Бюджетният дефицит е сумата, с която разходите на държавата надхвърлят приходите ѝ за една година. Когато приходите са повече от разходите, говорим за излишък. В статистиката на ЕС се използва по-общото понятие „салдо на сектор „Държавно управление““: разликата между приходите и разходите на целия сектор, обикновено изразена като процент от БВП.
Дефицитът се покрива с нов дълг или с натрупани резерви. Затова той е най-прекият двигател на държавния дълг: година с дефицит от 4% от БВП, ако не се финансира от резерв, добавя приблизително толкова към дълга.
Как се измерва
За сравненията в ЕС дефицитът се изчислява по Европейската система от сметки (ЕСС 2010) и обхваща всички звена на сектора: централно управление, местно управление и социалноосигурителни фондове. В България данните съставя НСИ и ги изпраща на Евростат по процедурата при прекомерен дефицит. Таблицата на Евростат е gov_10dd_edpt1 (код B9 за салдото).
Протоколът за процедурата при прекомерен дефицит към Договора от Маастрихт поставя два ориентира: дефицитът да не надхвърля 3% от БВП, а дългът – 60% от БВП. Когато държава превиши прага, Европейската комисия може да започне процедура по прекомерен дефицит.
Това е различно от касовото салдо по консолидираната фискална програма, което Министерството на финансите отчита всеки месец по закона за бюджета.
Дефицитът на България
Салдо на сектор „Държавно управление“
дефицит (−) или излишък (+), % от БВП, България и ЕС
Данните в таблица
| Година | България (%) | ЕС (27) (%) |
|---|---|---|
| 2010 | −3,7 | −6,0 |
| 2011 | −1,7 | −4,1 |
| 2012 | −0,8 | −3,7 |
| 2013 | −0,7 | −3,1 |
| 2014 | −5,4 | −2,4 |
| 2015 | −1,9 | −1,9 |
| 2016 | 0,3 | −1,4 |
| 2017 | 1,6 | −0,9 |
| 2018 | 1,7 | −0,4 |
| 2019 | 2,2 | −0,5 |
| 2020 | −3,8 | −6,7 |
| 2021 | −4,0 | −4,6 |
| 2022 | −2,9 | −3,1 |
| 2023 | −2,0 | −3,4 |
| 2024 | −3,0 | −3,1 |
| 2025 | −4,0 | −3,1 |
По данни на НСИ от 21 октомври 2026 г. дефицитът на сектор „Държавно управление“ за 2025 г. е 4 664 млн. €, или 4,0% от БВП. Толкова висок дефицит страната имаше и през 2021 г., а по-голям – само през 2014 г. (5,4%). И в двата случая той е над прага от 3%. Средно за ЕС дефицитът през 2025 г. е 3,1% от БВП.
България имаше излишъци през 2016–2019 г. (до 2,2% от БВП през 2019 г.), след което премина към дефицити: 3,8% през 2020 г., 4,0% през 2021 г., 2,9%, 2,0% и 3,0% през следващите три години. Дългът остава нисък за ЕС: 29,9% от БВП в края на 2025 г. при 81,5% средно за Съюза. НСИ предупреждава, че данните за 2025 г. може да бъдат ревизирани след одит на Сметната палата за пътни инфраструктурни проекти.
С какво се бърка дефицитът
- Дефицит не е дълг. Дефицитът е годишен поток, а дългът е натрупаната сума от всички минали дефицити (минус излишъците и други корекции).
- Дефицитът на държавата не е дефицитът по текущата сметка. Първият е за бюджета, а текущата сметка описва сделките на цялата икономика с чужбина.
- По-малък дефицит не значи по-малък дълг. Докато има дефицит, дългът в евро расте; като дял от БВП той може да намалява само ако икономиката расте по-бързо от дълга.
Вижте също: държавни ценни книжа, кредитен рейтинг, косвени данъци, брутен външен дълг.
Източници
Терминът е обяснен от Редакцията на Инфограф по официалните дефиниции и данни, посочени в източниците. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.