Заплатите по възраст и образование: у нас връхът е на 30–39 г., в ЕС – след 50 г.

През 2022 г. най-високо платени в България са 30–39-годишните: средната им брутна часова заплата е 6,49 евро, или 116,9% от средната за всички наети. При наетите на 60 и повече години тя е 4,62 евро (83,2% от средната), докато в ЕС-27 същата група е на 113,7% от средното. Разликата по образование също е по-голяма у нас: висшистите вземат 8,14 евро на час, а наетите с основно и по-ниско образование – 3,19 евро.

Какво показват данните

Връх при 30–39 години у нас, след 50 в ЕС. Данните са от Наблюдението на структурата на заплатите (SES) за 2022 г. Средната брутна часова заплата на наетите в предприятия с 10 и повече души е 5,55 евро в България и 17,69 евро в ЕС-27. Спрямо средното за собствената територия българските 30–39-годишни са на 116,9%, 40–49-годишните – на 104,3%, 50–59-годишните – на 93,9%, а наетите на 60 и повече години – на 83,2%. В ЕС-27 редът е обратен: 99,2%, 103,4%, 110,1% и 113,7%. В евро наетите на 60 и повече години в България вземат с 28,8% по-малко от 30–39-годишните (4,62 срещу 6,49 евро), а в ЕС-27 – с 14,6% повече (20,11 срещу 17,55 евро).

Младите са по-близо до средното у нас. Наетите на 20–29 години получават 97,7% от средното в България и 78,0% в ЕС-27, а под 20 години – 57,3% и 54,5%. За всички под 30 години показателят в България расте от 89,7% през 2010 г. до 97,3% през 2018 г. и е 95,1% през 2022 г. В ЕС-27 е 75,7%. Заетостта на най-младите е разгледана в анализа за младежката заетост.

Не е само въпрос на професия. Може да се предположи, че възрастните работят на по-нископлатени места. Разбивката по осем основни професионални групи (без земеделските работници и армията) не го потвърждава. В България наетите на 50 и повече години получават по-малко от 30–49-годишните във всяка група: от 81% (специалисти) до 99% (занаятчии) от тяхната ставка. В ЕС-27 във всяка група 50+ получават повече от 30–49-годишните, от 102% (професии без квалификация) до 128% (ръководители).

Образованието: по-голяма разлика у нас

Висшето образование носи по-голям превес. Висшистите (ISCED 5–8) в България получават 8,14 евро на час, или 146,7% от средното, а в ЕС-27 – 23,46 евро, или 132,6%. Със средно образование (ISCED 3–4) стойностите са 72,6% у нас и 87,5% в ЕС-27, а с основно и по-ниско (ISCED 0–2) – 57,5% и 69,0%. В България заплатата на висшистите е 2,02 пъти по-висока от тази на завършилите средно образование и 2,55 пъти по-висока от тази на наетите с основно и по-ниско. В ЕС-27 съотношенията са 1,52 и 1,92.

Висшистите у нас не са по-малко. В обхвата на SES наетите с висше образование са 38,2% от всички в България (664 796 от 1 738 194) и 34,8% в ЕС-27, а тези с основно и по-ниско – 6,5% и 17,1%. Числата показват размера на разликата, но не причината за нея.

Проверка с данните на НСИ

НСИ публикува разбивка от същото наблюдение с по-широк обхват: предприятия с един и повече наети, без селското стопанство. Средната часова заплата за октомври 2022 г. е 5,18 евро. 30–39-годишните вземат 5,88 евро (113,5% от средната), наетите на 60 и повече години – 4,45 евро (85,9%), а със степен „бакалавър“ и „магистър“ заплатата е 7,61 евро (146,9%). Процентите са близо до тези на Евростат, а сумите се различават заради различния обхват.

Как се сравнява България с ЕС

В евро средната часова заплата в България е 31,4% от тази в ЕС-27. В стандарти на покупателната способност (СПС), които отчитат по-ниските цени у нас, тя е 9,20 срещу 17,69, т.е. 52,0%. Българските заплати в СПС са 65,5% от европейските при под 30-годишните, 56,5% при 30–49-годишните и 42,1% при 50 и повече години (38,1% при 60 и повече). При висшистите са 57,6%, при средното образование – 43,2%, при основното и по-ниско – 43,4%. Най-близо до европейското равнище са младите и висшистите, най-далече – възрастните.

Разпределението на заплатите

Средната заплата прикрива голям разброс. През 2022 г. първият децил (D1) на часовата заплата в България е 2,21 евро, медианата – 4,05 евро, средната – 5,55 евро, а деветият децил (D9) – 9,94 евро. Десет процента от наетите вземат по-малко от D1, други десет – повече от D9, а съотношението D9/D1 е 4,5. Средната е с 37% над медианата.

Дъното е еднакво във всички възрасти. Първият децил е между 2,16 и 2,24 евро във всичките шест групи. Разликата е горе: D9 е 12,83 евро при 30–39-годишните и 8,02 евро при наетите на 60 и повече години (с 37,5% по-малко), а медианата пада от 4,68 на 3,47 евро. Затова D9/D1 е 5,8 при 30–39-годишните и 3,6 при 60 и повече години.

Какво не показват данните

Различни хора, не една кариера. Сравняват се различни наети през един и същи месец. Ефектът на стажа не може да се отдели от разликата между поколенията, нито от образованието и отрасъла вътре в една професионална група.

Само част от работещите. Евростат включва наетите в предприятия с 10 и повече души, без държавното управление. НСИ изключва самонаетите и работещите собственици.

Един месец. Данните са за октомври 2022 г. По методологията на НСИ месечната заплата не включва нерегулярните премии.

Не е „среден работник“. Показателят е средноаритметично за всички наети, а не средният работник от данъчната статистика – условен самотен човек на пълно работно време със средната заплата в секторите B–N. Разликите между областите са в анализа за заплатите по области, а заплатите в самото образование – в анализа за заплатите в образованието.

Методология

SES се провежда на всеки четири години; изданието за 2022 г. е шестото, а референтният месец е октомври. Извадковото наблюдение на НСИ включва 17 402 местни единици с данни и около 221 750 наети, затова оценките за малките групи, като наетите под 20 години, са по-неточни.

Евростат публикува таблиците за предприятия с 10 и повече наети в сектори B–S без O (без държавното управление). Използвахме earn_ses22_14 (възраст и професия), earn_ses22_16 (образование), earn_ses_hourly (шест възрастови групи, медиана и децили), earn_ses22_02 и earn_ses22_04 (брой наети). Филтри: пол общо, брутна заплата, евро (PPS за СПС), ЕС-27 = EU27_2020. За ЕС-27 няма публикувани медиана и децили, затова разпределението е само за България.

Процентите са изчислени от Инфограф: средната часова заплата на групата, разделена на средната за всички наети в същата територия. Стойностите са закръглени до два знака, затова процентите могат да се отклоняват с около 0,1 пункта. Образованието е по ISCED 2011. Съотношението евро/СПС за България е 0,60 във всички групи (5,55 евро са 9,20 СПС). Данните на НСИ са предварителни и с по-широк обхват, затова не са пряко сравними по равнище с Евростат. Сравнението със 2010 и 2018 г. е по серията на Евростат за същите сектори и е ориентировъчно.