България е с най-високото неравенство на доходите в ЕС: Джини 37,7 при 29,2

През 2025 г. коефициентът на Джини на разполагаемия доход в България е 37,7. Това е най-високата стойност сред 27-те държави от ЕС, при средно 29,2 за съюза. Доходът на най-богатите 20% от хората е 6,94 пъти по-голям от дохода на най-бедните 20%, а в ЕС съотношението е 4,62.

Какво показват данните

Коефициентът на Джини е най-високият в ЕС от 2016 г. Коефициентът на Джини се мери от 0 (пълно равенство) до 100 (целият доход е у един човек). В България той е 35,4 през 2014 г., достига 40,8 през 2019 г. и пада до 37,2 през 2023 г. През 2024 г. е 38,4, а през 2025 г. – 37,7. В ЕС за същите години намалява от 30,9 на 29,2. Разликата между България и ЕС расте от 4,5 пункта през 2014 г. до 10,7 през 2019 г. и е 8,5 пункта през 2025 г. Серията на НСИ започва през 2006 г. с 31,2.

Разстоянието между богатите и бедните се е увеличило. Съотношението S80/S20 сравнява общия доход на най-богатата и на най-бедната квинтилна група, по 20% от населението. В България то е 5,86 през 2010 г., 8,23 през 2017 г. (пик) и 6,94 през 2025 г. В ЕС е 4,89 през 2010 г., 5,22 през 2014 и 2015 г. и 4,62 през 2025 г. Спрямо ЕС съотношението в България е по-високо с 20% през 2010 г., с 64% през 2017 г. и с 50% през 2025 г. През 2025 г. най-богатата петина получава 44,4% от дохода в България и 37,6% в ЕС, а най-бедната – 6,4% и 8,3%.

НСИ дава същия Джини, но S80/S20 от 7,0. За 2025 г. НСИ публикува Джини 37,7, както и Евростат, но S80/S20 от 7,0 срещу 6,94. По-нататък използваме Евростат, защото има данни за всички държави.

Как се сравнява България

Първа от 27 държави. С 37,7 България е пред Латвия (35,6) и Литва (35,5). Четвърта е Гърция с 31,6, така че три държави се отделят от останалите с над 3 пункта. Най-ниско е в Словакия (23,0), Белгия (23,4) и Чехия (24,0).

Не е било винаги така. През 2014 г. България е трета (35,4) след Естония (35,6) и Латвия (35,5), а през 2015 г. – трета (37,0) след Литва (37,9) и Румъния (37,4). От 2016 г. е първа всяка година. Румъния е с 27,3 през 2025 г. По S80/S20 подредбата е същата: България 6,94, Латвия 6,68, Литва 6,54, а четвърта е Испания с 5,24. Най-ниско е в Белгия (3,25), Словакия (3,27) и Чехия (3,34).

Ролята на социалните трансфери

Евростат пресмята Джини и преди социалните трансфери, в два варианта. В първия от дохода се изваждат всички трансфери, включително пенсиите. Във втория пенсиите остават като доход, а се изваждат само останалите трансфери: обезщетения, социални и семейни помощи и добавки.

Преди трансферите България е на второ място по неравенство. Без пенсии и помощи Джини е 53,3, след Франция (53,7), при 47,8 за ЕС. Когато пенсиите се броят за доход, е 41,1, най-високо в ЕС, при 34,1 средно.

Трансферите го свалят по-малко, отколкото в ЕС. От 53,3 до 37,7 е спад от 15,6 пункта, или 29,3%. В ЕС спадът е 18,6 пункта, или 38,9%. В 18 от 27 държави намалението е по-голямо, отколкото в България. От разликата с ЕС след трансферите (8,5 пункта) 5,5 пункта съществуват и преди тях, а 3,0 идват от по-слабото намаление. Пенсиите свалят Джини с 12,2 пункта в България и с 13,7 в ЕС, а останалите трансфери – с 3,4 и 4,9.

При бедността картината е същата. По данни на НСИ за 2025 г. под линията на бедност са 45,4% от хората преди всички трансфери, 29,0%, когато пенсиите се броят за доход, и 21,2% след всички трансфери. Останалите трансфери свалят дела на бедните със 7,8 процентни пункта, а всички заедно, с пенсиите – с 24,2. Разликите по образование са в анализа Бедност и образование.

Какво не показват данните

Само доходите, не богатството. Показателите са за годишния разполагаем доход, без жилищата, спестяванията и другите активи. Лицата в колективни домакинства и в институции са извън наблюдението. За средните доходи вижте анализа Реалните доходи на домакинствата.

Изчисленията „преди трансферите“ са счетоводни. Те махат трансферите от дохода и не отчитат как биха се променили доходите от труд и спестяванията без тях. Във всичките 27 държави първият вариант дава по-висока стойност от втория, защото в него пенсионерите губят и пенсиите си.

Извадката има грешка. Извадката на НСИ за 2025 г. включва 10 147 домакинства. За риска от бедност НСИ дава 95% доверителен интервал от 19,8 до 22,8% при оценка 21,2%, но за Джини и S80/S20 такава оценка в публикацията няма. Промяна като от 38,4 на 37,7 между 2024 и 2025 г. не е тенденция, а тенденцията за няколко години е по-надеждна.

Прекъсване през 2016 г. От 2016 г. панелът на наблюдението се увеличава от 4 на 6 ротационни групи, а НСИ ревизира данните за 2016 г. заради техническа грешка при обработка на данни от административни регистри, която засяга показателите за неравенство. Евростат бележи 2016 г. като прекъсване, затова не може да се каже колко от скока на Джини между 2014 и 2017 г. (от 35,4 до 40,2) е реална промяна. Вижте анализа Линията на бедност и смяната на извадката.

Откъде са числата

Показатели. Джини е от Евростат (ilc_di12, възраст „общо“, 2014–2025). S80/S20 е от ilc_di11 (възраст и пол „общо“): 2006–2025 за България, 2010–2025 за ЕС-27. Дяловете на квинтилите са от ilc_di01. Джини преди трансферите е от ilc_di12b (пенсиите са трансфер) и ilc_di12c (пенсиите са доход). Данните за България за 2006–2013 г. са от таблица SILC_1 на НСИ, защото серията на Евростат започва от 2014 г.; за 2014–2025 г. двата източника съвпадат.

Доход и година. Данните са от EU-SILC. Доходът е общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица по модифицираната скала на ОИСР: 1,0 за първия възрастен, 0,5 за всеки следващ на 14 и повече години и 0,3 за дете под 14 години. Годината е годината на наблюдението, а доходът е от предходната: числата за 2025 г. описват 2024 г.

Прекъсвания. Евростат отбелязва прекъсване за България през 2016 г. (всички показатели), 2006 г. (S80/S20) и 2022 г. (преди трансферите), а за ЕС-27 през 2020 г. (Джини). За 2025 г. данните за Литва са предварителни, а за Словакия и Люксембург има прекъсване, затова редът на държавите с близки стойности е ориентировъчен.

Изчисления на Инфограф. Разликите, отношенията, процентното намаление ((преди − след) / преди), броят на държавите и местата в класациите са пресметнати от публикуваните стойности. Ефектът на пенсиите е разликата между двата варианта „преди“, а на останалите трансфери – между втория вариант и разполагаемия доход; редът на изваждане влияе на разпределението между двата ефекта.