Децил

Децилите са деветте стойности, които разделят подредена по големина съвкупност на десет равни части. Първият децил (D1) е границата, под която остават най-ниските 10% от наблюденията, деветият (D9) е границата, над която са най-високите 10%. Петият децил съвпада с медианата. Както при квинтилите, думата се използва и за самите групи: „първа децилна група“ са най-бедните 10%.

Как се изчислява

Хората се подреждат по еквивалентен разполагаем доход от изследването EU-SILC и се режат на всеки 10% от населението. Евростат публикува в таблица ilc_di01 две неща за всеки децил: горната граница на групата (TC, в евро на човек годишно) и дела на групата от общия доход (SHARE). От тях се правят два различни показателя за неравенство:

• P90/P10: деветата децилна граница, разделена на първата. Сравнява човек близо до върха с човек близо до дъното.
• S90/S10: делът на най-богатите 10% от дохода, разделен на дела на най-бедните 10%. Включва и много високите доходи над D9.

Пример: България, EU-SILC 2025 (доходи за 2024 г.)

По данни на Евростат първата децилна граница в България е 3 894 евро годишно на човек, медианата (D5) е 8 862 евро, а деветата граница е 19 789 евро. Тогава P90/P10 = 19 789 / 3 894 ≈ 5,1. С други думи, човек точно на прага на най-богатите 10% има около пет пъти по-висок еквивалентен доход от човек на прага на най-бедните 10%.

Делът на първата група от целия доход е 2,3%, а на десетата 29,3%. Отношението S90/S10 е около 12,7 и е много по-голямо от P90/P10, защото най-горната група включва и малкото хора с изключително високи доходи. Прагът на най-богатия 1% в същата таблица е 48 808 евро.

P90/P10 или S90/S10: защо двете числа се разминават

Двата показателя често се цитират като „разликата между най-богатите и най-бедните 10%“, без да се каже кой от тях е. Разликата е съществена: P90/P10 сравнява две гранични стойности и не се влияе от това колко богати са хората най-горе, докато S90/S10 сравнява сумите и е чувствителен към върха. При малки извадки най-крайните групи се измерват по-неточно, затова за дългосрочни сравнения по-устойчиви са съотношенията на граници.

Втората уловка е какво се подрежда. В данните за бедност се подрежда еквивалентният доход на човек, не заплатата и не доходът на домакинството. Децилите на заплатите от статистиката на доходите от труд са друг показател и не бива да се смесват с тези от EU-SILC. За обща мярка на цялото разпределение вижте коефициента на Джини, а за прага на бедност линията на бедност.