Дефицит по текущата сметка означава, че страната плаща на останалия свят повече за стоки, услуги, доходи и трансфери, отколкото получава от него. За януари–август 2026 г. той е 5,5524 млрд. евро, или 4,5% от БВП, при 2,2251 млрд. евро (1,9% от БВП) година по-рано (БТА).
Числото се основава на данни на БНБ, цитирани от БТА (БТА). По-долу е разбито от какво се състои, как се свързва с търговското салдо и външния дълг и какви прагове се ползват в ЕС.
Какво означава дефицит по текущата сметка
Текущата сметка записва всички сделки между местни и чужди лица, които не са финансови: стоки, услуги, първичен и вторичен доход (Евростат). Първичният доход включва възнаграждения на наети лица, доходи от инвестиции и други първични доходи, а вторичният – трансфери, които не са капиталови.
Знакът е ясен: минус означава, че плащанията към чужбина надвишават постъпленията от нея. Платежният баланс следва методиката BPM6 на МВФ, а записването е на начислена основа (Евростат).
Дефицитът е поток за период, не запас. Затова не е същото като брутния външен дълг, който измерва натрупаните задължения към нерезиденти към дадена дата (Евростат).
От какво се формира дефицитът в България през 2026 г.
Най-голяма е тежестта на търговията със стоки. Дефицитът по стоките за януари–август е 7,1217 млрд. евро, или 5,7% от БВП, при 5,253 млрд. евро година по-рано (БТА). Износът расте с 10,1% до 30,7906 млрд. евро, а вносът – с 14,1% до 37,9123 млрд. евро.
Услугите частично компенсират: излишъкът е 5,3514 млрд. евро при 6,2553 млрд. евро година по-рано (БТА). Останалата част се получава от доходите, които БНБ не посочва в цитираното съобщение, затова ги пресмятаме като остатък.
| Показател, млрд. евро | I–VIII 2026 | I–VIII 2025 | Разлика (наша сметка) |
|---|---|---|---|
| Търговско салдо (стоки) | −7,1217 | −5,2530 | −1,8687 |
| Услуги | +5,3514 | +6,2553 | −0,9039 |
| Стоки и услуги заедно (наша сметка) | −1,7703 | +1,0023 | −2,7726 |
| Първичен и вторичен доход (наша сметка) | −3,7821 | −3,2274 | −0,5547 |
| Текуща сметка | −5,5524 | −2,2251 | −3,3273 |
| Капиталова сметка | +1,8390 | +0,6723 | +1,1667 |
| Финансова сметка | −3,9782 | −3,5504 | −0,4278 |
| Източник: БНБ, данни, цитирани от БТА (БТА). Колоната „Разлика“ и редовете „наша сметка“ са по наша сметка по данни на БНБ; редовете за доходите са остатък от текущата сметка след стоките и услугите. |
Пресметнато по данни на БНБ, доходите са около 68,1% от целия дефицит за периода (3,7821 от 5,5524 млрд. евро) (БТА). Година по-рано стоките и услугите дават излишък от 1,0023 млрд. евро и целият дефицит идва от доходите. Така промяната в баланса през 2026 г. идва главно от стоките и услугите, чието салдо се влошава с 2,7726 млрд. евро по наша сметка по данни на БНБ, а не от доходите.
Как дефицитът е свързан с търговското салдо и външния дълг
Търговското салдо е най-видимата, но не единствената част от сметката. Покритието на вноса с износ е 81,2% за януари–август 2026 г. срещу 84,2% година по-рано – по наша сметка по данни на БНБ (30,7906 към 37,9123 и 27,9619 към 33,2149 млрд. евро) (БТА). Вносът расте по-бързо от износа, а услугите покриват по-малка част от разликата.
Дефицитът трябва да бъде финансиран. Текущата и капиталовата сметка заедно са −3,7135 млрд. евро (3% от прогнозния БВП), а финансовата сметка е −3,9782 млрд. евро (БТА). Евростат тълкува комбинацията от текуща и капиталова сметка като нетно кредитиране или нетно заемане спрямо останалия свят (Евростат). Малката разлика между двете числа, около 0,2647 млрд. евро по наша сметка, е статистическо разминаване, което не е допълнителен дефицит.
Институтът за пазарна икономика поддържаше още през 2006 г., че дефицитът отразява вход на капитал и че намаляването му не е непременно добър знак. Като аргумент той посочваше, че единственият период без дефицит в България до тогава е 1996–1997 г., съпроводен със спад на БВП и ръст на безработицата (Институт за пазарна икономика). Това е мнение на изследователски институт, а не официална методология.
Начинът на финансиране има значение. Преките чужди инвестиции в България за януари–август 2026 г. са 3,8287 млрд. евро (БТА) и покриват сумата на текущата и капиталова сметка, но една и съща сума в капитал и в заем оставя различни следи. Заемите увеличават външния дълг, а инвестициите в капитал не са дълг, затова следва да се гледа и структурата на финансовата сметка (наш извод).
Кога дефицитът се смята за опасен
Единен праг, над който дефицитът е „опасен“, няма. В процедурата на ЕС за макроикономически дисбаланси показателят е тригодишната пълзяща средна на салдото по текущата сметка като дял от БВП, а индикативните граници са +6% и −4% (Евростат).
Осеммесечният дял от 4,5% (БТА) не може да се сравнява директно с този праг (Евростат), защото е за част от годината и за един период, а не за средна стойност за три години (наш извод). За такова сравнение са нужни годишни данни за три последователни години.
Нужен е и контекст за източника на финансиране. Дефицит, покрит с дългови заеми, води до по-голяма уязвимост от дефицит, покрит с капиталови инвестиции, но това разграничение не се вижда от самото салдо (наш извод по данни на Евростат). За вторичните последици като натиск върху цените вижте речниковата статия за галопиращата инфлация, но между инфлацията и текущата сметка няма автоматична връзка (наш извод по данни на Евростат).
Как България се сравнява с ЕС
ЕС има излишък по текущата сметка: 80,2 млрд. евро през второто тримесечие на 2026 г. (1,6% от БВП), при 91,7 млрд. евро (2,0%) година по-рано, по сезонно изгладени данни (Евростат). България отчита дефицит от 2,5 млрд. евро през второто тримесечие на 2026 г. при 0,7 млрд. евро през същото тримесечие на 2025 г., по данни без сезонно изглаждане.
Посоката е ясна: докато съюзът като цяло е кредитор на света, България е нетен длъжник, като разликата между двете тримесечия е 1,8 млрд. евро по наша сметка по данни на Евростат (Евростат). България е в еврозоната от 1 януари 2026 г., а агрегатите на Евростат вече са за 21 държави.
Евростат предупреждава, че оценките са предварителни и могат да бъдат ревизирани при постъпване на данни за следващи тримесечия (Евростат).
Какво да проверите в данните на БНБ и Евростат
Преди да цитирате числото, проверете четири неща. Първо, периода: данните на БНБ в цитираното съобщение са за януари–август и се сравняват с януари–август на миналата година (БТА). Второ, знака и обхвата: текуща сметка, текуща и капиталова сметка и финансова сметка не са едно и също. Трето, дали данните са предварителни и сезонно изгладени (Евростат). Четвърто, дали сравнението е с еднакъв период на миналата година.
Официалната справка е месечното съобщение за платежния баланс на БНБ в раздел „Статистика“ и календарът на статистиката на банката. Тримесечните данни за ЕС и за България са в съобщението на Евростат за второто тримесечие на 2026 г. (Евростат).
Методологичните определения на компонентите и показателя за дисбаланси са в метаданните на Евростат за платежния баланс (Евростат).
Източници
- Баланс по текущата сметка на ЕС през второто тримесечие на 2026 г. (Euro indicators) — Евростат
- Платежен баланс, метаданни (tipsbp) — Евростат
- Търговският дефицит на България за август е 535,3 млн. евро, по данни на БНБ — БТА
- Намаляването на дефицита по текущата сметка – положителен сигнал? — Институт за пазарна икономика
Терминът е обяснен от Редакцията на Инфограф по официалните дефиниции и данни, посочени в източниците. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.