Недостиг на работна ръка: 39,7% от индустрията го посочват, свободните места са 0,9%

През 2025 г. 39,7% от ръководителите в индустрията, 41,3% в строителството и 31,2% в услугите посочват недостига на работна сила като фактор, който ограничава дейността им. В индустрията това е над два пъти повече от средното за ЕС-27 (17,6%). Въпреки това коефициентът на свободните работни места в България е 0,9%, при 2,1% средно за ЕС-27, и е между 0,7% и 0,9% във всичките 16 години от 2010 г.

Какво показват данните

Рядко посочван фактор през 2010 г. Тогава недостиг на работна сила отбелязват 7,9% в индустрията, 6,1% в строителството и 1,6% в услугите. В индустрията делът нараства от 15,4% през 2014 г. до 43,5% през 2018 г. В услугите достига 24,2% през 2019 г., а в строителството – 47,7% през 2019 г.

Спад през 2020 г. и връщане. През 2020 г. дяловете падат до 29,6% в индустрията, 40,0% в строителството и 12,0% в услугите. През 2025 г. индустрията и строителството са малко под върховете си от 2018–2019 г., а услугите (31,2%) са на най-високото равнище от 2010 г.

След 2022 г. България не следва ЕС. В ЕС-27 дялът в индустрията достига 28,5% през 2022 г. и пада до 17,6% през 2025 г. В България е 34,9% през 2022 г. и 39,7% през 2025 г. В строителството за 2025 г. разликата е 41,3% срещу 27,3%, а в услугите – 31,2% срещу 23,7%. През 2010 г. в строителството (6,1% срещу 6,7%) и в услугите (1,6% срещу 6,6%) България е била под средното за ЕС-27.

Последно наблюдение. През юли 2026 г. недостиг на работна сила посочват 39,8% в индустрията, 46,8% в строителството и 20,4% в услугите. Годината не е завършена и не е в графиката.

Свободните работни места остават под 1%

Почти права линия. В ЕС-27 коефициентът нараства от 1,1% през 2010 г. до 3,0% през 2022 г. и пада до 2,1% през 2025 г. В България е 0,7% през 2010 г. и 0,9% през 2025 г., без година извън диапазона 0,7–0,9%.

По сектори. През 2025 г. коефициентът е 0,7% в индустрията (1,5% в ЕС-27), 0,5% в строителството (2,8%) и 0,9% в услугите на бизнес икономиката, сектори G–N (2,3%). Строителството, където недостигът се посочва най-често, е с най-ниския коефициент.

Абсолютни числа. По данни на НСИ във второто тримесечие на 2026 г. предприятията отчитат 18 665 свободни места при 2 314 122 заети. Коефициентът е 0,8%.

Как се сравнява България

Сред най-ниските в ЕС. През 2025 г. по-нисък коефициент от българския имат само Румъния (0,6%) и Полша (0,8%); Испания е на същото ниво (0,9%).

Високо по оплаквания. В индустрията България е трета в ЕС по дял на посочилите недостиг на работна сила (39,7%), след Полша (63,9%) и Хърватия (40,1%). Полша е с 0,8% свободни места, т.е. има същото съчетание. Сравнението между държавите е ориентировъчно, защото анкетите измерват оценки.

Защо двата показателя се разминават

Измерват различни неща. Анкетата пита ръководителя кои фактори ограничават дейността и допуска няколко отговора. Свободно място по определението на НСИ е платена позиция, за която работодателят активно търси човек отвън: обявява я в Агенцията по заетостта, в медиите или се свързва директно с кандидати. Обявяването през бюрата по труда е трудово посредничество. Фирма, която посочва недостига като пречка, но не търси активно хора отвън, е в първия показател и не е във втория.

Малък резерв и свиваща се група. Безработицата по анкетата за работната сила спада от 13,9% през 2013 г. до 3,5% през 2025 г. (в ЕС-27 от 11,6% до 6,0%). Заетостта на 20–64 години расте от 64,7% през 2010 г. до 77,0% през 2025 г., при 76,1% за ЕС-27. Населението на 15–64 години намалява от 5,10 млн. към 1 януари 2010 г. до 3,99 млн. към 1 януари 2025 г., или с 21,7%. Данните не доказват причината за недостига, но показват, че резервът от безработни е малък, а групата, от която се формира работната сила, е с над една пета по-малка.

Движение по кривата на Бевъридж. Между 2013 и 2025 г. безработицата пада с 10,4 процентни пункта, а коефициентът на свободните места се променя от 0,7% на 0,9%. Кривата на Бевъридж обикновено показва обратна връзка между двата показателя. В България вторият почти не се мести.

Умения, професии, места. Ако недостигът е свързан с несъответствие между уменията на хората и търсените позиции, той се вписва в структурната безработица. Тези данни не разграничават причините. За различията между общините вижте безработицата по общини, за заетостта като цяло – заетостта през 2008–2025 г., а за най-младите – младежката заетост.

Какво не показват данните

Не е брой на липсващите хора. Анкетата отчита дял от отговорите на ръководителите и от 39,7% не може да се изчисли брой работници. Няма разбивка по професии, умения и региони. Свободните места по Евростат обхващат сектори B–S без селското стопанство.

Откъде са числата

Анкета. Въпросът е част от хармонизираната програма на Европейската комисия. Ръководителите отговарят кои основни фактори ограничават производството (индустрия), строителната дейност (строителство) или бизнеса (услуги) и могат да изберат един или няколко, затова дяловете не се сумират до 100%. В програмата въпросите са тримесечни и се задават през януари, април, юли и октомври. В България анкетата провежда НСИ; според методологията му отговорите се претеглят, най-често по оборот или производство. Дялът не е по брой фирми.

Серии. Индустрия: ei_bsin_q_r2, показател BS-FLP3-PC (труд). Услуги: ei_bsse_q_r2, BS-FLB3-PC. Строителство: ei_bsbu_m_r2, BS-FLBA4-PC (недостиг на работна сила); от месечната таблица взехме януари, април, юли и октомври. Данните са неизгладени за сезонност. Годишната стойност е средноаритметично от четирите наблюдения, закръглено до една цифра след десетичната запетая (при точно 5 – нагоре); 2026 г. липсва в графиката, защото още няма четири наблюдения. ЕС-27 е агрегатът на Евростат (EU27_2020).

Разлика с националните таблици. Националните таблици на НСИ започват от януари 2024 г. За строителството те съвпадат с Евростат, а за услугите за януари, април, юли и октомври се различават най-много с 0,2 пункта. В индустрията НСИ показва по-ниски стойности (29,0–36,7% месечно, при 36,7–40,7% при Евростат за същия период); причината не е посочена в метаданните. Ползваме Евростат заради сравнимостта и по-дългия ред.

Свободни работни места. Коефициент = свободни места / (заети места + свободни места) × 100. Използван е jvs_a_rate_r2 със сектори B–S, всички размери (предприятия с поне един нает) и годишна средна. Евростат маркира като предварителни данните за България за 2023–2025 г.; за Франция дефиницията се различава; за Дания няма данни за сектори B–S.

Пазар на труда. Безработицата е une_rt_a (15–74 години, % от активните), заетостта – lfsa_ergan (20–64 години). Евростат маркира прекъсвания в редовете за България през 2010, 2011, 2019, 2021 и 2024 г. (заетостта) и през 2010, 2011, 2019 и 2024 г. (безработицата), затова сравненията между далечни години са ориентировъчни. Населението е от demo_pjanbroad към 1 януари. Измененията и разликите са изчислени от Инфограф.