България внесе 9,3 млрд. евро в бюджета на ЕС и получи 40,3 млрд. за 2007–2025 г.

От 2007 до 2025 г. България е внесла в бюджета на ЕС 9,3 млрд. евро национални вноски и е получила 40,3 млрд. евро от разходите на Съюза в страната, от които 3,9 млрд. по NextGenerationEU. Получените средства са 4,4 пъти повече от внесените. През 2025 г. разликата без NextGenerationEU е 1,2% от брутния национален доход (БНД) – шеста по големина в ЕС, след Латвия, Литва, Румъния, Гърция и Естония.

Какво показват данните

Вноските растат с икономиката. Националните вноски нарастват от 230 млн. евро през 2007 г. до 894 млн. през 2025 г., или 3,9 пъти. БНД на България в същия период расте 3,7 пъти, затова вноската остава между 0,75% и 1,05% от БНД: най-ниска е през 2017 и 2024 г., най-висока през 2013 и 2021 г. През 2025 г. е 0,8%. Митата, които България събира за бюджета на ЕС, не са включени.

Получените средства имат връх през 2015 г. Тогава България получава от бюджета 2 730 млн. евро – 6,4% от БНД и 6,4 пъти повече от вноските си (424 млн.). Разликата е 2 305 млн. евро, или 5,4% от БНД. После плащанията падат до 1 896 млн. през 2017 г., а през 2025 г. са 2 240 млн., или 2,0% от БНД. Дялът намалява, защото от 2015 до 2025 г. БНД расте 2,6 пъти, а плащанията от бюджета спадат с 18%.

Земеделието и кохезията са около 79% от всичко. За 19-те години най-много са средствата за селско стопанство и селски райони – 16,6 млрд. евро (41,1%), следвани от кохезионната политика – 15,3 млрд. (37,9%). Другите програми са 4,6 млрд. (11,4%), а NextGenerationEU – 3,9 млрд. (9,6%). Земеделските плащания са стабилни: между 996 и 1 222 млн. евро годишно през 2014–2025 г. Кохезионните се колебаят от 614 млн. през 2024 г. до 1 480 млн. през 2023 г. През 2007 г. 446 от 591 млн. евро са „други“ разходи, основно предприсъединителната помощ ИПА (278 млн.) и компенсациите (129 млн.), а земеделските плащания са под 1 млн.

NextGenerationEU идва на две вълни. За 2021–2025 г. България получава по програмата 3 859 млн. евро. Най-големите суми са през 2022 г. (1 662 млн., от които 1 369 млн. по Механизма за възстановяване и устойчивост) и през 2025 г. (1 470 млн., от които 1 419 млн. по същия механизъм). В тези две години програмата е съответно 41,5% и 39,6% от всички получени средства. С нея 2022 г. е годината с най-много получени средства – 4 006 млн. евро.

Как се сравнява България

Шеста по получени средства спрямо доходите. През 2025 г. 16 държави получават повече, отколкото внасят, с поне 0,4% от БНД, Белгия е на 0,0%, а 10 внасят повече, отколкото получават. Най-голяма е разликата в Латвия (2,6% от БНД), Литва (1,7%), Румъния и Гърция (по 1,5%) и Естония (1,3%). България е с 1,2%, Хърватия – с 1,1%. На другия край са Германия (внесеното надхвърля полученото с 0,4% от БНД) и Нидерландия (с 0,3%).

С NextGenerationEU подредбата се променя. Ако към получените средства се добави програмата, България е трета с 2,5% от БНД, след Латвия (3,4%) и Гърция (3,0%). Диаграмата е без нея, защото NextGenerationEU се финансира със заеми на ЕС, а не с национални вноски, и сумите по години са много неравномерни.

Седалищата на институциите са изключени. Административните разходи на ЕС отиват предимно в Белгия и Люксембург – 76% от разпределените по държави през 2025 г. (7 135 и 1 957 млн. евро). С тях Люксембург би бил с 4,1% от БНД, а Белгия с 1,1%. Сборът от разликите не е нула, защото част от разходите (17,4 млрд. евро през 2025 г.) са извън ЕС и не се разпределят по държави.

Какво не показват данните

Не е сметка за печалба и загуба. Комисията отбелязва на страницата с данните, че разпределянето на разходите по държави е по определение несъвършено: не отчита ползите от единния пазар, а разход, насочен към една държава, може да е от полза за няколко или за всички.

Получените средства не са приход на държавата. Това са плащания към земеделци, общини, фирми и университети в страната, затова не се сравняват пряко с консолидираната фискална програма, която отчита публичния сектор и сметките за средствата от ЕС.

Разликата не е дефицит. Тя сравнява две групи плащания и не е бюджетен дефицит или излишък на българските публични финанси. За тях вижте анализите за държавния дълг, данъчната тежест и разходите по функции.

Годишните стойности се колебаят. Сумите са по години на плащане и следват ритъма на програмните периоди, затова една година не е тенденция.

Методология

Източник. Таблицата „EU spending and revenue 2000–2025“ на Европейската комисия (xlsx от 29.09.2026, лист за всяка година), в млн. евро по текущи цени.

Вноски. За 2007–2020 г. е редът „TOTAL national contribution“: ресурси върху ДДС и БНД, участие във финансирането на британската отстъпка (21 млн. евро за България през 2007 и 47 млн. през 2020 г.) и корекции. За 2021–2025 г. са „TOTAL Own resources“ без „Customs duties“ и „Sugar levies“, плюс „TOTAL Balances and adjustments“; влиза и ресурсът върху нерециклираните пластмасови отпадъци. Митата не са във вноските; през 2025 г. в България са 146 млн. евро. Обединеното кралство е в таблицата до 2020 г. (агрегат ЕС-27 до 2012 г., ЕС-28 за 2013–2020 г.). Корекцията по решението за собствените ресурси от 2014 г. е отчетена през 2016 г. и за България е 13 млн. евро.

Получени средства. Колоната на България в реда „TOTAL EXPENDITURE“, с всички раздели и административните разходи; за 2021–2025 г. се добавя редът „TOTAL NGEU“ от отделната таблица за NextGenerationEU, в който механизмът за възстановяване и устойчивост включва техническа подкрепа. Другите целеви суми („earmarked“) във файла не са разпределени по държави.

Разлика и БНД. Диаграмата по държави е (получени без административните разходи минус вноски), разделено на БНД за същата година от реда „Gross National Income“ (ЕСС 2010; за 2025 г. – пролетната прогноза на Комисията от 2026 г.). Това е разлика „получени минус внесени“, изчислена от Инфограф, а не оперативното бюджетно салдо на Комисията: файлът не го съдържа.

Проверка на БНД. БНД се различава от БВП с доходите от и към чужбина: през 2025 г. по данни на НСИ БНД на България е 109 211 млн. евро, а БВП – 116 549 млн. (93,7%). БНД на Комисията за България е между 4,7% под и 3,2% над данните на Евростат (nasa_10_nf_tr) за 2007–2022 г. и между 1,6% под и 1,7% над данните на НСИ за 2023–2025 г., когато Евростат няма данни за България. За 12-те държави с данни на Евростат за 2025 г. БНД на Комисията е между 2,7% под и 0,2% над. Навсякъде е използван БНД на Комисията, за да са сравними държавите и годините; за България това променя дяловете с до около 0,2 процентни пункта.