Заетостта в България: 77,0% през 2025 г., но заетите са с 14,5% по-малко от 2008 г.

През 2025 г. в България работят 2 800,3 хил. души на възраст 20–64 години – с 475,5 хил. (14,5%) по-малко, отколкото през 2008 г. Въпреки това коефициентът на заетост е 77,0% при 70,7% тогава, защото населението на тази възраст е намаляло с 21,5% – от 4 635,2 на 3 638,2 хил. Най-голям е ръстът при 55–64-годишните: от 46,0% на 71,2%.

Какво показват данните

Спад до 2013 г., ръст до 2017 г. От 2008 до 2013 г. броят на заетите лица на 20–64 години пада от 3 275,8 на 2 879,6 хил. (−12,1%). Коефициентът стига дъното си през 2011 г. – 62,9%, с 7,8 пункта под 2008 г. След това заетите растат до 3 058,4 хил. през 2017 г., спадат до 2 776,6 хил. през 2021 г. (най-ниската стойност в реда), а през 2025 г. са 2 800,3 хил.

Коефициентът расте, докато заетите намаляват. От 2017 до 2025 г. заетите са с 258,1 хил. по-малко, но коефициентът се качва от 71,3% на 77,0%, защото населението е намалявало по-бързо. Само между 2018 и 2019 г. оценката за населението на 20–64 години спада с 309,6 хил. (от 4 218,3 на 3 908,7 хил.) – най-вероятно не като реална промяна за една година: Евростат отбелязва прекъсване в реда за България от първото тримесечие на 2019 г. заради преизчисленията след преброяването през 2021 г. Коефициентът скача от 72,4% на 75,0%, но каква част от скока е реална, данните не позволяват да се отдели.

България спрямо ЕС. През 2008 г. България е над средното за ЕС-27 (70,7% при 69,5%), от 2010 до 2016 г. е под него, а най-голямо е изоставането през 2011 г. (62,9% при 67,9%). През 2017 г. двата съвпадат (71,3%), от 2018 г. България е отново над средното. През 2025 г. разликата е 0,9 пункта в полза на България (77,0% при 76,1%). Общата цел на ЕС за 2030 г. е поне 78% от хората на 20–64 години да са заети: България е на 1,0 пункта от нея, ЕС като цяло – на 1,9 пункта. НСИ публикува същите числа за 2025 г.: 2 800,3 хил. заети и коефициент 77,0% на 20–64 години (2 809,3 хил. и 70,9% на 15–64 години).

Възрастта: ръстът е при по-възрастните

55–64 години. Коефициентът в тази група нараства от 46,0% през 2008 г. на 71,2% през 2025 г. (+25,2 пункта), а средно в ЕС – от 43,6% на 66,4% (+22,8 пункта). България е под средното за ЕС между 2011 и 2014 г., от 2015 г. е над него, а през 2025 г. разликата е 4,8 пункта.

В брой хора. Заетите на 55–64 години са 453,1 хил. през 2008 г. и 643,1 хил. през 2025 г. (+190,0 хил., +41,9%). Заетите на 20–54 години (разлика между двата реда на Евростат) падат от 2 822,7 на 2 157,2 хил. (−665,5 хил., −23,6%). Дялът на 55–64-годишните сред заетите на 20–64 години се качва от 13,8% на 23,0%. Населението на 55–64 години намалява по-бавно (−8,2%) от цялото население на 20–64 години (−21,5%).

Средна възраст и най-млади. При 25–54-годишните коефициентът е 81,3% през 2008 г. и 84,3% през 2025 г. (в ЕС 79,1% и 82,7%). При 20–24-годишните пада от 50,0% на 32,4%, докато в ЕС е 52,8% и 53,5%. Коефициентът дели заетите на цялото население на възрастта, включително на учещите, затова ниската стойност не е мярка за безработица.

Районите: по-малка разлика, но по-малко заети

Ръст във всички шест района. Най-голям е в Североизточния (от 68,4% на 79,2%) и в Северен централния (от 64,4% на 75,0%) – по 10,8 и 10,6 пункта. Най-малък е в Южен централния (+3,2 пункта) и в Югозападния (+4,0 пункта). За страната ръстът е 6,3 пункта.

По-малка разлика между районите. През 2008 г. между най-високия (Югозападен, 77,5%) и най-ниския (Северен централен, 64,4%) има 13,1 пункта. През 2025 г. разликата е 9,9 пункта: 81,5% в Югозападния срещу 71,6% в Северозападния.

Заетите намаляват във всички шест района. В Северозападния заетите на 20–64 години са 248,8 хил. при 351,9 хил. през 2008 г. (−29,3%), в Северен централния – 274,8 при 365,4 хил. (−24,8%), в Южен централния – 538,3 при 652,1 хил. (−17,5%). Югозападният се променя най-малко (972,6 хил., −5,6%) и в него са 34,7% от заетите на 20–64 години, при 31,5% през 2008 г.

Вж. още регистрираната безработица по общини, заплатите по области, БВП на човек по области и работната седмица в България и ЕС.

Какво не показват данните

Откъде идва ръстът. Коефициентът на заетост е коефициентът на икономическа активност минус безработните като дял от населението. За 20–64 години активността е 74,7% през 2008 г. и 79,7% през 2025 г. Неактивните лица са 1 171,3 хил. (25,3% от населението) през 2008 г. и 737,1 хил. (20,3%) през 2025 г., безработните – 188,2 хил. (4,1%) и 100,8 хил. (2,8%). От 6,3 пункта ръст на заетостта 5,0 са по-малко неактивни, а 1,3 – по-малко безработни.

Извадка и причини. Наблюдението на работната сила е извадково и районните оценки са по-неточни от националните. Разлики от един-два пункта между съседни райони или промяна за една година (в Югоизточния от 76,7% през 2024 г. на 75,0% през 2025 г.) може да са в рамките на извадковата грешка. Наблюдението мери колко души работят, не защо, затова не приписваме ръста при възрастните или спада при най-младите на конкретна причина.

Методология

Числата са от Наблюдението на работната сила на ЕС, което в България провежда НСИ, а Евростат публикува. Заети са живеещите в частни домакинства, които са работили поне час през референтната седмица, включително временно отсъстващите. Коефициентът на заетост е заетите, разделени на населението на същата възраст; заетите и безработните са работната сила.

Използвани са lfsa_egan, lfsa_ergan (ЕС-27 е EU27_2020), lfst_r_lfe2emprt, lfst_r_lfe2emp (райони NUTS 2) и lfsa_pganws; избрани са двата пола и всички граждани. Последната година е 2025 (данни от 10.9.2026 г.).

Евростат маркира прекъсване в реда за България през 2008, 2010, 2011, 2019, 2021 и 2024 г., за ЕС-27 – през 2021 г. За 2019 г. причината е преизчислението на населението след преброяването през 2021 г., за 2021 г. – новият регламент за изследването ((ЕС) 2019/1700, в сила от 1.1.2021 г.). Причината за останалите години не е проверена. Годините преди прекъсването са с по-старата оценка за населението, затова сравнението 2008–2025 не е напълно точно.

Инфограф изчисли разликите, процентните изменения и дяловете от публикуваните стойности. Активността и дяловете на неактивните и безработните са лицата, разделени на населението на 20–64 години (lfsa_pganws). Целта на ЕС за 2030 г. е от плана за действие за Европейския стълб на социалните права.

Графиката в речника при „коефициент на заетост“ е по lfsi_emp_a. За България до 2020 г. той е с 0,6–0,9 пункта под lfsa_ergan (62,3% срещу 62,9% за 2011 г.), от 2021 г. двата съвпадат. Тук навсякъде е lfsa_ergan, от който са и възрастовите, и районните данни.