Пенсионна възраст: 62 г. и 6 м. за жените и 64 г. и 9 м. за мъжете през 2026 г.

През 2026 г. жените в България могат да се пенсионират по общия ред на 62 години и 6 месеца, а мъжете – на 64 години и 9 месеца. През 2037 г. законовата възраст достига 65 години и за двата пола. Очакваният трудов живот на 15-годишен у нас е 34,6 години при 37,5 средно за ЕС (2025 г.).

Какво показват данните

Графикът по закона. По чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) възрастта за жените расте с по 2 месеца годишно до 2029 г., когато стига 63 години, а от 2030 г. – с по 3 месеца до 65 години през 2037 г. За мъжете се увеличава с 2 месеца през 2017 г. и с по 1 месец годишно от 2018 г. до 65 години през 2029 г. Разликата между половете е 3 години през 2016 г., 2 години и 3 месеца през 2026 г. и изчезва през 2037 г.

Стажът. Изисква се и осигурителен стаж (чл. 68, ал. 2): през 2026 г. 36 години и 10 месеца за жените и 39 години и 10 месеца за мъжете. Расте с по 2 месеца годишно и от 2027 г. остава 37 години за жените и 40 за мъжете.

Източник: НОИ, условия за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО.

Други пътища към пенсия. Без пълния стаж пенсия се получава на 67 години при поне 15 години действителен стаж (чл. 68, ал. 3). С пълния стаж може да се поиска пенсия до една година по-рано, но в намален размер и пожизнено (чл. 68а). Военнослужещите, учителите и работещите при първа и втора категория труд имат отделни условия.

След 2037 г. По чл. 68, ал. 5 възрастта ще се обвързва с нарастването на средната продължителност на живота. В проекциите на България за доклада на Комисията от 2024 г. това правило не е отчетено: в закона няма ясна методика.

Колко години работят българите и европейците

По-кратък трудов живот. Очакваната продължителност на активността на пазара на труда е броят години в работната сила, които се очакват за човек на 15 години. През 2025 г. за България е 34,6, а за ЕС-27 – 37,5. По-малко са само в Румъния (32,7) и Италия (33,0), най-много – в Нидерландия (44,0). При мъжете у нас са 35,9 години (39,5 в ЕС), при жените – 33,3 (35,4).

Разликата расте. През 2008 г. България е с 1,2 години под средното за ЕС (32,5 срещу 33,7), през 2025 г. – с 2,9. У нас показателят расте с 2,1 години за 17 години, в ЕС – с 3,8.

Какво мери показателят. Евростат го смята от участието в работната сила по възрасти (с безработните) и от таблиците за смъртност, затова му влияе и продължителността на живота. Първият стълб на пенсионната система у нас е разходо-покривен: вноските на работещите днес плащат текущите пенсии.

Кога реално излизат от пазара на труда

Ръст при 60–64-годишните. Коефициентът на заетост в тази възраст у нас расте от 27,8% през 2008 г. на 61,1% през 2025 г. (+33,3 пункта), в ЕС-27 – от 27,5% на 55,0% (+27,5 пункта). България е под средното за ЕС от 2010 до 2013 г., от 2014 г. е над него, а през 2025 г. – с 6,1 пункта. През 2025 г. работят 68,9% от мъжете (61,6% в ЕС) и 54,0% от жените (48,8%), а през 2008 г. жените са 15,5%.

Връзка със закона. От 2016 до 2025 г. коефициентът нараства от 40,5% на 61,1%. Законовата възраст за жените се вдига с 1 година и 6 месеца (от 60 г. и 10 м. на 62 г. и 4 м.), за мъжете – с 10 месеца (от 63 г. и 10 м. на 64 г. и 8 м.). Данните не позволяват да се отдели ефектът на закона от другите причини.

Оценка на Европейската комисия. Средната възраст на излизане от пазара на труда през 2023 г. е 63,5 години за българските мъже и 62,5 за жените, при 63,8 и 63,5 средно за ЕС. Законовата възраст през 2022 г. е 64,4 и 61,8. Мъжете у нас излизат с 0,9 години преди нея, жените – със 0,7 след нея. България е сред четирите държави, в които според доклада жените се пенсионират средно след законовата възраст. По-ниска законова възраст за жените имат само Австрия и Полша (по 60 години).

Какво не показват данните

Минимум, не среден момент. Законовата възраст е най-ранният момент за пълна пенсия по общия ред. Средната възраст, на която хората започват да получават пенсия (за старост, ранна или инвалидна), е 62,5 години за 2022 г. по административни данни в доклада на Комисията.

Условен показател. Очакваната продължителност на активността предполага, че участието и смъртността във всяка възраст остават като в годината на изчислението. Показателят не е прогноза за днешните 15-годишни и не е осигурителен стаж. Коефициентът на заетост на 60–64-годишните не показва кога хората са излезли от работната сила. За притока на млади към тази възраст вж. коефициента на демографско заместване.

Вж. още заплатите и пенсиите 1990–2025 и заетостта в България 2008–2025.

Методология

Закон. Графикът е по чл. 68 и 68а от КСО в текста на НОИ. За 2014 и 2015 г. стойностите са от § 6б от преходните разпоредби (60 г. и 8 м. за жените, 63 г. и 8 м. за мъжете), за 2016 г. – от чл. 68, ал. 1 (60 г. и 10 м. и 63 г. и 10 м.), а за 2017–2037 г. сме приложили годишните увеличения. Резултатът за 2026–2037 г. съвпада с таблицата на НОИ, а за 2022 г. (61 г. и 10 м. и 64 г. и 5 м.) – с доклада на Комисията. Месеците са разделени на 12. Годините преди 2014 липсват: действащият текст на КСО няма изрични стойности за тях.

Евростат. lfsi_dwl_a: години, 2008–2025. lfsa_ergan: възраст 60–64 години, всички граждани, процент от населението на възрастта. Прекъсвания има в реда за България през 2008, 2010, 2011, 2019, 2021 и 2024 г. и за ЕС-27 през 2021 г. ЕС е ЕС-27 (EU27_2020). Разликите и ръстовете са наши изчисления.

Европейска комисия. Законовата възраст за 2022 г. е от табл. I.1.3, възрастта на излизане за 2023 г. – от табл. I.1.4 (оценка на Модела на кохортна симулация за 51–74 години). Годините са различни, затова разликата е ориентир. Останалите данни са от справката за България (country fiche).