Заплата и цени от 2000 до 2025 г.: реалният ръст е около 4,4 пъти

Средната годишна брутна заплата в България е нараснала от 2 694 лв. (1 377 евро по фиксирания курс) през 2000 г. до около 31 100 лв. (около 15 900 евро) през 2025 г., т.е. около 11,6 пъти. Потребителските цени за същото време са се увеличили 2,6 пъти, затова реалната заплата, или количеството стоки и услуги, което се купува с нея, е около 4,4 пъти по-голяма.

Какво показват данните

Три числа за един период. Ако 2000 г. е 100, през 2025 г. номиналната заплата е на 1 155,2, цените по хармонизирания индекс (ХИПЦ) са на 263,5, а реалната заплата – на 438,4. Средногодишно това са 10,3% ръст на заплатата, 4,0% поскъпване и 6,1% реален ръст. Ако спрем при 2024 г., последната в годишната таблица на НСИ, числата са по-ниски: заплатата е 10,4 пъти по-висока (27 898 лв., или 14 264 евро), цените са 2,5 пъти, а реалната заплата – 4,1 пъти. Стойностите за 2025 г. са наша оценка (вж. методологията).

Реалният ръст идва на вълни. До 2008 г. реалната заплата нараства с 43%, като само през 2008 г. – с около 13%: заплатата расте с 26,6% при инфлация 12,0%. От 2008 до 2015 г. ръстът е 47%, от 2015 до 2021 г. – 63%, а от 2021 до 2025 г. – 27%. През последните четири години заплатата расте с 66%, но цените се качват с 30%, повече, отколкото за предишните тринайсет години (2008–2021 г.: 19%).

Когато цените падат, реалният ръст надхвърля номиналния. През 2014, 2015 и 2016 г. ХИПЦ е −1,6%, −1,1% и −1,3%, а заплатата расте с 6,1%, 6,8% и 8,0%. Реалният ръст е съответно 7,8%, 8,0% и 9,4%.

Само през 2022 г. реалният ръст е почти нулев. Заплатата се увеличава с 13,4%, а инфлацията е 13,0%, т.е. реалният ръст е 0,3%. Във всяка от 18-те години от 2008 до 2025 г. заплатата расте по-бързо от цените, но през 2022 г. преднината е само 0,4 пункта. После реалният ръст се връща: 6,1% през 2023 г., 11,1% през 2024 г. и по наша оценка около 8% през 2025 г. (11,6% номинален ръст при 3,5% инфлация). Годишните промени на графиката са сравнение на годишна база: средната за годината спрямо средната за предходната.

Преди 2008 г. има само един реален спад. През 2001 г. заплатата расте с 6,9%, а цените с 7,4%, т.е. реалната заплата намалява с около 0,4%. Във всяка от следващите години до 2007 г. тя се увеличава.

Как се сравнява България

Цените в България нарастват по-бързо, отколкото в ЕС. По ХИПЦ на Евростат от 2000 до 2025 г. индексът в България расте 2,6 пъти, а в ЕС-27 – 1,8 пъти. Колко се купува със заплатата в сравнение с другите държави е в анализа за покупателната способност. Разликите между областите са в анализа за заплатите по области, а в заплатите в образованието се вижда как един отрасъл се движи спрямо средното за страната.

Какво не показват данните

Средната заплата не е типичната. Тя се влияе от малкото много високи заплати и не е заплатата на „средния работник“ от данъчната статистика, който е условен човек в промишлеността и услугите. Самонаетите и хората без трудово или служебно правоотношение не влизат в нея.

Брутната заплата не е парите в джоба. Брутната заплата е преди данъка и осигуровките на работника. Ако те са се променяли, нетната заплата не следва точно показаната крива.

Реалната заплата не е реалната цена на труда. Първата показва какво може да купи работникът и се дефлира с потребителските цени. Реалната цена на труда е разходът на работодателя и обикновено се дефлира с дефлатора на БВП.

Методология

Заплата. Данните са средната годишна брутна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение според НСИ. За 2000–2007 г. стойностите са от публикациите на НСИ за 2008 и 2009 г., за 2008–2019 г. – средната месечна заплата от Статистическия годишник 2025, умножена по 12, а за 2020–2024 г. – годишната таблица на НСИ (Labour_2.2.1). За 2008 г. публикацията за 2009 г. дава 6 538 лв., а годишникът – 6 540 лв., т.е. нивото не зависи от източника. Не можем да проверим дали 2000–2007 г. са преизчислявани по по-късна методология. Заради закръгляването на месечните суми растежът за 2008–2019 г. може да се отклонява с до 0,1 пункта.

Оценка за 2025 г. Към 23 октомври 2026 г. годишната таблица на НСИ няма данни за 2025 г. В месечното наблюдение на НСИ сборът от дванайсетте месечни заплати за 2025 г. (30 729 лв.) е с 11,6% над този за 2024 г. (27 546 лв.). Умножихме годишната заплата за 2024 г. по този коефициент и получихме 31 122 лв., или 15 912 евро. Месечните числа не включват годишните премии, които НСИ показва отделно в тримесечните таблици по райони. За 2019–2024 г. годишната заплата е с 0,5–2,8% над сбора на месечните, а за 2020–2024 г. годишният ръст се различава от месечния – от 1,7 пункта по-нисък до 1,2 пункта по-висок. Затова ръстът за 2025 г. може да се отклонява с до около 2 пункта. Когато НСИ публикува годишните данни, ще я заменим.

Цени. Използваме средногодишния ХИПЦ на Евростат за България (prc_hicp_aind, coicop=CP00, unit=INX_A_AVG), а годишната инфлация е от RCH_A_AVG. Той позволява сравнение между държавите и обхваща целия период. Националният ИПЦ на НСИ се смята от същата кошница, но с други тегла: ХИПЦ включва разходите на всички домакинства на територията на страната, а ИПЦ – само на българските. Годишникът на НСИ дефлира заплатата с ИПЦ и дава индекс на реалната заплата 373,1 за 2024 г. при 2000 = 100. Нашият, с ХИПЦ, е 406,9. От индекса на НСИ следва, че ИПЦ е нараснал около 2,8 пъти, а ХИПЦ – 2,5 пъти. Според избрания дефлатор реалният ръст до 2024 г. е между 3,7 и 4,1 пъти.

Индекси и реална заплата. Всички серии са приведени към база 2000 = 100: стойността за годината, разделена на тази за 2000 г., по 100. Сменянето на базата не променя съотношенията, а само началната точка. Реалната заплата е изчислена от нас: индексът на номиналната заплата, разделен на индекса на цените, по 100.

Евро. Сумите в евро са левовите, разделени на 1,95583 лв. за 1 евро – курсът, по който България е в еврозоната от 1 януари 2026 г. според ЕЦБ. До 2025 г. заплатите са в лева, затова сумите в евро за по-ранни години са преизчисление.