Три от десетте най-бедни района в ЕС са български, през 2014 г. бяха пет

През 2024 г. Северозападният район на България е на 41,7% от средния за ЕС БВП на човек в стандарт на покупателната способност – трети най-беден от 244 района на Съюза. Северният централен (43,3%) и Южният централен (43,4%) са пети и шести, така че три от десетте най-бедни района са български; през 2014 г. бяха пет. И шестте района са се доближили до средното за ЕС, но разликите между тях не са намалели.

Какво показват данните

Преди тях са само две отвъдморски територии. По-бедни от Северозападния район са единствено Майот (30,1%) и Гвиана (40,8%), отвъдморски територии на Франция. След тях са Северен Егей в Гърция (42,1%), Северният централен и Южният централен район. Югозападният район, в който е столицата, е на 106,6% и е 75-и по богатство от 244. В евро по текущи цени Северозападният район има 10 300 евро БВП на човек при 39 900 евро средно за ЕС, а Югозападният – 26 300 евро.

Десет години по-рано. През 2014 г. сред десетте най-бедни са Северозападният (втори), Южният централен (трети), Северният централен (пети), Североизточният (осми) и Югоизточният (девети). Районите под 50% от средното са тогава 22, от които пет български; през 2024 г. са 13, от които три български.

Движение по райони. Югозападният добавя 30,1 пункта (от 76,5% на 106,6%) и от 158-о място по богатство стига до 75-о; по размер на ръста е четвърти от 244 района. Югоизточният печели 15,0 пункта (от 41,5% на 56,5%) и от девето място от дъното стига до 25-о. Северозападният добавя 11,2 пункта (от 30,5% на 41,7%), Южният централен – 10,8 (от 32,6% на 43,4%), Североизточният – 9,5 (от 41,1% на 50,6%), Северният централен – 8,5 (от 34,8% на 43,3%).

Приближаване към ЕС, но не и вътре в страната. Средният индекс на България се качва от 48,0% на 65,9%. Спрямо националната средна Югозападният район остава около 160% (159% през 2014 г., 162% през 2024 г.). Нито един от другите пет не се приближава до нея: Северозападният остава на 63%, Югоизточният на 86%, а Северният централен (от 73% на 66%), Североизточният (от 86% на 77%) и Южният централен (от 68% на 66%) се отдалечават. Влиянието на столицата върху средните е разгледано в анализа Без София БВП на човек в България е 46%.

Кои още са на дъното

Подредбата се сменя. Сред двайсетте най-бедни района през 2014 г. има 5 български, по 4 румънски и унгарски, по 2 хърватски, гръцки и полски и 1 френски. През 2024 г. са 6 гръцки, 4 български, 4 унгарски, по 2 румънски и френски, 1 хърватски и 1 словашки. Румънските райони се издигат бързо: Североизточният от 34,0% на 48,3%, Югозапад Олтения от 39,5% на 60,0%. Гръцките се връщат назад: Западна Македония от 80,0% на 48,0%, Северен Егей от 55,8% на 42,1%. Унгарският Северна Унгария се качва само от 42,9% на 47,3%. Българските райони печелят между 8,5 и 15,0 пункта – повече от унгарските райони в дъното и по-малко от най-бързите румънски.

Югоизточният район зависи от една област. Без област Стара Загора районът е на 33,5% през 2014 г. и на 41,6% през 2024 г., т.е. печели 8,1 пункта вместо 15,0. Самата Стара Загора скача от 58,1% през 2021 г. на 95,9% през 2022 г. и е на 90,6% през 2024 г. Областите са разгледани в анализа БВП на човек по области през 2024 г., а десетгодишното догонване на цялата страна – в Изтокът догонва Запада.

Разсейване вътре в държавите

България е втора от 25 държави. Показателят за разсейване е средното отклонение на областите (NUTS 3) от средното за страната, претеглено с населението и изразено като процент от това средно. При 48,1% типичният жител на България живее в област, чийто БВП на човек се различава от националния с около половината от него. Пред България е само Ирландия (49,9% през 2014 г. и 59,0% през 2023 г.), и в двете години.

Разсейването не намалява. В България то е 47,6% през 2014 г. и 48,1% през 2023 г., докато националният индекс се качва от 48,0% на 63,2%. Румъния е на 41,2% и 41,9%, Унгария – на 41,3% и 41,4%. По-ниско са Полша (32,4% и 34,4%), Гърция (29,7% и 31,7%) и Чехия (28,2% и 29,4%). Средно за 25-те държави показателят е 29,5% и в двете години. Словакия (от 36,3% на 29,9%) и Хърватия (от 36,3% на 30,5%) намаляват разликите.

Втора мярка, същият извод. Претегленият коефициент на вариация, т.е. стандартното отклонение спрямо средното, поставя България на първо място през 2014 г. (62,3%) и на трето през 2023 г. (59,8%), след Румъния (64,1%) и Ирландия (60,2%).

Какво не показват данните

Броят на районите влияе на числото. България има 28 области NUTS 3, Чехия 14, Унгария 20, Румъния 42, Гърция 52, Полша 73. Колкото по-дребно е делението, толкова повече разлики се виждат, така че сравнението между държави е ориентировъчно.

БВП не е доход. Регионът се оценява по това, което се произвежда на неговата територия, и се дели на жителите му. Евростат прилага един и същ национален паритет за всички райони на държавата (паритет на покупателната способност), затова разликите в цените между районите не се отчитат. Югозападният район включва столицата и още четири области, а Югоизточният – Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол.

Методология

Подредбата на 244-те района NUTS 2 на ЕС-27 е изчислена от БВП в СПС (nama_10r_2gdp, MIO_PPS_EU27_2020), разделен на средногодишното население (nama_10r_3popgdp), спрямо ЕС-27 = 100. Евростат публикува индекса закръглен до цяло число (tgs00006), което оставя много равни стойности и неясна подредба. Затова изчислихме го от незакръглените суми; нашите стойности съвпадат с публикуваните при закръгляване. Данните са от версията на регионалните сметки от 10 февруари 2026 г., включително за 2014 г., и може да се различават от по-ранни публикации. Евровите стойности за България съвпадат с таблицата на НСИ за 2024 г. (10 299 евро за Северозападния и 26 307 евро за Югозападния район), а средното за ЕС (39 900 евро) е от Евростат (nama_10r_2gdp, EUR_HAB).

Показателят за разсейване има методологична страница в Евростат (nama_r_e0digdp), но страницата е обновена за последно на 4 октомври 2010 г., а самата таблица вече не се предлага през услугата за данни. Затова го изчислихме по формулата от нея: сумата на абсолютните разлики между БВП на човек в областта и в държавата, претеглени с дела на населението, като процент от националния БВП на човек (nama_10r_3gdp, MIO_EUR, и nama_10r_3popgdp). Годините са 2014 и 2023, защото за Австрия, Германия, Гърция, Испания, Италия, Латвия и Полша данни по NUTS 3 за 2024 г. още няма. Средното за ЕС е непретеглено за 25 държави; Кипър и Люксембург са един район NUTS 3 и не са включени. Ирландия няма пълни данни за 2015–2018 г., но 2014 и 2023 са пълни. Извънрегионалните територии (кодове с ZZ) са изключени.