Инфографчислата зад новините, с източник и метод
Икономиканедостиг на работна ръкасвободни работни местабезработицабизнес анкетиобластиБългария

Рекордите в недостига на работна ръка и къде не стигат хора: 7 безработни на място в Бургас, 42 във Видин

От 2018 г. насам недостигът на работна сила е сред главните пречки за фирмите, с върхове от 45,5% в индустрията и 54,8% в строителството. По области на едно незаето място в бюрата по труда се падат от 6,7 до 42,3 безработни.

От Редакция на ИнфографПубликувано: Обновено: 5 мин. четене

В първото тримесечие на 2018 г. 43,1% от ръководителите в индустрията посочват недостига на работна сила като пречка за производството – най-високият дял от началото на реда през 1993 г. Оттогава той не е падал под 23%, а рекордите се подобряват още няколко пъти. Недостигът обаче не е еднакъв в страната: през 2025 г. на едно незаето свободно място в бюрата по труда се падат 6,7 регистрирани безработни в Бургас и 42,3 във Видин.

Недостиг на работна сила като ограничение, по тримесечия, 2018–2026 г.

% от ръководителите, които го посочват; наблюдения през януари, април, юли и октомври

Недостиг на работна сила като ограничение, по тримесечия, 2018–2026 г.Линейна графика, тримесечие: 2018 Т1–2026 Т3. Индустрия: от 43,1 % (2018 Т1) до 39,8 % (2026 Т3); най-висока 45,5 % (2018 Т4). Строителство: от 36,8 % (2018 Т1) до 46,8 % (2026 Т3); най-висока 54,8 % (2019 Т4). Услуги: от 16,9 % (2018 Т1) до 20,4 % (2026 Т3); най-висока 35,2 % (2024 Т3).%02040602019 Т12020 Т32022 Т12023 Т32025 Т12026 Т339,8 %46,8 %20,4 %Индустрия, 2018 Т1: 43,1 %Индустрия, 2018 Т2: 44,0 %Индустрия, 2018 Т3: 41,4 %Индустрия, 2018 Т4: 45,5 %Индустрия, 2019 Т1: 42,4 %Индустрия, 2019 Т2: 41,9 %Индустрия, 2019 Т3: 43,0 %Индустрия, 2019 Т4: 40,4 %Индустрия, 2020 Т1: 40,8 %Индустрия, 2020 Т2: 27,2 %Индустрия, 2020 Т3: 23,1 %Индустрия, 2020 Т4: 27,4 %Индустрия, 2021 Т1: 27,1 %Индустрия, 2021 Т2: 28,1 %Индустрия, 2021 Т3: 30,8 %Индустрия, 2021 Т4: 32,1 %Индустрия, 2022 Т1: 31,5 %Индустрия, 2022 Т2: 33,7 %Индустрия, 2022 Т3: 36,4 %Индустрия, 2022 Т4: 37,9 %Индустрия, 2023 Т1: 35,7 %Индустрия, 2023 Т2: 36,3 %Индустрия, 2023 Т3: 38,0 %Индустрия, 2023 Т4: 36,6 %Индустрия, 2024 Т1: 37,3 %Индустрия, 2024 Т2: 39,2 %Индустрия, 2024 Т3: 39,9 %Индустрия, 2024 Т4: 39,9 %Индустрия, 2025 Т1: 40,7 %Индустрия, 2025 Т2: 38,0 %Индустрия, 2025 Т3: 40,4 %Индустрия, 2025 Т4: 39,7 %Индустрия, 2026 Т1: 37,9 %Индустрия, 2026 Т2: 36,7 %Индустрия, 2026 Т3: 39,8 %Строителство, 2018 Т1: 36,8 %Строителство, 2018 Т2: 35,8 %Строителство, 2018 Т3: 42,0 %Строителство, 2018 Т4: 46,0 %Строителство, 2019 Т1: 39,7 %Строителство, 2019 Т2: 45,2 %Строителство, 2019 Т3: 50,9 %Строителство, 2019 Т4: 54,8 %Строителство, 2020 Т1: 49,5 %Строителство, 2020 Т2: 37,2 %Строителство, 2020 Т3: 33,7 %Строителство, 2020 Т4: 39,6 %Строителство, 2021 Т1: 33,9 %Строителство, 2021 Т2: 33,5 %Строителство, 2021 Т3: 43,3 %Строителство, 2021 Т4: 34,6 %Строителство, 2022 Т1: 43,4 %Строителство, 2022 Т2: 45,5 %Строителство, 2022 Т3: 36,4 %Строителство, 2022 Т4: 40,8 %Строителство, 2023 Т1: 36,2 %Строителство, 2023 Т2: 37,4 %Строителство, 2023 Т3: 47,0 %Строителство, 2023 Т4: 45,9 %Строителство, 2024 Т1: 44,8 %Строителство, 2024 Т2: 44,8 %Строителство, 2024 Т3: 47,9 %Строителство, 2024 Т4: 44,0 %Строителство, 2025 Т1: 40,0 %Строителство, 2025 Т2: 43,7 %Строителство, 2025 Т3: 39,1 %Строителство, 2025 Т4: 42,3 %Строителство, 2026 Т1: 39,7 %Строителство, 2026 Т2: 41,0 %Строителство, 2026 Т3: 46,8 %Услуги, 2018 Т1: 16,9 %Услуги, 2018 Т2: 17,9 %Услуги, 2018 Т3: 23,8 %Услуги, 2018 Т4: 23,2 %Услуги, 2019 Т1: 23,4 %Услуги, 2019 Т2: 22,4 %Услуги, 2019 Т3: 27,3 %Услуги, 2019 Т4: 23,6 %Услуги, 2020 Т1: 22,3 %Услуги, 2020 Т2: 13,3 %Услуги, 2020 Т3: 6,7 %Услуги, 2020 Т4: 5,6 %Услуги, 2021 Т1: 3,6 %Услуги, 2021 Т2: 6,4 %Услуги, 2021 Т3: 17,5 %Услуги, 2021 Т4: 18,8 %Услуги, 2022 Т1: 17,5 %Услуги, 2022 Т2: 19,1 %Услуги, 2022 Т3: 28,4 %Услуги, 2022 Т4: 30,1 %Услуги, 2023 Т1: 23,6 %Услуги, 2023 Т2: 22,6 %Услуги, 2023 Т3: 25,0 %Услуги, 2023 Т4: 28,8 %Услуги, 2024 Т1: 25,5 %Услуги, 2024 Т2: 25,7 %Услуги, 2024 Т3: 35,2 %Услуги, 2024 Т4: 29,4 %Услуги, 2025 Т1: 28,8 %Услуги, 2025 Т2: 29,8 %Услуги, 2025 Т3: 32,2 %Услуги, 2025 Т4: 34,1 %Услуги, 2026 Т1: 22,5 %Услуги, 2026 Т2: 25,5 %Услуги, 2026 Т3: 20,4 %
Данни: Евростат (ei_bsin_q_r2 (BS-FLP3-PC), ei_bsse_q_r2 (BS-FLB3-PC), ei_bsbu_m_r2 (BS-FLBA4-PC, месеците януари, април, юли и октомври); s_adj=NSA, geo=BG), 24 октомври 2026 г. Неизгладени за сезонност данни от бизнес анкетите на НСИ по хармонизираната програма на ЕК. Върхове: индустрия 45,5% (IV тримесечие на 2018 г.), строителство 54,8% (октомври 2019 г.), услуги 35,2% (III тримесечие на 2024 г.). Последна проверка на данните: Графика: Редакция на Инфограф, CC BY 4.0.Изтегли данните (CSV) · Само графиката
Данните в таблица
Недостиг на работна сила като ограничение, по тримесечия, 2018–2026 г.
ТримесечиеИндустрия (%)Строителство (%)Услуги (%)
2018 Т143,136,816,9
2018 Т244,035,817,9
2018 Т341,442,023,8
2018 Т445,546,023,2
2019 Т142,439,723,4
2019 Т241,945,222,4
2019 Т343,050,927,3
2019 Т440,454,823,6
2020 Т140,849,522,3
2020 Т227,237,213,3
2020 Т323,133,76,7
2020 Т427,439,65,6
2021 Т127,133,93,6
2021 Т228,133,56,4
2021 Т330,843,317,5
2021 Т432,134,618,8
2022 Т131,543,417,5
2022 Т233,745,519,1
2022 Т336,436,428,4
2022 Т437,940,830,1
2023 Т135,736,223,6
2023 Т236,337,422,6
2023 Т338,047,025,0
2023 Т436,645,928,8
2024 Т137,344,825,5
2024 Т239,244,825,7
2024 Т339,947,935,2
2024 Т439,944,029,4
2025 Т140,740,028,8
2025 Т238,043,729,8
2025 Т340,439,132,2
2025 Т439,742,334,1
2026 Т137,939,722,5
2026 Т236,741,025,5
2026 Т339,846,820,4
Вградете графиката

Какво показват данните

Рекордите след 2018 г. В индустрията най-високият дял е 45,5% през четвъртото тримесечие на 2018 г. В строителството месечната анкета стига 54,8% през октомври 2019 г.; от май 2019 до март 2020 г. в девет от единайсетте месеца делът е 50% или повече. В услугите върхът идва по-късно: 35,2% през третото тримесечие на 2024 г. През януари 2018 г. строителството е с 36,8%, също най-високата стойност от 1994 г. до тогава.

Пандемията и връщането. През третото тримесечие на 2020 г. делът в индустрията пада до 23,1%, а в услугите до 6,7%; през първото тримесечие на 2021 г. услугите са на 3,6%. До 2024 г. индустрията и строителството отново са близо до върховете си. През третото тримесечие на 2026 г. недостиг посочват 39,8% в индустрията, 46,8% в строителството (юли) и 20,4% в услугите. Средно за ЕС-27 в същото наблюдение делът е 18,0% в индустрията, 29,0% в строителството и 21,7% в услугите.

Годишната картина – по години от 2010 г. и сравнението с ЕС – е в анализа за недостига на работна ръка. Тук гледаме тримесечията и регионите.

Безработни на едно свободно място по области

Регистрирани безработни на едно незаето свободно работно място по области, 2025 г.

средногодишен брой безработни, разделен на средния брой незаети места в бюрата по труда в края на месеца

Регистрирани безработни на едно незаето свободно работно място по области, 2025 г.Картограма на области: средногодишен брой безработни, разделен на средния брой незаети места в бюрата по труда в края на месеца. Най-висока стойност: Видин, 42,3; най-ниска: Бургас, 6,7. Всички стойности са в таблицата под картата.Благоевград: 17,0Бургас: 6,7Варна: 13,5Велико Търново: 14,2Видин: 42,3Враца: 25,8Габрово: 39,3Добрич: 9,8Кърджали: 14,1Кюстендил: 9,2Ловеч: 29,4Монтана: 19,3Пазарджик: 15,1Перник: 14,3Плевен: 27,5Пловдив: 13,1Разград: 40,1Русе: 12,3Силистра: 26,6Сливен: 32,9Смолян: 15,3София (столица): 8,3София (област): 10,9Стара Загора: 11,3Търговище: 29,3Хасково: 28,7Шумен: 41,8Ямбол: 26,7Видин42,3Шумен41,8Разград40,1Бургас6,7София (столица)8,3
Данни: Агенция по заетостта (Годишни данни за регистрираните безработни лица 2025 г., Приложение №1 (средногодишен брой по области); Годишни данни за 2025 г. – СРМ, Приложение №12 (незаети свободни работни места на първичен пазар в края на месеца, средномесечно)), 24 октомври 2026 г. Средно за страната: 15,1 безработни на едно незаето място (149 320 безработни и 9921 места). Отношението е изчислено от Инфограф; бюрата по труда виждат само част от свободните места в икономиката. Последна проверка на данните: Графика: Редакция на Инфограф, CC BY 4.0. Граници: geoBoundaries (CC BY 4.0), по данни от Wikimedia Commons (обществено достояние).Изтегли данните (CSV) · Само графиката
Данните в таблица
Регистрирани безработни на едно незаето свободно работно място по области, 2025 г.
№ОбластРегистрирани безработни на едно незаето свободно работно място по области, 2025 г.
1Видин42,3
2Шумен41,8
3Разград40,1
4Габрово39,3
5Сливен32,9
6Ловеч29,4
7Търговище29,3
8Хасково28,7
9Плевен27,5
10Ямбол26,7
11Силистра26,6
12Враца25,8
13Монтана19,3
14Благоевград17,0
15Смолян15,3
16Пазарджик15,1
17Перник14,3
18Велико Търново14,2
19Кърджали14,1
20Варна13,5
21Пловдив13,1
22Русе12,3
23Стара Загора11,3
24София (област)10,9
25Добрич9,8
26Кюстендил9,2
27София (столица)8,3
28Бургас6,7
Вградете графиката

Средно 15 безработни на място. През 2025 г. в бюрата по труда са регистрирани средно 149 320 безработни, а незаетите свободни места на първичния пазар в края на всеки месец са средно 9921. Това прави 15,1 безработни на едно място. Мястото не е непременно подходящо за човека и обратното: отношението показва само колко хора и колко обявени работни места има в една и съща област.

Най-малко хора на място. В Бургас на едно незаето място се падат 6,7 безработни, в София (столица) – 8,3, в Кюстендил – 9,2, в Добрич – 9,8. В Бургас през годината са заявени 10 440 места при средно 7219 безработни: голяма част от търсенето е сезонно, в туризма.

Най-много хора на място. Във Видин отношението е 42,3 (3979 безработни и 94 незаети места средно), в Шумен – 41,8, в Разград – 40,1, в Габрово – 39,3. Габрово е с ниска безработица (4,1%), но и с малко обявени места: средно 44 незаети в края на месеца.

Колко места се обявяват в бюрата

Свободни работни места, заявени в бюрата по труда, на 1000 икономически активни, 2025 г.

места на първичния пазар, заявени през годината, на 1000 икономически активни на 15–64 години (Преброяване 2021)

Свободни работни места, заявени в бюрата по труда, на 1000 икономически активни, 2025 г.Картограма на области: места на първичния пазар, заявени през годината, на 1000 икономически активни на 15–64 години (Преброяване 2021). Най-висока стойност: Добрич, 72,8; най-ниска: София (столица), 23,1. Всички стойности са в таблицата под картата.Благоевград: 53,5Бургас: 64,1Варна: 29,8Велико Търново: 40,8Видин: 62,2Враца: 59,2Габрово: 23,6Добрич: 72,8Кърджали: 72,5Кюстендил: 54,0Ловеч: 47,1Монтана: 62,5Пазарджик: 59,8Перник: 29,8Плевен: 45,3Пловдив: 34,1Разград: 39,6Русе: 38,6Силистра: 60,9Сливен: 46,3Смолян: 72,1София (столица): 23,1София (област): 40,8Стара Загора: 45,0Търговище: 46,7Хасково: 31,3Шумен: 56,7Ямбол: 39,6Добрич72,8Кърджали72,5Смолян72,1София (столица)23,1Габрово23,6
Данни: Агенция по заетостта (Годишни данни за 2025 г. – СРМ, Приложение №11 (заявени свободни работни места на първичен пазар по области); Годишни данни за РБЛ 2025 г., Приложение №1 (безработни и равнище на безработица по области)), 24 октомври 2026 г. Средно за страната: 41,0 места на 1000 активни (116 321 заявени места). Активните са изчислени от Инфограф като безработни, разделени на равнището на безработица на Агенцията (база Преброяване 2021). Последна проверка на данните: Графика: Редакция на Инфограф, CC BY 4.0. Граници: geoBoundaries (CC BY 4.0), по данни от Wikimedia Commons (обществено достояние).Изтегли данните (CSV) · Само графиката
Данните в таблица
Свободни работни места, заявени в бюрата по труда, на 1000 икономически активни, 2025 г.
№ОбластСвободни работни места, заявени в бюрата по труда, на 1000 икономически активни, 2025 г.
1Добрич72,8
2Кърджали72,5
3Смолян72,1
4Бургас64,1
5Монтана62,5
6Видин62,2
7Силистра60,9
8Пазарджик59,8
9Враца59,2
10Шумен56,7
11Кюстендил54,0
12Благоевград53,5
13Ловеч47,1
14Търговище46,7
15Сливен46,3
16Плевен45,3
17Стара Загора45,0
18Велико Търново40,8
19София (област)40,8
20Разград39,6
21Ямбол39,6
22Русе38,6
23Пловдив34,1
24Хасково31,3
25Варна29,8
26Перник29,8
27Габрово23,6
28София (столица)23,1
Вградете графиката

41 места на 1000 активни. През 2025 г. работодателите са заявили в бюрата по труда 116 321 свободни места на първичния пазар, с 1834 по-малко от 2024 г. На 1000 икономически активни това са 41,0 места. Най-много са в Добрич (72,8), Кърджали (72,5) и Смолян (72,1), най-малко – в София (столица) (23,1) и Габрово (23,6).

Столицата не е там, където изглежда. В София (столица) са заявени 15 241 места – най-много в абсолютно число, но на 1000 активни те са най-малко. Работодателите в големите градове търсят хора и по други канали; трудовото посредничество на бюрата е само един от тях.

Какво не показват данните

Бюрата виждат част от търсенето. Според тримесечното наблюдение на НСИ, публикувано от Евростат, през 2025 г. в сектори B–S има средно 19 567 свободни места (от 21 335 в първото до 17 309 в четвъртото тримесечие), а коефициентът на свободните работни места е 0,8–0,9%. Незаетите места в бюрата по труда са около половината от тази бройка, но двете числа не се сравняват едно към едно: наблюдението е към края на тримесечието и не обхваща селското стопанство, а бюрата отчитат средния брой в края на всеки месец.

Анкетата не брои хора. Делът от 39,8% в индустрията е дял от претеглените отговори на ръководителите, а не брой липсващи работници. Анкетата не казва за кои професии и в кои области не достигат хора.

Не всеки безработен търси такава работа. 56,3% от регистрираните безработни през 2025 г. са без квалификация, 21,8% са без работа над година. Висок брой безработни на място може да значи малко места, но и несъответствие между уменията и търсенето – структурна безработица, която тези данни не могат да отделят. Как се движат свободните места и безработицата заедно, описва кривата на Бевъридж.

Вижте още безработицата по общини и как се промени от 2011 г., регистрираната безработица по общини през 2025 г., заетостта през 2008–2025 г. и наетите по области.

Как са изчислени числата

Анкетите. Делът е от бизнес наблюденията на НСИ по хармонизираната програма на Европейската комисия, публикувани от Евростат: индустрия ei_bsin_q_r2 (BS-FLP3-PC), услуги ei_bsse_q_r2 (BS-FLB3-PC), строителство ei_bsbu_m_r2 (BS-FLBA4-PC), всички неизгладени за сезонност (NSA). Индустрията и услугите се питат четири пъти в годината – през януари, април, юли и октомври; от месечния ред за строителството в графиката са същите четири месеца, а върхът от октомври 2019 г. и месеците над 50% са от целия месечен ред. Ръководителите могат да посочат няколко фактора, затова дяловете не се сумират до 100%. Данните са изтеглени на 24.10.2026 г. (последна актуализация 30.7.2026 г. за индустрията и услугите и 29.9.2026 г. за строителството).

Бюрата по труда. Безработните са средногодишният брой на регистрираните в дирекциите „Бюро по труда“ (Приложение №1 към годишните данни на Агенцията по заетостта за 2025 г.). Незаетите свободни места са средномесечният брой на незаетите в края на месеца места на първичния пазар (Приложение №12), а заявените – общият брой за годината (Приложение №11). Отношението безработни на място е изчислено от Инфограф. Икономически активните са изчислени като брой безработни, разделен на коефициента на безработица на Агенцията (база – активните на 15–64 години по Преброяване 2021). Делът на безработните без квалификация и на продължително безработните е от Приложения №6 и №10 за 2025 г. Свободните места по наблюдението на НСИ са от jvs_q_nace2 (B–S, всички размери, NSA; предварителни данни).

Източници

  1. Евростат: Резултати от наблюдението в индустрията, тримесечни данни (ei_bsin_q_r2)
  2. Евростат: Резултати от наблюдението в строителството, месечни данни (ei_bsbu_m_r2)
  3. Евростат: Резултати от наблюдението в услугите, тримесечни данни (ei_bsse_q_r2)
  4. Евростат: Свободни работни места по дейности, тримесечни данни (jvs_q_nace2)
  5. Агенция по заетостта: Годишни данни за регистрираните безработни лица и за свободните работни места, 2025 г.
  6. НСИ: Бизнес наблюдения в промишлеността, строителството, търговията и услугите

Анализът е подготвен от Редакцията на Инфограф по официалните данни, посочени под графиките и в източниците. Графиките и таблиците са под лиценз CC BY 4.0. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.