Загубите на вода във ВиК мрежата: 56% от подадената вода през 2024 г.

През 2024 г. във ВиК мрежата са подадени 876,6 млн. куб. м вода, а 494,4 млн. куб. м от тях (56,4%) са загуба – течове, неоторизирана консумация и грешки при измерването, по данни на НСИ. Регулаторът КЕВР, който мери неносещата приходи вода, отчита 60,3% при цел от 49%. От 2010 г. насам водата без приход е намаляла с по-малко от два процентни пункта.

Какво показват данните

Почти няма напредък. Загубите по определението на НСИ са 58,0% от подадената вода през 2013 г. и 56,4% през 2024 г. Водата без приход – подадената минус фактурираната – е 60,6% през 2010 г. и 59,9% през 2024 г., а във всяка от петнайсетте години е между 59,5% и 61,1%. КЕВР отчита 62,0% през 2010 г. и 60,3% през 2024 г. Трите линии вървят заедно, макар да се смятат различно.

В кубични метри. Подадената вода намалява от 943,4 млн. куб. м през 2010 г. на 876,6 млн. през 2024 г., а фактурираната – от 371,4 на 351,8 млн. Загубите от 494,4 млн. са 1,9 пъти повече от водата, доставена на домакинствата (260,3 млн.). От тях 425,0 млн. (48,5% от подадената вода) НСИ води като реални загуби при транспорта – течове и изпарения. Останалите 69,4 млн. (7,9%) са неоторизирана консумация, грешки при измерването и други.

Североизтокът губи най-много. В Североизточния район от 147,7 млн. куб. м подадена вода 102,7 млн. (69,5%) са загуба. Следват Северозападният (63,1%) и Южният централен район (56,4%). Най-малко е в Югозападния район – 48,3%. През 2016 г. Северозападният е бил на 60,9%, Южният централен – на 53,3%, Югозападният – на 50,8%. Останалите три района се променят с не повече от 1,3 пункта.

От 33% до 84% по оператори. По данни на КЕВР неносещата приходи вода в сектора през 2024 г. е 512,9 млн. куб. м от 851,2 млн., подадени на вход на системите: 60,3% при дългосрочно ниво 49%. На километър мрежа това са 18,8 куб. м на ден при цел 15. Най-зле са средните оператори (69,8%), най-добре – микро операторите (42,1%).

Само осем от 33 оператори са в целта. От операторите с одобрени бизнес планове за 2022–2026 г. 8 са под 49%. Най-ниски са Сапарева баня (33,1%), Софийска вода (37,4%) и Благоевград (38,8%). Единайсет оператори са над 70%, начело с Шумен (83,7%), Перник (83,3%) и Сливен (81,4%). Медианният оператор е на 59,7%. Двайсет и четирима от 33-ма са над собствения си бизнес план за 2024 г.; общо планът е бил 57,2%, а отчетеното – 60,4%.

Процентът и кубиците на километър не съвпадат. Софийска вода е с най-ниския дял сред големите оператори, но с 36,2 куб. м на километър на ден е 2,4 пъти над целта от 15 – трета след Перник (49,7) и Сливен (41,0). Делът е спрямо подадената вода, кубиците – спрямо дължината на мрежата.

Какво стои зад високите загуби

Остаряла мрежа. Водопроводната мрежа е дълга 78 803 км към края на 2024 г. През годината са подменени или реконструирани 596 км (0,76% от дължината). По петгодишното наблюдение на НСИ към края на 2020 г. 65,3% от мрежата са етернитови тръби, а 71,1% са пуснати в експлоатация до 1980 г. включително.

Какво изисква регулаторът. КЕВР е заложил дългосрочно ниво на рехабилитация от 1,25% от мрежата, а секторът отчита 0,93% за 2024 г. Постоянно измерване на дебита и налягането има само в 35,3% от водомерните зони при цел 100%. КЕВР посочва като причини и липсата на надеждни регистри и бази данни, на зониране на мрежата и грешките при отчитането и фактурирането.

Как се сравнява България

В наборите на Евростат env_wat_abs и env_wat_use, които проверихме, няма хармонизиран показател за дела на загубите в публичното водоснабдяване. Най-близката позиция, „загуби при транспорт, общо“ в env_wat_use, е в кубични метри, без разбивка по ползвател, а за 2024 г. има данни за 10 държави от ЕС и няма обща стойност за ЕС. За България е 646,4 млн. куб. м – не съвпада нито с 494,4 млн. за обществените ВиК, нито с 813,8 млн. общо с напоителните канали в таблицата на НСИ. Затова не сравняваме България с други държави.

Иззетата вода за обществено водоснабдяване при Евростат съвпада с НСИ: 833,4 млн. куб. м през 2024 г.

Какво не показват данните

Няма данни по общини. НСИ дава райони, КЕВР – оператори с обособени територии. Регионалните данни на НСИ са оценки: според бележката към таблицата подадената вода и загубите по райони са оценени чрез регионализиращ фактор „доставена вода“.

Цифрите са изчислени, не измерени. НСИ отбелязва, че загубите се отчитат по изчислителни методи, защото преките измервания са трудно приложими. В анализа за 2009–2016 г. КЕВР нарича данните за неносещата приходи вода със „високо ниво на несигурност“: водата на вход често е калкулирана с експертни оценки, а фактурираното зависи от практиките на отчитане. Затова разлики от един-два пункта не бива да се четат като тенденция.

Причините не са само технически. Операторът в Сливен отчита 81,4%, а областта Сливен е на 27% от средното за ЕС по БВП на човек. Малките общини са съсредоточени главно в Северозапада – във Видин 10 от 11 са под 6000 жители (анализът за малките общини) – но операторът във Видин отчита 46,8%. Данните не позволяват да се отдели ролята на мрежата, населението и доходите.

Методология

Данните на НСИ са от изчерпателното наблюдение „Обществено водоснабдяване, канализация и пречистване“, което обхваща всички доставчици на вода; серията е 2010–2024 г. Подадената вода е сумата от фактурираната и нефактурираната законна консумация и загубите. Дяловете са изчислени от Инфограф: загуби = „Загуби на вода, общо“ / „Подадена вода, общо“; вода без приход = (подадена − фактурирана) / подадена.

От 2013 г. НСИ показва отделно нефактурираната законна консумация. За 2010–2012 г. тя липсва и загубите са равни на водата без приход, затова редът на НСИ има стъпка през 2013 г. Районите са сравнени с 2016 г., защото нефактурираната консумация в Югозападния и Южния централен район е под 1,1 млн. куб. м до 2015 г. и над 4,4 млн. от 2016 г.

Показателят ПК4б на КЕВР е неносещата приходи вода (Q9 по Наредба № 1 от 5.05.2006 г., без водата, подадена към друг оператор) като дял от подадената на вход на системите (Q4). Включва и реалните, и търговските загуби, затова най-близко е водата без приход. Серията е от сравнителния анализ за 2009–2016 г. и годишните доклади за 2017–2024 г. За 2024 г. КЕВР отчита 851,2 млн. куб. м на вход и 338,4 фактурирани, или 60,25% неносеща вода, а НСИ – 876,6 и 351,8, или 59,9% вода без приход. Класацията е по отчета за 2024 г. на 33 оператора с одобрени бизнес планове; други девет оператора без такива не са включени.

Евростат: env_wat_abs (ABS_PWS, FRW) и env_wat_use (LOSS, TOTAL), млн. куб. м, България, 2024 г.