Прогнозите за безработицата от 2017 г.: очакваше се по-бавен спад, а той беше по-бърз

През ноември 2017 г. Европейската комисия прогнозира, че безработицата в България ще продължи да пада, но по-бавно: от 7,6% през 2016 г. до 6,4% през 2017 г., 6,0% през 2018 г. и 5,7% през 2019 г. Действителността изпревари прогнозата: безработицата е 6,2%, 5,2% и 4,2%. За 2019 г. грешката е 1,5 пункта. Сега Комисията очаква обратното – лек ръст от 3,5% през 2025 г. до 3,9% през 2027 г.

Какво показват данните

Какво очакваше Комисията. В есенната прогноза от 2017 г. ЕК пише, че заетостта ще нарасне с 0,7% през 2017 г. благодарение на вътрешното търсене и особено на инвестициите, а работната сила ще остане без промяна. За 2018 и 2019 г. очаква по-слаб ръст на заетостта „заради ограниченото предлагане на труд“ и безработица от 6% и 5,7%. Ръстът на БВП е прогнозиран на 3,9%, 3,8% и 3,6% за трите години.

Какво стана. По Наблюдението на работната сила безработицата пада с 1,4 пункта през 2017 г., с 1,0 пункт през 2018 г. и с още 1,0 пункт през 2019 г. Прогнозата за 2017 г. е почти точна (6,4% при 6,2%), но за следващите две години очакваният спад е съответно 0,4 и 0,3 пункта, а действителният – по 1,0 пункт. Безработицата от 4,2% през 2019 г. е под нивото от 5,6% през 2008 г., преди кризата.

Какво никой не очакваше. Прогнозите от 2017 г. стигат до 2019 г. През 2020 г. пандемията качва безработицата до 5,0%, а през 2021 г. тя е 5,2%. През 2022 г. отново е 4,2%, колкото през 2019 г., и оттогава се движи между 4,3% и 3,5%.

Какво се очаква сега

Пролетна прогноза 2026. На 21 май 2026 г. Комисията отбелязва, че безработицата е паднала до „исторически ниските“ 3,5% през 2025 г. За 2026 и 2027 г. прогнозира 3,7% и 3,9% – пазарът на труда остава „напрегнат“, а безработицата под 4%. Комисията очаква по-бавен растеж (2,5% ръст на БВП през 2026 г. и 2,2% през 2027 г.) и по-слаб ръст на заетостта, включително заради войната в Близкия изток, която оскъпява енергията и намалява доверието на потребителите.

Недостигът на хора. Според Комисията в преработващата промишленост, строителството, образованието и здравеопазването има значителен недостиг на работна ръка заради демографията и намаляващото население в трудоспособна възраст. Тя посочва и притока на работници от чужбина като фактор за ръста на заетостта през 2025 г. Компенсацията на един нает расте с 10,4% през 2025 г., а растежът на заплатите се очаква да се забави до 5,7% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г.

Последните данни. По НСИ безработицата през второто тримесечие на 2026 г. е 3,5%, с 0,1 пункта по-ниска, отколкото година по-рано. Безработните са 107,1 хил., от които 45,0 хил. търсят работа от поне една година. Данните за цялата 2026 г. ще са известни през 2027 г.

Как се промени безработицата от кризата насам и кой остава без работа, показва анализът Спадът на безработицата се оказа траен. Картината по общини е в Безработицата по общини, а недостигът на хора по сектори – в Недостигът на работна ръка.

Защо прогнозите сбъркаха

Работната сила не остана същата. Прогнозата от 2017 г. приема, че работната сила няма да се променя. Когато тя намалява – заради застаряването и заминаването на хора в чужбина, – безработицата пада по-бързо, отколкото само от новите работни места. Данните не позволяват да се определи колко от разликата се дължи на това и колко на по-силното търсене на труд.

Данните също се преработват. Числата в графиката са днешните стойности на Евростат. През 2021 г. влиза нов регламент за Наблюдението на работната сила, а НСИ ревизира данните за 2021 и 2022 г. по преброяването. За 2014–2016 г. днешните стойности (11,4%, 9,2% и 7,6%) съвпадат с тези, които Комисията използва през 2017 г.

Прогнозата е сценарий. И двете прогнози на ЕК са направени при определени допускания за икономиката, цените и политиката. Те не са обещание: прогнозата от 2026 г. може да се окаже също толкова неточна, колкото тази от 2017 г.

Откъде са числата

Действителната безработица е годишният коефициент от lfsa_urgan (15–74 години, двата пола, всички граждани) – същата мярка, която ЕК прогнозира („безработни като % от работната сила“). Прогнозите са от таблица II.2.1 на есенната прогноза от 2017 г. (Institutional Paper 063, ноември 2017 г.) и от страницата на пролетната прогноза за България от 21.5.2026 г. Разликите в пунктове и сравнението на годишна база са изчислени от Инфограф. Тримесечните данни за 2026 г. са от прессъобщението на НСИ за второто тримесечие (15 и повече години); по Евростат за 15–74 години коефициентът за същото тримесечие е 3,6%.

Сравняваме само прогнозите на Европейската комисия, чиито документи са публични и проверими; прогнозите на други институции не са включени. Всички данни са проверени на 24.10.2026 г.