„Среден работник“ е условна фигура от статистиката на данъците върху труда. Това е самотен човек без деца, който работи на пълно работно време и получава средната заплата в индустрията и услугите. От 2008 г. НСИ взема за база секторите от B до N по КИД-2008: от добива до административните услуги. Държавното управление, образованието и здравеопазването не влизат. Методът е на ОИСР (Taxing Wages) и Евростат и позволява да се сравнят данъците и осигуровките в различни страни за един и същ, ясно описан човек.
Как се изчислява
За средния работник и за няколко негови варианта (с 50%, 67%, 80%, 125% и 167% от средната заплата, двойки, родители с деца) НСИ прилага действащите правила. Това са осигуровките за сметка на работника, данъкът по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и семейните помощи. Така се получават четири показателя:
- брутна и нетна заплата за годината;
- общ разход за труд (брутната заплата плюс осигуровките за сметка на работодателя);
- средна данъчна норма = (данък + осигуровки на работника − семейни помощи) / брутна заплата.
Пример: България през 2024 г.
Средният работник в България е получил 14 482 евро брутно за 2024 г., около 1207 евро на месец. От тях 1996 евро са осигуровки за негова сметка и 1249 евро данък, така че нетно остават 11 238 евро. Средната данъчна норма е 22,4% и е еднаква за всички нива на заплатата в таблицата: при плосък данък и еднакъв процент осигуровки делът не зависи от размера на заплатата. Работодателят е платил общо 17 266 евро. Делът на всички данъци и осигуровки в този разход, т.е. данъчната тежест върху труда, е (17 266 − 11 238) / 17 266 = 34,9%. Евростат дава същите 34,9% за нископлатените работници в България при 39,5% за ЕС през 2025 г.
Средният работник не е средната заплата
Честа грешка е 1207 евро на месец да се сравнява с „официалната средна заплата“. НСИ публикува отделно средната брутна заплата на всички наети. Тя включва и обществения сектор и през първата половина на 2026 г. е между 1365 и 1476 евро на месец. Разликата идва от различната база и от различната година. Средният работник не е и „типичният“ работник: заради малкото много високи заплати средната стойност е над медианата. Затова за реалния доход на домакинствата е по-добре да се гледа реалната цена на труда или доходът от EU-SILC. Средният работник служи за сравнение на данъчните системи. Използва се и в капана на безработицата и в коефициента на заместване на нетния доход.
Източници
Терминът е обяснен от Редакцията на Инфограф по официалните дефиниции и данни, посочени в източниците. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.