Делът на „Български пощи“ в пощенския пазар падна от 24% през 2010 г. до 5,9% през 2025 г.

През 2025 г. приходите на пощенския пазар в България са около 992 млн. лв. (507 млн. евро), с 4,5% повече от година по-рано. „Български пощи“ реализира около 5,9% от тях, при 24% през 2010 г. Писмата и колетите от универсалната услуга намаляват, а куриерските пратки растат.

Какво показват данните

Писмата от универсалната услуга намаляват. Универсалната пощенска услуга (УПУ) е наборът от основни услуги, които по закон трябва да се предлагат във всяка точка на страната, и е възложена на „Български пощи“. Писмовните пратки в обхвата ѝ са 30,3 млн. през 2017 г. и 12,3 млн. през 2024 г. – спад с 59%. Заедно с колетите, услугите от обхвата на УПУ са около 54 млн. през 2010 г. и 13,3 млн. през 2024 г.

Колетите от УПУ почти изчезват. Колетите до 20 кг от универсалната услуга са 11,5 млн. през 2019 г., 2,5 млн. през 2020 г. и 1,0 млн. през 2024 г. В доклада на КРС за 2016–2020 г. е посочено още, че през 2020 г. „Спиди“ не е отчело услуги от УПУ.

Куриерските пратки растат. Куриерските услуги, които са извън универсалната услуга, са 60,8 млн. през 2017 г. и 167,2 млн. през 2024 г. Хибридната поща (документи, които операторът печата и пликова) намалява от 96,0 млн. през 2019 г. на 49,6 млн. през 2024 г. и 45,4 млн. през 2025 г.

Приходите нарастват в номинално изражение. Пазарът е около 237 млн. лв. през 2010 г., 399 млн. лв. през 2016 г., 834,3 млн. лв. през 2023 г. и 992 млн. лв. през 2025 г. Това е над четири пъти повече в номинални левове, без корекция за инфлация. През 2025 г. колетите формират 64% от приходите, писмата 34%, а пощенските парични преводи 2%.

Делът на „Български пощи“

От една четвърт до малко над една шеста. През 2010 г. дружеството реализира 24% от приходите на пазара. През 2014 и 2015 г. делът е 17%, през 2016 и 2017 г. – 13%, през 2019 г. – 10%, през 2020 г. – 7,5%, през 2021 г. – 6,2%. Нашето изчисление за 2025 г. дава 5,9%. От 2010 до 2025 г. делът пада с над 18 процентни пункта.

Приходите на дружеството не се сриват. В докладите за 2013–2015 г. приходите на „Български пощи“ са между 50,6 и 52,8 млн. лв. годишно, а през 2025 г. – около 58,3 млн. лв. Делът пада най-вече защото останалият пазар расте по-бързо, особено при куриерските услуги. Сравнението е ориентировъчно: докладите ползват различни набори от оператори.

Разпределението е различно по услуги. През 2025 г. „Български пощи“ има 99,4% от приходите от писмовни пратки от обхвата на УПУ. Другите оператори взимат 97,2% от приходите от документни и куриерски пратки до 1 кг и над 99% от куриерските стокови пратки. В сегмента „писма“ като цяло делът на дружеството е 14,9%, а на „Еконт Експрес“ – 59,5%.

Приходът на пратка расте. През 2025 г. приходите на „Български пощи“ от УПУ са 34,5 млн. лв. (+7,9%), а обработените пратки – 18,2 млн. (−1,9%). Средният приход на пратка се качва от 1,73 на 1,90 лв., което КРС свързва с одобрената през октомври 2024 г. промяна на част от цените.

Мрежата от пощенски станции

Броят на станциите е почти непроменен. „Български пощи“ има 2979 стационарни пощенски станции през 2010 г. и 2971 в края на 2025 г. От тях 631 са градски, 2340 са в селата, а 284 – в селища с под 150 жители. Пощенски кутии за непрепоръчани пратки са 4360, или една на 1609 жители. Услугата се предоставя и чрез агентства и междуселищни пощальони. Населението, което мрежата обслужва, намалява: по данни на КРС от 6,5 млн. души през 2023 г. до 6,4 млн. през 2025 г. За малките общини и за раждаемостта вижте Малките общини в България и Раждаемостта в България.

Какво стои зад растежа на колетите

Онлайн пазаруването. КРС свързва растежа на колетния сегмент с електронната търговия. По данни на Евростат делът на хората на 16–74 г. в България, поръчвали стоки или услуги онлайн през последните 12 месеца, е 31,0% през 2020 г. и 51,2% през 2025 г. За ЕС-27 стойностите са 64,7% и 73,6%. Разликата с ЕС се свива от 33,8 на 22,4 пункта.

Какво не показват данните

Не всички оператори подават данни. Данните на КРС идват от годишни въпросници. Обхващат 85% от лицензираните и регистрираните оператори през 2010 г., 67% през 2014 г. и 91% през 2025 г. Затова това не е изчерпателно наблюдение, а оценка на пазара, и нивата между години, особено при куриерските пратки, не са напълно съпоставими.

Понятието „писма“ се промени. В доклада за 2025 г. сегментът „писма“ е 143,9 млн. пратки: документни куриерски пратки до 1 кг (76,8 млн.), хибридна поща (45,4 млн.), пряка реклама (3,6 млн.) и писма от УПУ (18,1 млн.). Сегментът „колети“ е 74,2 млн., почти изцяло куриерски. Тази класификация се различава от по-старите доклади, затова графиката за броя пратки завършва през 2024 г.

Няма данни за заетите. Докладите на КРС, които ползваме, не публикуват среден списъчен брой на персонала по оператори, затова не смятаме приходи или пратки на един служител.

Методология

Данните са от годишните доклади на КРС „Анализ на пазара на пощенските услуги“ за 2010–2025 г. Универсалната пощенска услуга по Закона за пощенските услуги включва кореспондентски пратки и малки пакети до 2 кг, печатни произведения до 5 кг, пратки за незрящи и слабовиждащи до 7 кг, колети до 20 кг и допълнителните услуги „препоръка“ и „обявена стойност“. Неуниверсалните услуги са куриерските, хибридната поща и пряката пощенска реклама.

Графика 1 събира три таблици „Брой пощенски услуги“ от докладите за 2019, 2021 и 2024 г. (2017–2019, 2019–2021 и 2022–2024 г.), като съвпадащите години са еднакви. Пазарният дял е приходите на оператора, разделени на приходите от всички пощенски услуги. Стойностите са от текста и фигурите на докладите; 2016 г. е 17% минус 4 пункта, както пише в доклада. За 2020 г. е 7,5% по доклада за същата година, а докладът за 2021 г. (спад с 1,8 пункта до 6,2%) предполага 8,0%. Докладите за 2022–2024 г. не дават общия дял, затова ги оставяме празни. Стойността 5,9% за 2025 г. е нашето изчисление: сборът на приходите на „Български пощи“ по седемте услуги от фигура 5 на доклада (58,3 млн. лв.) спрямо общите 992 млн. лв.

Докладът за 2025 г. актуализира приходите (включва отстъпките по договори и достъпа до мрежата, по решение на Върховния административен съд), затова 2024 г. е 949 млн. лв., а в доклада за 2024 г. – 937,4 млн. лв. Сумите в евро са по фиксирания курс 1,95583 лв. за евро. Данните на Евростат са от isoc_ec_ib20 (индикатор I_BLT12, лица на 16–74 г., общо).