Средногодишният брой на наетите по трудово и служебно правоотношение в България е почти същият през 2018 и през 2024 г.: 2 319 762 срещу 2 323 880, или +0,2%. Зад този общ резултат стои неравномерна картина. София (столица) добавя 37 654 наети (+5,0%), а 20 от 28-те области имат по-малко наети, най-много Търговище (−12,4%), Добрич (−8,8%) и Хасково (−8,1%).
Промяна в броя на наетите по области, 2018–2024 г.
изменение на средногодишния брой на наетите по трудово и служебно правоотношение, %
Увеличено: София (столица) и съседите
Данните в таблица
| № | Област | % (%) |
|---|---|---|
| 1 | София (столица) | 5,0 |
| 2 | Пловдив | 3,9 |
| 3 | Плевен | 2,8 |
| 4 | Перник | 2,4 |
| 5 | София (област) | 1,4 |
| 6 | Враца | 0,7 |
| 7 | Кърджали | 0,6 |
| 8 | Шумен | 0,5 |
| 9 | Варна | −0,3 |
| 10 | Смолян | −0,5 |
| 11 | Разград | −1,1 |
| 12 | Видин | −1,4 |
| 13 | Пазарджик | −2,9 |
| 14 | Благоевград | −3,0 |
| 15 | Бургас | −3,5 |
| 16 | Габрово | −4,1 |
| 17 | Стара Загора | −4,6 |
| 18 | Велико Търново | −4,7 |
| 19 | Русе | −5,4 |
| 20 | Сливен | −5,4 |
| 21 | Ловеч | −5,7 |
| 22 | Силистра | −6,0 |
| 23 | Ямбол | −6,6 |
| 24 | Монтана | −7,5 |
| 25 | Кюстендил | −7,5 |
| 26 | Хасково | −8,1 |
| 27 | Добрич | −8,8 |
| 28 | Търговище | −12,4 |
Какво показват данните
Само осем области растат. Освен столицата това са Пловдив (+3,9%), Плевен (+2,8%), Перник (+2,4%), Софийска област (+1,4%), Враца (+0,7%), Кърджали (+0,6%) и Шумен (+0,5%). Останалите 20 са под нивото от 2018 г. Варна, третата по брой наети област, е едва с 0,3% по-ниско.
Три четвърти от ръста е в столицата. Осемте области с ръст добавят 50 287 наети, от които 37 654 са в София (столица) и 8 745 в Пловдив. Другите 20 губят общо 46 169, затова страната остава на плюс 4 118. Без столицата наетите в останалите 27 области намаляват от 1 568 651 на 1 535 115, или с 2,1%. Дялът на столицата в страната расте от 32,4% на 33,9%.
Най-големи загуби. Търговище губи 3 497 наети (от 28 305 на 24 808), Добрич – 3 583 (от 40 520 на 36 937), Хасково – 4 370 (от 53 653 на 49 283). Монтана и Кюстендил са по 7,5% под нивото от 2018 г. В абсолютни числа най-много губят Стара Загора (−4 835), Хасково и Бургас (−4 350).
По райони. Югозападният район е с +3,6% (34 393 наети), но само заради столицата: другите му четири области заедно губят 3 261. Северният централен и Югоизточният район са с −4,5%, Североизточният с −2,8%, Северозападният с −1,3%, Южният централен е с +0,6%.
Пътят между двете години
Общ спад през 2020 г. Между 2019 и 2020 г. наетите в страната падат от 2 322 561 на 2 211 773 (−4,8%), във всичките 28 области. Таблиците на НСИ не обясняват причината. Годината съвпада с началото на пандемията, но самите данни не доказват връзка.
Наети лица: столицата и останалата част от страната, 2018–2024 г.
индекс, 2018 = 100; средногодишен брой на наетите по трудово и служебно правоотношение
Данните в таблица
| Година | България (индекс) | София (столица) (индекс) | Останалите 27 области (индекс) |
|---|---|---|---|
| 2018 | 100,0 | 100,0 | 100,0 |
| 2019 | 100,1 | 102,3 | 99,1 |
| 2020 | 95,3 | 99,5 | 93,3 |
| 2021 | 96,9 | 101,4 | 94,8 |
| 2022 | 98,2 | 102,4 | 96,3 |
| 2023 | 99,3 | 104,2 | 96,9 |
| 2024 | 100,2 | 105,0 | 97,9 |
Столицата се връща по-бързо. През 2020 г. тя е само с 0,5% под нивото от 2018 г., а останалите 27 области заедно са с 6,7% под него. Между 2020 и 2024 г. наетите растат в 25 области; по-малко са само в Силистра, Монтана и Търговище. Добрич губи 11,7% до 2020 г. и си връща 3,2% оттогава, а Търговище продължава да пада и след 2020 г. (−3,4%).
Какво стои зад числата
Промишлеността намалява навсякъде. Преработващата промишленост губи 76 888 наети в страната – от 519 790 на 442 902 (−14,8%) – и намалява във всичките 28 области. Информацията и комуникациите растат с 36 002 (+37,7%), също навсякъде, но 31 328 от тях са в столицата. Здравеопазването и социалната работа добавят 42 678 (+30,7%) и растат в 27 области.
Столицата расте с информация и комуникации. От ръста ѝ от 37 654 в този отрасъл са 31 328, в професионалните дейности и научните изследвания – 5 792, в здравеопазването – 4 078, а преработващата промишленост губи 7 739. В Пловдив (+8 745) здравеопазването добавя 5 570, а промишлеността губи 4 481. В Плевен общият ръст е 1 667: здравеопазването и социалната работа добавят 5 182, а промишлеността губи 2 639.
Спадовете в Хасково и Търговище са главно в промишлеността. От спада на Хасково (−4 370) в преработващата промишленост са 3 261, а от спада на Търговище (−3 497) – 1 841. Таблиците не показват защо, затова причината остава без тълкуване.
Какво не показват данните
Наети не значи заети. Числата идват от отчетите на предприятията и броят само хората с трудов договор или служебно правоотношение. Заетите лица в Наблюдението на работната сила включват и самонаетите и работещите без договор; от тях се смята коефициентът на заетост. Общата картина е в анализа ни за заетостта в България.
Областта идва от отчета на предприятието. НСИ събира данните от предприятията и между причините за разликата с Наблюдението на работната сила посочва различните принципи на териториално отнасяне – по местоживеене или по месторабота. НСИ не уточнява как се отнасят наетите в предприятия с много обекти. Ако част от тях се отчитат по адреса на централата, преместване на централа може да премести наети между области. Не можем да проверим такъв ефект и не го приписваме на нито една област, включително на Търговище.
Втори източник дава сходна подредба. Регионалните сметки на Евростат дават наетите по области до 2023 г. По промяната 2018–2023 г. ранговата корелация на Спиърмън между двата източника е 0,91, а Търговище, Добрич и Хасково са сред четирите най-слаби и в двата. Нивата обаче са други, затова Евростат е само проверка.
За 2025 г. още няма области. НСИ обявява окончателните данни по области за 30.11.2026 г. Предварителните национални данни (2 260 562 наети) идват от извадково изследване и не са до окончателните за 2024 г.
Откъде са числата
Показателят е средногодишният брой на наетите по трудово и служебно правоотношение от годишното изследване на НСИ за заетите лица и разходите за труд. То е изчерпателно за предприятията от обществения и частния сектор, затова няма извадкови грешки. Това е средно за годината, не състояние към 31 декември: средният списъчен брой се смята от списъчния брой за всеки календарен ден, а наетите на непълно работно време се преизчисляват към пълна заетост. Не са включени дейностите по отбрана и опазване на реда. Същият брой е знаменателят на средната брутна заплата, която разглеждаме в анализа за заплатите по области.
Данните за 2024 г. са окончателни (НСИ, 28.11.2025). Числата за 2018 и 2019 г. са от таблица VI-1 на изданията „Районите, областите и общините в Република България“, а за 2020–2024 г. – от реда Labour_2.1.2. Стойностите за 2020 и 2024 г. в изданията и в реда съвпадат за всичките 28 области. НСИ посочва като прекъсване на реда само смяната на класификацията през 2008 г.; за 2018–2024 г. прекъсване не е посочено.
Промяната на всяка област е 2024 г. спрямо 2018 г., закръглена до един знак; „останалите 27 области“ са националният сбор без София (столица), а индексът е броят през годината, разделен на този през 2018 г. „София (област)“ е Софийска област.
НСИ не публикува наетите по общини в публичните таблици и публикации, които проверихме, затова картата е по области. В изданието „Районите, областите и общините“ само регистрираните безработни са по общини (таблица VI-6), а наетите – по райони и области (таблица VI-1). Информационната система ИНФОСТАТ към 23 октомври 2026 г. е с временно ограничен достъп. За безработицата по общини има отделна карта, а за БВП на човек – анализ по области.
Източници
- НСИ: Среден списъчен брой на наетите лица по статистически райони и области (Labour_2.1.2)
- НСИ: Среден списъчен брой на наетите лица, национално ниво (Labour_2.1.1)
- НСИ: Районите, областите и общините в Република България 2018 (таблица VI-1)
- НСИ: Районите, областите и общините в Република България 2019 (таблица VI-1)
- НСИ: Районите, областите и общините в Република България 2020 (таблица VI-1)
- НСИ: Районите, областите и общините в Република България 2024 (таблица VI-1)
- Евростат: Заети лица и наети по региони NUTS 3, регионални сметки (nama_10r_3empers)
- Евростат: Регионални икономически сметки – методологични бележки (reg_eco10)
Анализът е подготвен от Редакцията на Инфограф по официалните данни, посочени под графиките и в източниците. Графиките и таблиците са под лиценз CC BY 4.0. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.