В първото тримесечие на 2018 г. 43,1% от ръководителите в индустрията посочват недостига на работна сила като пречка за производството – най-високият дял от началото на реда през 1993 г. Оттогава той не е падал под 23%, а рекордите се подобряват още няколко пъти. Недостигът обаче не е еднакъв в страната: през 2025 г. на едно незаето свободно място в бюрата по труда се падат 6,7 регистрирани безработни в Бургас и 42,3 във Видин.
Недостиг на работна сила като ограничение, по тримесечия, 2018–2026 г.
% от ръководителите, които го посочват; наблюдения през януари, април, юли и октомври
Данните в таблица
| Тримесечие | Индустрия (%) | Строителство (%) | Услуги (%) |
|---|---|---|---|
| 2018 Т1 | 43,1 | 36,8 | 16,9 |
| 2018 Т2 | 44,0 | 35,8 | 17,9 |
| 2018 Т3 | 41,4 | 42,0 | 23,8 |
| 2018 Т4 | 45,5 | 46,0 | 23,2 |
| 2019 Т1 | 42,4 | 39,7 | 23,4 |
| 2019 Т2 | 41,9 | 45,2 | 22,4 |
| 2019 Т3 | 43,0 | 50,9 | 27,3 |
| 2019 Т4 | 40,4 | 54,8 | 23,6 |
| 2020 Т1 | 40,8 | 49,5 | 22,3 |
| 2020 Т2 | 27,2 | 37,2 | 13,3 |
| 2020 Т3 | 23,1 | 33,7 | 6,7 |
| 2020 Т4 | 27,4 | 39,6 | 5,6 |
| 2021 Т1 | 27,1 | 33,9 | 3,6 |
| 2021 Т2 | 28,1 | 33,5 | 6,4 |
| 2021 Т3 | 30,8 | 43,3 | 17,5 |
| 2021 Т4 | 32,1 | 34,6 | 18,8 |
| 2022 Т1 | 31,5 | 43,4 | 17,5 |
| 2022 Т2 | 33,7 | 45,5 | 19,1 |
| 2022 Т3 | 36,4 | 36,4 | 28,4 |
| 2022 Т4 | 37,9 | 40,8 | 30,1 |
| 2023 Т1 | 35,7 | 36,2 | 23,6 |
| 2023 Т2 | 36,3 | 37,4 | 22,6 |
| 2023 Т3 | 38,0 | 47,0 | 25,0 |
| 2023 Т4 | 36,6 | 45,9 | 28,8 |
| 2024 Т1 | 37,3 | 44,8 | 25,5 |
| 2024 Т2 | 39,2 | 44,8 | 25,7 |
| 2024 Т3 | 39,9 | 47,9 | 35,2 |
| 2024 Т4 | 39,9 | 44,0 | 29,4 |
| 2025 Т1 | 40,7 | 40,0 | 28,8 |
| 2025 Т2 | 38,0 | 43,7 | 29,8 |
| 2025 Т3 | 40,4 | 39,1 | 32,2 |
| 2025 Т4 | 39,7 | 42,3 | 34,1 |
| 2026 Т1 | 37,9 | 39,7 | 22,5 |
| 2026 Т2 | 36,7 | 41,0 | 25,5 |
| 2026 Т3 | 39,8 | 46,8 | 20,4 |
Какво показват данните
Рекордите след 2018 г. В индустрията най-високият дял е 45,5% през четвъртото тримесечие на 2018 г. В строителството месечната анкета стига 54,8% през октомври 2019 г.; от май 2019 до март 2020 г. в девет от единайсетте месеца делът е 50% или повече. В услугите върхът идва по-късно: 35,2% през третото тримесечие на 2024 г. През януари 2018 г. строителството е с 36,8%, също най-високата стойност от 1994 г. до тогава.
Пандемията и връщането. През третото тримесечие на 2020 г. делът в индустрията пада до 23,1%, а в услугите до 6,7%; през първото тримесечие на 2021 г. услугите са на 3,6%. До 2024 г. индустрията и строителството отново са близо до върховете си. През третото тримесечие на 2026 г. недостиг посочват 39,8% в индустрията, 46,8% в строителството (юли) и 20,4% в услугите. Средно за ЕС-27 в същото наблюдение делът е 18,0% в индустрията, 29,0% в строителството и 21,7% в услугите.
Годишната картина – по години от 2010 г. и сравнението с ЕС – е в анализа за недостига на работна ръка. Тук гледаме тримесечията и регионите.
Безработни на едно свободно място по области
Регистрирани безработни на едно незаето свободно работно място по области, 2025 г.
средногодишен брой безработни, разделен на средния брой незаети места в бюрата по труда в края на месеца
Данните в таблица
| № | Област | Регистрирани безработни на едно незаето свободно работно място по области, 2025 г. |
|---|---|---|
| 1 | Видин | 42,3 |
| 2 | Шумен | 41,8 |
| 3 | Разград | 40,1 |
| 4 | Габрово | 39,3 |
| 5 | Сливен | 32,9 |
| 6 | Ловеч | 29,4 |
| 7 | Търговище | 29,3 |
| 8 | Хасково | 28,7 |
| 9 | Плевен | 27,5 |
| 10 | Ямбол | 26,7 |
| 11 | Силистра | 26,6 |
| 12 | Враца | 25,8 |
| 13 | Монтана | 19,3 |
| 14 | Благоевград | 17,0 |
| 15 | Смолян | 15,3 |
| 16 | Пазарджик | 15,1 |
| 17 | Перник | 14,3 |
| 18 | Велико Търново | 14,2 |
| 19 | Кърджали | 14,1 |
| 20 | Варна | 13,5 |
| 21 | Пловдив | 13,1 |
| 22 | Русе | 12,3 |
| 23 | Стара Загора | 11,3 |
| 24 | София (област) | 10,9 |
| 25 | Добрич | 9,8 |
| 26 | Кюстендил | 9,2 |
| 27 | София (столица) | 8,3 |
| 28 | Бургас | 6,7 |
Средно 15 безработни на място. През 2025 г. в бюрата по труда са регистрирани средно 149 320 безработни, а незаетите свободни места на първичния пазар в края на всеки месец са средно 9921. Това прави 15,1 безработни на едно място. Мястото не е непременно подходящо за човека и обратното: отношението показва само колко хора и колко обявени работни места има в една и съща област.
Най-малко хора на място. В Бургас на едно незаето място се падат 6,7 безработни, в София (столица) – 8,3, в Кюстендил – 9,2, в Добрич – 9,8. В Бургас през годината са заявени 10 440 места при средно 7219 безработни: голяма част от търсенето е сезонно, в туризма.
Най-много хора на място. Във Видин отношението е 42,3 (3979 безработни и 94 незаети места средно), в Шумен – 41,8, в Разград – 40,1, в Габрово – 39,3. Габрово е с ниска безработица (4,1%), но и с малко обявени места: средно 44 незаети в края на месеца.
Колко места се обявяват в бюрата
Свободни работни места, заявени в бюрата по труда, на 1000 икономически активни, 2025 г.
места на първичния пазар, заявени през годината, на 1000 икономически активни на 15–64 години (Преброяване 2021)
Данните в таблица
| № | Област | Свободни работни места, заявени в бюрата по труда, на 1000 икономически активни, 2025 г. |
|---|---|---|
| 1 | Добрич | 72,8 |
| 2 | Кърджали | 72,5 |
| 3 | Смолян | 72,1 |
| 4 | Бургас | 64,1 |
| 5 | Монтана | 62,5 |
| 6 | Видин | 62,2 |
| 7 | Силистра | 60,9 |
| 8 | Пазарджик | 59,8 |
| 9 | Враца | 59,2 |
| 10 | Шумен | 56,7 |
| 11 | Кюстендил | 54,0 |
| 12 | Благоевград | 53,5 |
| 13 | Ловеч | 47,1 |
| 14 | Търговище | 46,7 |
| 15 | Сливен | 46,3 |
| 16 | Плевен | 45,3 |
| 17 | Стара Загора | 45,0 |
| 18 | Велико Търново | 40,8 |
| 19 | София (област) | 40,8 |
| 20 | Разград | 39,6 |
| 21 | Ямбол | 39,6 |
| 22 | Русе | 38,6 |
| 23 | Пловдив | 34,1 |
| 24 | Хасково | 31,3 |
| 25 | Варна | 29,8 |
| 26 | Перник | 29,8 |
| 27 | Габрово | 23,6 |
| 28 | София (столица) | 23,1 |
41 места на 1000 активни. През 2025 г. работодателите са заявили в бюрата по труда 116 321 свободни места на първичния пазар, с 1834 по-малко от 2024 г. На 1000 икономически активни това са 41,0 места. Най-много са в Добрич (72,8), Кърджали (72,5) и Смолян (72,1), най-малко – в София (столица) (23,1) и Габрово (23,6).
Столицата не е там, където изглежда. В София (столица) са заявени 15 241 места – най-много в абсолютно число, но на 1000 активни те са най-малко. Работодателите в големите градове търсят хора и по други канали; трудовото посредничество на бюрата е само един от тях.
Какво не показват данните
Бюрата виждат част от търсенето. Според тримесечното наблюдение на НСИ, публикувано от Евростат, през 2025 г. в сектори B–S има средно 19 567 свободни места (от 21 335 в първото до 17 309 в четвъртото тримесечие), а коефициентът на свободните работни места е 0,8–0,9%. Незаетите места в бюрата по труда са около половината от тази бройка, но двете числа не се сравняват едно към едно: наблюдението е към края на тримесечието и не обхваща селското стопанство, а бюрата отчитат средния брой в края на всеки месец.
Анкетата не брои хора. Делът от 39,8% в индустрията е дял от претеглените отговори на ръководителите, а не брой липсващи работници. Анкетата не казва за кои професии и в кои области не достигат хора.
Не всеки безработен търси такава работа. 56,3% от регистрираните безработни през 2025 г. са без квалификация, 21,8% са без работа над година. Висок брой безработни на място може да значи малко места, но и несъответствие между уменията и търсенето – структурна безработица, която тези данни не могат да отделят. Как се движат свободните места и безработицата заедно, описва кривата на Бевъридж.
Вижте още безработицата по общини и как се промени от 2011 г., регистрираната безработица по общини през 2025 г., заетостта през 2008–2025 г. и наетите по области.
Как са изчислени числата
Анкетите. Делът е от бизнес наблюденията на НСИ по хармонизираната програма на Европейската комисия, публикувани от Евростат: индустрия ei_bsin_q_r2 (BS-FLP3-PC), услуги ei_bsse_q_r2 (BS-FLB3-PC), строителство ei_bsbu_m_r2 (BS-FLBA4-PC), всички неизгладени за сезонност (NSA). Индустрията и услугите се питат четири пъти в годината – през януари, април, юли и октомври; от месечния ред за строителството в графиката са същите четири месеца, а върхът от октомври 2019 г. и месеците над 50% са от целия месечен ред. Ръководителите могат да посочат няколко фактора, затова дяловете не се сумират до 100%. Данните са изтеглени на 24.10.2026 г. (последна актуализация 30.7.2026 г. за индустрията и услугите и 29.9.2026 г. за строителството).
Бюрата по труда. Безработните са средногодишният брой на регистрираните в дирекциите „Бюро по труда“ (Приложение №1 към годишните данни на Агенцията по заетостта за 2025 г.). Незаетите свободни места са средномесечният брой на незаетите в края на месеца места на първичния пазар (Приложение №12), а заявените – общият брой за годината (Приложение №11). Отношението безработни на място е изчислено от Инфограф. Икономически активните са изчислени като брой безработни, разделен на коефициента на безработица на Агенцията (база – активните на 15–64 години по Преброяване 2021). Делът на безработните без квалификация и на продължително безработните е от Приложения №6 и №10 за 2025 г. Свободните места по наблюдението на НСИ са от jvs_q_nace2 (B–S, всички размери, NSA; предварителни данни).
Източници
- Евростат: Резултати от наблюдението в индустрията, тримесечни данни (ei_bsin_q_r2)
- Евростат: Резултати от наблюдението в строителството, месечни данни (ei_bsbu_m_r2)
- Евростат: Резултати от наблюдението в услугите, тримесечни данни (ei_bsse_q_r2)
- Евростат: Свободни работни места по дейности, тримесечни данни (jvs_q_nace2)
- Агенция по заетостта: Годишни данни за регистрираните безработни лица и за свободните работни места, 2025 г.
- НСИ: Бизнес наблюдения в промишлеността, строителството, търговията и услугите
Анализът е подготвен от Редакцията на Инфограф по официалните данни, посочени под графиките и в източниците. Графиките и таблиците са под лиценз CC BY 4.0. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.