Естествен прираст по области през 2025 г. – от -2,2‰ в София до -17,9‰ във Видин

Във всяка от 28-те области през 2025 г. умират повече хора, отколкото се раждат: естественият прираст е от -2,2‰ в София до -17,9‰ във Видин, а за страната е -7,7‰ или 49 238 души по-малко (НСИ). Населението е спаднало само с 14 153 души до 6 423 207 към 31 декември 2025 г., защото нетната миграция добавя 35 085 души.

Накратко:

• Родените са 50 241, починалите 99 479, или почти два пъти повече (НСИ).
• Миграцията покрива около 71% от естествения спад по наше изчисление по данни на НСИ (35 085 от 49 238).
• Расте населението на пет области: Кърджали (+1,7%), Варна и Бургас (по +0,7%), София-град (+0,6%) и Пловдив (+0,4%).
• България и Латвия имат най-ниския естествен прираст в ЕС – по -7,7‰ (Евростат).

Колко е естественият прираст по области и къде е най-нисък?

Разликата между най-доброто и най-лошото положение е осемкратна по наше изчисление: -17,9‰ във Видин срещу -2,2‰ в София-град (17,9 / 2,2 = 8,1) (НСИ). След Видин най-ниски са Кюстендил с -14,8‰ и Габрово с -14,7‰, а най-близо до нулата след столицата е Сливен с -3,9‰.

Смъртността във Видин е 24,2‰, в Монтана 21,5‰ и в Кюстендил 21,2‰, при 11,1‰ в София-град и 15,5‰ средно за страната (НСИ). Раждаемостта е най-висока в Сливен (11,9‰) и Ямбол (9,4‰), а най-ниска в Смолян (4,6‰) и Кърджали (5,0‰).

Сливен е единствената област, в която високата раждаемост приближава естествения прираст до нулата. София-град стига до подобен резултат по друг път: в нея делът на хората над 65 г. е най-малък, 19,2%, а във Видин е 31,6% (НСИ).

Как миграцията променя картата?

Механичният прираст на страната е +5,4‰, но по области е много неравен: Кърджали +26,5‰, Бургас +13,1‰, Варна +12,4‰ и Смолян -5,7‰ (НСИ). Този показател е разликата между заселени и изселени, като методът е обяснен в речника за коефициента на механичен прираст.

Кърджали показва колко различни могат да бъдат двата процеса. Раждаемостта там е 5,0‰, а коефициентът на демографско заместване – 46, най-ниският в страната, но областта расте с 2 550 души (НСИ). Растежът идва от преселване, не от раждания; това е наш извод от съпоставката на двата реда данни, а причините за преселването НСИ не разглежда в публикацията.

Смолян е обратният случай: раждаемост 4,6‰, отрицателно салдо от миграцията и спад от 1,9%, най-големият сред областите (НСИ).

Кои области губят най-много население?

Общата промяна е сбор от естествения и механичния прираст: при -49 238 и +35 085 тя е -14 153 (НСИ). От 28 области 23 губят население, а най-големият относителен спад е в Смолян (-1,9%), Монтана (-1,6%), Видин (-1,5%) и Разград (-1,4%).

Данните за населението и промяната му по области са от НСИ (НСИ).

Население към 31 декември 2025 г. и промяна спрямо предходната година за избрани области (НСИ)

Източник: НСИ, пресъобщение за демографските процеси през 2025 г. с окончателни данни; таблицата е съставена от Редакцията на Инфограф (НСИ)

В абсолютни числа най-много хора губят Плевен (2 436), Пазарджик (2 318) и Стара Загора (2 014) (НСИ). Това са големи области, така че процентът е по-нисък, но загубата в хора е по-голяма, отколкото в малките области.

Какво показват шестте статистически района?

Само Югозападният район расте: +3 032 души, или +0,15% (НСИ). Северозападният губи 8 157 (-1,24%), а Северният централен 7 107 (-1,06%).

Двата района заедно губят 15 264 души по наше изчисление (8 157 + 7 107), повече от националния спад от 14 153 (НСИ). С други думи, останалите четири района като цяло са на нула или в лек плюс. Заплатите по области, където над средното е само столицата, очертават сходна география в анализа на доходите, а БВП на човек по области показва същото разслояване по икономически показател.

Селата и градовете – къде е по-тежко?

В градовете естественият прираст е -5,8‰, а в селата -12,9‰, като смъртността е 13,6‰ срещу 20,6‰ (НСИ). Раждаемостта почти не се различава – 7,8‰ в градовете и 7,7‰ в селата. Разликата в селата идва следователно от смъртността, която е свързана с по-възрастното население: средната възраст там е 47,7 години, а в градовете 44,6.

В градовете живеят 73,9% от хората, а в селата 26,1% (НСИ). Шестте града с над 100 000 жители държат 35,8% от населението. На другия край 81 общини имат под 6 000 жители и общо 282 263 души, или 4,4% от населението; повече за тях има в анализа на малките общини.

Как се сравнява България с ЕС?

Евростат отчита за 2025 г. естествена промяна на ЕС от -1,35 млн. души и нетна миграция от +2,05 млн., при общ ръст от 1,6 на 1000 души (Евростат). България е сред 11-те държави, в които населението намалява, а най-ниският естествен прираст в ЕС е в България и Латвия – по -7,7‰.

Населението на България към 1 януари 2025 г. е 6 437 360 по оценка на Евростат, с 8 121 по-малко от година по-рано, а през 1960 г. то е било 7 829 246 (БТА). От тези две числа се получава спад от 17,8% за 65 години по наше изчисление (1 391 886 / 7 829 246). Двата реда имат различни референтни дати и методи от данните на НСИ към 31 декември, затова не бива да се събират в една серия (НСИ).

Как да четем и сравняваме данните сами

Три неща променят резултата при самостоятелно изчисление. Първо, НСИ смята показателите върху средногодишното население, а не върху населението в края на годината (НСИ). Второ, коефициентите са на 1000 души, така че малка област като Видин с 69 465 жители може да се промени рязко от няколко стотин души. Трето, броят на хората в трудоспособна възраст и коефициентът на възрастова зависимост (61,6% за страната, 75,4% във Видин) разказват за бъдещия натиск по-добре от годишния прираст.

Пълните таблици по области и общини са в НСИ в „Естествено движение на населението по области, общини и пол“ и в Инфостат; окончателните данни за 2025 г. са публикувани през април 2026 г. (НСИ, Novinite.com). За по-дългата перспектива на възрастовата структура вижте анализа за застаряването.

Публикацията на НСИ за 2025 г. не дава разбивка на раждаемостта, смъртността и миграцията по всички области в текста, а само в графиките; затова таблицата по-горе съдържа общата промяна, която е в текста (НСИ). Десетгодишен ред по области изисква сваляне на годишните издания „Население и демографски процеси“ от сайта на НСИ.