Консолидирана фискална програма (КФП)

Консолидираната фискална програма (КФП) е сборният бюджет на държавата в България. Законът за публичните финанси (чл. 4) я определя като система от обобщени показатели по централния бюджет и по бюджетите, сметките за средствата от Европейския съюз и сметките за чужди средства на бюджетните организации. На практика в нея влизат републиканският бюджет, бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Здравноосигурителната каса, общинските бюджети, бюджетите на БАН, държавните университети, БНТ, БНР и други организации, както и сметките за европейските средства.

„Консолидирана“ означава, че плащанията между самите бюджети се изваждат. Субсидията, която централният бюджет превежда на една община, не се брои два пъти: веднъж като разход на държавата и веднъж като разход на общината.

Как се отчита

КФП се отчита на касова основа: приход е това, което реално е постъпило по сметките през периода, а разход е това, което реално е платено. Министерството на финансите публикува изпълнението ѝ всеки месец, а салдото (приходи минус разходи) е най-бързият показател за състоянието на бюджета.

Европейските правила обаче измерват дефицита по друга методология. За процедурата при прекомерен дефицит НСИ съставя данните за сектор „Държавно управление“ по Европейската система от сметки (ЕСС 2010) и ги изпраща на Евростат два пъти годишно, предварителни към 31 март и окончателни към 30 септември. Там приходите и разходите се записват, когато възникват (начислена основа), а не когато се плащат, и обхватът на сектора се определя по статистически критерии, не по закона за бюджета.

Пример: 2025 година

По нотификацията на НСИ от 21 октомври 2026 г. сектор „Държавно управление“ има дефицит от 4 664 млн. €, или 4,0% от БВП, за 2025 г. Почти целият е в централното управление (−4 546 млн. €, −3,9% от БВП); местното управление е на дефицит от 114 млн. €, а социалноосигурителните фондове – от 4 млн. €. Средно за ЕС дефицитът е 3,1% от БВП според Евростат.

Касовото салдо по КФП за същата година може да се различава от тази цифра. Типичните причини са плащания, които са платени в една година, а принадлежат на друга, задължения на държавни дружества, които статистиката отнася към сектора, или финансови операции като предоставени заеми, които в КФП са разход, а в ЕСС 2010 не са. НСИ отбелязва и още нещо: в зависимост от одита на Сметната палата за пътни инфраструктурни проекти данните за 2025 г. може да бъдат ревизирани.

КФП и „дефицитът по Маастрихт“

• Двете салдата не са противоречиви. Те отговарят на различни въпроси: колко пари са излезли от сметките и какъв е резултатът по стандарта, по който се сравняват държавите в ЕС.
• Критерият от 3% от БВП се прилага към дефицита по ЕСС 2010, не към касовото салдо по КФП.
• Месечното салдо по КФП се колебае през годината. Затова едно месечно салдо се сравнява със същия период на предходната година, а не с годишния план, разделен на 12.

Вижте също: бюджетен дефицит, държавни ценни книжа, преки данъци, косвени данъци.