 г. в България живеят 6 423 207 души. Това е с 2,56 млн., или 28,5%, по-малко от върха от 8 986 636 души на 1 януари 1989 г. и с 8,6% по-малко, отколкото при преброяването през 1946 г. (7 029 349). Спадът се забавя: от 94 902 души през 2019 г. на 14 153 през 2025 г.

Какво показват данните

Растеж до 1985 г. Между преброяванията през 1946 и 1985 г. населението расте от 7,03 на 8,95 млн., или с 27,3%. Растежът между две преброявания се забавя от 8,3% до 2,5%. Страната се урбанизира: градското население е 24,7% през 1946 г., 64,8% през 1985 г. и 73,4% през 2021 г.

Спад при всяко преброяване оттогава. През 1992 г. са преброени 8,49 млн. души, през 2001 г. – 7,93 млн., през 2011 г. – 7,36 млн. и през 2021 г. – 6,52 млн. Загубите между две преброявания са 461, 558, 564 и 845 хил. Последното десетилетие е най-тежко: минус 11,5%. Спрямо 1985 г. България е с 2,43 млн. души (27,1%) по-малко.

Върхът преди 1990 г. По годишния ред на Евростат най-многолюдна е 1989 г. с 8 986 636 души към 1 януари. Година по-късно те са 8 767 308, с 219 328 по-малко. Загубата е в миграционния компонент: за 1989 г. нетната миграция (с корекциите) е минус 224 715, а естественият прираст – плюс 5387. Това е последната година с повече родени, отколкото починали.

Естественият спад има дъно през 2021 г. Естественият прираст, разликата между родени и починали, е минус 3,4 хил. през 1990 г. и минус 57,7 хил. през 1997 г. От 2011 до 2019 г. е между минус 37 и минус 47 хил. годишно, а през 2021 г. пада до минус 90,3 хил., най-ниската стойност в реда (за тези години вижте продължителността на живота). През 2025 г. е минус 49 238: 50 241 живородени и 99 479 починали по данни на НСИ. За ражданията вижте раждаемостта. За 1990–2025 г. натрупаният естествен спад е 1,50 млн. души.

Миграцията сменя знака от 2020 г. Нетната миграция е между минус 59 и минус 95 хил. годишно през 1990–1992 г., между минус 16 и минус 18 хил. през 2002–2010 г. и между минус 46 и минус 48 хил. през 2013–2019 г. От 2020 г. е положителна: от 27 до 42 хил. годишно. През 2025 г. салдото на външната миграция е плюс 35 085: заселили са се 44 640 души, изселили са се 9 555. Коефициентът на механичния прираст е плюс 5,4‰, а на естествения минус 7,7‰.

За 2020–2025 г. нетната миграция (плюс 212 хил.) покрива около 59% от естествения спад (минус 359 хил.). Затова общото намаление е 146 хил. за шест години, а през 2023, 2024 и 2025 г. – 2229, 8121 и 14 153 души.

Възрастовата структура: 1990 и 2025 г.

По-малко деца, почти двойно повече възрастни. Към 1 януари 1990 г. децата до 14 години са 20,5% от населението, а хората на 65 и повече – 13,0%. Към 1 януари 2025 г. съотношението е обърнато: 14,0% и 24,0%. Делът на хората на 80 и повече години расте от 2,1% на 5,3%.

Медианната възраст се покачва от 36,5 на 47,3 години. През 1990 г. на 100 души на 15–64 години се падат 19,5 души на 65 и повече, през 2025 г. – 38,7.

По данни на НСИ към 31 декември 2025 г. на 65 и повече години са 1 557 851 души (24,3%), а децата до 15 години са 891 674 (13,9%). Делът на възрастните е най-висок във Видин (31,6%) и най-нисък в София (столица) – 19,2%. В 81 общини с под 6000 жители живее 4,4% от хората (вижте малките общини).

Как се сравнява България

От 1 януари 2000 до 1 януари 2026 г. населението на България намалява с 21,6%, а на ЕС-27 расте с 5,5%. От 27-те държави само Латвия губи повече (22,5%), следват Литва (17,8%) и Румъния (15,2%). Част от българския спад е корекция след Преброяване 2001, а не изселване през самата 2001 г.

Какво не показват данните

Преброяване и текуща оценка не са едно и също. В края на 2021 г. текущата оценка на НСИ е 6 838 937, а преброяването от 7 септември 2021 г. намира 6 519 789, с 4,7% по-малко. НСИ обяснява разликата основно с неотчетена външна миграция и през юли 2024 г. ревизира оценките за 2012–2021 г.: населението към 31.12.2021 г. става 6 482 484, с 356 хил. по-малко.

Нетната миграция е остатък. Евростат я изчислява като разлика между общата промяна и естествения прираст, затова тя поема всички неточности и включва статистическа корекция. Минус 236 465 за 2001 г. не е емиграция за една година: преброяването намира с около 221 хил. души по-малко от оценката към 1 януари 2001 г. Нулевите стойности за 1993–2000 г. са такива в публикувания ред на Евростат; източникът не ги обяснява, затова не ги тълкуваме като реално нулево салдо. За 2012–2018 г. НСИ разпределя салдото равномерно, затова стойностите от минус 46 до минус 48 хил. през 2013–2019 г. не са годишно измерване. Обратът от минус 48 357 през 2019 г. на плюс 28 491 през 2020 г. е факт в данните, но не можем да кажем колко от него е промяна в поведението и колко – метод.

Бъдещето не е в тези числа. За проекциите на НСИ и допусканията зад тях вижте демографската прогноза.

Методология

Преброяванията са от таблицата „Население според преброяванията“ в Статистическия годишник 2025 на НСИ (дати: 4.12.1992, 1.02.2011 и 7.09.2021 г.). Числото за 2025 г. не е преброяване, а населението към 31.12.2025 г. по текущата статистика на НСИ (окончателни данни от 29.04.2026 г.). Годишните редове на Евростат (demo_gind) са население към 1 януари и съвпадат с данните на НСИ към 31 декември на предходната година (проверихме ги за 2011–2025 г.). От 2013 г. редът следва ревизията на НСИ за 2012–2021 г. Между 1 януари 2012 и 1 януари 2013 г. има прекъсване: разликата между нивата е минус 124 668, а публикуваният за 2012 г. общ прираст е минус 42 672.

„Нетна миграция плюс статистическа корекция“ (CNMIGRAT) е общата промяна (GROW) минус естествения прираст (NATGROW). Най-голямото преброено население е през 1985 г. – 8 948 649, а върхът от 1989 г. е по годишния ред на Евростат.

Сами изчислихме процентните изменения, сборовете за 1990–2025 г. (естествен прираст минус 1 503 175, миграция с корекции минус 758 930, общо минус 2 262 105; до промяната в нивата, минус 2 344 101, остават 81 996 заради прекъсването през 2012/2013 г.) и сравнението на 27-те държави. Възрастовите групи са самостоятелни показатели на Евростат (demo_pjanind). Евростат публикува медианна възраст, НСИ – средна (45,4 години в края на 2025 г.); двата показателя не са сравними.