Какво се очакваше за икономиката до 2019 г. и какво стана: растеж 2,9% вместо 2,5% и излишък вместо дефицит

През април 2016 г. Министерството на финансите очакваше БВП на България да расте средно с 2,5% годишно до 2019 г., безработицата да падне до 7,1%, а бюджетът да остане на дефицит до края на периода. Днешните данни на Евростат показват по-бърз растеж (средно 2,9%), безработица от 4,2% през 2019 г. и излишък във всяка от четирите години.

Какво показват данните

Растежът изпревари прогнозата. В Конвергентната програма за 2016–2019 г. реалният растеж е 2,1% за 2016 г., 2,5% за 2017 г. и по 2,7% за 2018 и 2019 г. По сегашните данни на Евростат той е 3,0%, 2,7%, 2,6% и 3,3%. Само за 2018 г. отчетът е под прогнозата, с 0,1 процентни пункта. За четирите години икономиката е нараснала реално с 12,1% при очаквани 10,4%.

Европейската комисия беше по-предпазлива. В пролетната си прогноза от май 2016 г. тя дава 2,0% за 2016 г. и 2,4% за 2017 г. и посочва като една от причините за забавянето по-слабото усвояване на европейски средства. И двете институции подцениха 2016 г. с около един пункт.

Безработицата падна повече от два пъти по-бързо от очакваното. Програмата тръгва от 9,1% за 2015 г. и очаква 8,6% през 2016 г. и 7,1% през 2019 г., или спад с 2,0 пункта. Комисията дава 8,6% и 8,0% за 2016 и 2017 г. По годишните данни от Наблюдението на работната сила (Евростат, 15–74 години) коефициентът на безработица е 9,2% през 2015 г., 7,6% през 2016 г., 6,2% през 2017 г., 5,2% през 2018 г. и 4,2% през 2019 г. – спад с 5,0 пункта. Началната точка почти съвпада с тази на програмата (9,2% при 9,1%), така че разликата идва от самия спад. Как се разминаха и прогнозите на Комисията от 2017 г., показва анализът Прогнозите за безработицата от 2017 г..

Цените растяха по-бързо. Програмата очаква инфлация по ХИПЦ от −0,8% за 2016 г., 1,1% за 2017 г., 1,2% за 2018 г. и 1,4% за 2019 г. Отчетът е −1,3%, 1,2%, 2,6% и 2,5%. За четирите години цените са се повишили с 5,0% при очаквани 2,9%.

Бюджетът: излишъци вместо дефицити

Най-голямата разлика е в салдото. Програмата предвижда дефицит от 1,9% от БВП през 2016 г., който да се свие до 0,8%, 0,4% и 0,2% до 2019 г. Комисията очаква 2,0% за 2016 г. и 1,6% за 2017 г. Вместо това сектор „Държавно управление“ завършва с излишък от 0,3% от БВП през 2016 г., 1,6% през 2017 г., 1,7% през 2018 г. и 2,2% през 2019 г. Разликата спрямо програмата е от 2,1 до 2,4 пункта всяка година.

По-голяма икономика в пари. Програмата приема номинален БВП от 86 373 млн. лв. за 2015 г. и номинален растеж от 3,3% до 3,9% годишно, което води до около 99,7 млрд. лв. през 2019 г. По днешните данни БВП за 2019 г. е 61 178,9 млн. евро, или около 119,7 млрд. лв. Номиналният растеж от 2015 до 2019 г. е 33,6% при заложени около 15,4%. По-бързият реален растеж и по-високите цени означават по-голяма данъчна основа, което помага да се обясни разликата в салдото. Отчасти обаче тя се дължи и на по-високата база: и БВП за 2015 г. вече е ревизиран нагоре.

Дългът падна, вместо да остане около 31%. Програмата очаква брутният дълг да скочи от 26,7% до 31,7% от БВП през 2016 г. и да е 30,8% през 2019 г. По Евростат той е 29,1% през 2016 г., после 25,1%, 22,2% и 20,1% през 2019 г. За дълга след това вж. анализа на държавния дълг.

Какво стана след 2019 г.

Прогнозата не стига до 2020 г., когато пандемията свива БВП с 2,5%. Следват растеж от 6,1% през 2021 г., 3,3% през 2022 г., 2,0% през 2023 г., 3,3% през 2024 г. и 3,0% през 2025 г. Салдото се обръща: дефицит от 3,8% от БВП през 2020 г., 4,0% през 2021 г., 2,9% през 2022 г., 2,0% през 2023 г., 3,0% през 2024 г. и 4,0% през 2025 г. Дългът е 29,9% от БВП в края на 2025 г. – същите стойности за 2025 г. дава и нотификацията на НСИ от 21.10.2026 г. Безработицата продължава надолу до 3,5% през 2025 г. За растежа по-дългосрочно вж. Изтокът догонва Запада, а за разходите на държавата – разходите по функции.

Какво не показват данните

Не казват защо прогнозата се разминава. Сравнението показва колко е грешката, не каква е причината. Част от нея идва от ревизии на самите данни: растежът за 2015 г., от който тръгва програмата, днес е 3,4% вместо 3,0%.

Не оценяват прогнозистите. Две прогнози за една страна не са достатъчни за извод кой прогнозира по-добре. И програмата, и Комисията подцениха растежа през 2016 г. и не очакваха излишък; Комисията прогнозира само до 2017 г.

Отчетът също се променя. Националните сметки и наблюдението на работната сила се преразглеждат при ревизии, а Евростат маркира прекъсване в реда за безработицата през 2019 г. Числата тук са към октомври 2026 г.

Как сравнихме

Прогнозата е от Конвергентната програма на Република България 2016–2019, изготвена от Министерството на финансите през април 2016 г. и публикувана на сайта на Европейската комисия заедно с Националната програма за реформи. Използвани са таблиците от приложението: 1a (реален и номинален БВП), 1b (ХИПЦ), 1c (безработица, „хармонизирана дефиниция на Евростат“), 2a (салдо по ESA, EDP B.9) и 4 (брутен дълг). Безработицата за 2016 и 2019 г. е по текста на програмата (8,6% и 7,1%). Прогнозата на Комисията е от European Economic Forecast – Spring 2016 (май 2016 г.).

Отчетът е по Евростат към 24.10.2026 г.: nama_10_gdp (B1GQ, CLV_PCH_PRE и CP_MEUR), lfsa_urgan (15–74 години, годишни данни от Наблюдението на работната сила; същата мярка използва и анализът за безработицата), prc_hicp_ainr (обща инфлация, средногодишна) и gov_10dd_edpt1 (B9 и GD, % от БВП). Средните и натрупаните стойности, номиналният БВП за 2019 г. по програмата и превалутирането по фиксирания курс 1,95583 лв. за евро са изчисления на Инфограф.