Реалните доходи на домакинствата: 2,4 пъти повече на човек от 2008 до 2025 г.

През 2025 г. общият доход на човек от домакинство в България е 7 364 евро – 4,1 пъти повече, отколкото през 2008 г. (1 791 евро). Цените по ИПЦ за същия период са нараснали със 71%, затова реалният ръст е 2,4 пъти, или 5,3% средногодишно. Заплатите формират 57,2% от дохода, пенсиите – 29,3%.

Какво показват данните

Номинално 4,1 пъти, реално 2,4 пъти. Ако 2008 г. е 100, през 2025 г. номиналният доход на човек е 411,3, а реалният – 240,4. Средногодишно това са 8,7% в текущи цени и 5,3% след преизчисляване със средногодишната инфлация по ИПЦ.

Ръстът не е равномерен. В периода 2008–2011 г. реалният доход не расте: индексът е 102,6 през 2009 г. и 98,4 през 2011 г. За две години, до 2013 г., той скача с 22,6%, а до 2021 г. добавя още 44,2%. През 2022 г. номиналният доход расте с 16,9%, но средногодишният ИПЦ е 15,3%, така че реалният ръст е едва 1,4%. Следват 10,0% през 2023 г., 15,7% през 2024 г. и 7,1% през 2025 г.

Откъде идват парите. В структурата на общия доход за 2025 г. заплатите са 4 208 евро на човек (57,2% от дохода), пенсиите – 2 160 евро (29,3%), а самостоятелната заетост – 548 евро (7,4%). Обезщетенията за безработни, семейните добавки и другите помощи са общо 1,7%, а всички останали приходи – 4,4%. Делът на заплатите е най-високият за целия ред от 2008 г., когато е бил 51,9%.

Заплатите и пенсиите носят почти целия ръст. От увеличението от 5 573 евро на човек между 2008 и 2025 г. 58,8% идва от заплати, 31,3% от пенсии и 7,3% от самостоятелна заетост. Пенсиите растат по-бързо от заплатите – 5,2 пъти срещу 4,5 пъти (самостоятелната заетост – 3,9 пъти), затова делът им се увеличава от 23,1% на 29,3%. Връх е 2022 г. с 33,7%: тогава доходът от пенсии на човек расте с 31,5%, а от заплати – с 10,8%. През 2023, 2024 и 2025 г. заплатите растат с 22,5%, 19,0% и 16,4%, а пенсиите с 13,6%, 11,9% и 9,3%.

Помощите са малка и свиваща се част. Обезщетенията за безработни, семейните добавки и другите помощи са 4,0% от дохода през 2008 г. и 1,7% през 2025 г. Сумата им на човек е нараснала 1,8 пъти при поскъпване 1,7 пъти, т.е. реално с около 4%.

Как се сравнява с националните сметки и с ЕС

Националните сметки дават по-нисък ръст. Евростат публикува за България реалния брутен разполагаем доход на домакинствата на човек по данни от националните сметки. При 2008 = 100 той е 155,3 през 2022 г., а в ЕС-27 – 111,1. Бюджетите на домакинствата дават за същата година 176,3. Разминаването идва най-вече от 2011–2013 г.: бюджетите показват реален ръст от 22,6%, националните сметки – 3,8%.

Покупателна способност в СПС. Коригираният брутен разполагаем доход на човек в стандарт на покупателната способност е в България 15 089 СПС през 2022 г., или 57,1% от средното за ЕС-27 (26 438 СПС). През 2014 г. е 9 552 СПС, или 47,8%. За осемте години ръстът е 58,0% в България и 32,2% в ЕС. Абсолютната разлика обаче не намалява: 10 452 СПС през 2014 г. и 11 349 СПС през 2022 г. Евростат няма данни за България след 2022 г., затова сравнението спира там. Вижте още покупателната способност на домакинствата в речника и анализа на покупателната способност на средната заплата.

Какво не показват данните

Средно на човек, не за типичното домакинство. Показателите са средни и не казват колко получава средното или бедното домакинство. Разпределението и бедността се измерват с друго наблюдение, EU-SILC, което работи с разполагаемия нетен доход на еквивалентна единица; за разликата вижте анализа на линията на бедност и смяната на извадката.

Доходът на човек не е заплатата. Според годишника на НСИ реалната средна заплата на наетите по трудово правоотношение през 2024 г. е 2,6 пъти по-висока от тази през 2008 г., а реалният доход на човек – 2,2 пъти. Заплатата е за едно наето лице, а доходът се дели на всички членове на домакинството, включително пенсионери, деца и неработещи. За заплатите вижте анализа на цените и заплатите.

Малка извадка и смяна на дизайна. От 2010 г. наблюдението обхваща 3 060 домакинства годишно. До 2009 г. домакинствата са участвали по една година и подборът е правен по друга схема, така че базата 2008 г. е от стария дизайн. Скокът между 2011 и 2013 г. е много по-слаб в националните сметки, а в използваните от нас материали на НСИ няма обяснение за него. Общият доход е публикуван до 2025 г.; от 2026 г. акцентът са разходите.

По-малки домакинства. На домакинство доходът е нараснал 3,2 пъти, а на човек – 4,1 пъти, защото средният размер на домакинството в наблюдението е спаднал от 2,5 на 1,9 души.

Методология

Данни. Общият доход на човек от домакинство е от таблица HH_1.1.3 на НСИ (наблюдение на домакинските бюджети), 2008–2025 г. Сумите в евро са от файла на НСИ в евро (данните преди 1.1.2026 г. са преизчислени по 1,95583 лв. за 1 евро), а индексите са изчислени от сумите в лева. Общият доход включва парични и остойностени натурални приходи, но не и изтеглените спестявания и заемите. Той е преди данъци и осигуровки, т.е. не е разполагаем.

Реален доход. НСИ публикува индекси на реалното изменение на дохода на човек (2000 = 100): номиналният доход, дефлиран със средногодишния ИПЦ. Ползвахме ги за 2008–2024 г., приведени към 2008 = 100. За 2025 г. индексът за 2024 г. е умножен по номиналния ръст (12,0%) и разделен на средногодишния ИПЦ (4,6%): 7,1%. Проверка: за 2021–2025 г. отношението на номиналния към реалния ръст дава същите инфлации като публикуваните от НСИ (3,3%, 15,3%, 9,5%, 2,4% и 4,6%). Ценовият ръст за 2008–2025 г. е 71%; по хармонизирания индекс на Евростат (prc_hicp_aind) е 55,7% и реалният ръст би бил 2,6 пъти.

Групиране. „Други социални трансфери“ са обезщетенията за безработни, семейните добавки и другите помощи. „Други доходи“ са остатъкът до 100%: доход извън заплатата, от собственост, трансфери от други домакинства, продажби и други приходи. За 2025 г. приходите от продажби са 235 лв. (80 лв. през 2024 г.), а другите приходи – 137 лв. (290 лв.), при почти същия сбор – 372 лв. срещу 370 лв., затова двата реда са в една група.

Национални сметки и СПС. Показателят tepsr_wc310 е реален брутен разполагаем доход на домакинствата на човек, а tec00113 – доходът, коригиран със социалните трансфери в натура, разделен на паритетите на покупателната способност и на населението. Нивата им не са сравними със средния доход от бюджетите, защото разполагаемият доход е след данъци и осигуровки. Сравняваме само темповете.