Заплати и пенсии 1990–2025: средната пенсия е 37,5% от средната заплата

През 2025 г. средната пенсия на един пенсионер в България е 499 евро (976,90 лв.), а средната брутна заплата е около 1 331 евро (2 603 лв.). Пенсията е 37,5% от заплатата. От 1990 г. съотношението се движи между 28,2% през 1997 г. и 44,0% през 1991 г., а от 1999 г. насам – между 30,2% през 2019 г. и 42,7% през 2004 г.

Какво показват данните

Двете суми растат, но не с еднакво темпо. От 1999 до 2025 г. средната пенсия нараства от 34 на 499 евро, около 14,6 пъти, а заплатата – от 103 на 1 331 евро, около 13,0 пъти. Цените по ХИПЦ се покачват 2,9 пъти. По наше изчисление покупателната способност на пенсията е около пет пъти по-висока, а на заплатата – около 4,5 пъти. За връзката между заплатите и цените вижте анализа на цените и заплатите.

Деветдесетте: скокове и дъно през 1997 г. Съотношението е 38,7% през 1990 г., 44,0% през 1991 г. и 33,4% през 1992 г. Най-ниско е през 1997 г. – 28,2%. Тогава средната заплата е 9,5 пъти по-висока от тази през 1996 г., а средната пенсия – 8,8 пъти.

1999–2011: пенсиите настигат заплатите. От 1999 до 2004 г. пенсията нараства около 1,9 пъти, а заплатата – около 1,5 пъти. Съотношението се качва от 33,3% на 42,7% и до 2011 г. остава между 38,4% и 42,7%.

2012–2019: заплатите изпреварват пенсиите. От 2004 до 2019 г. пенсията нараства 3,1 пъти, а заплатата – 4,3 пъти. Съотношението пада от 37,1% през 2012 г. до 30,2% през 2019 г.

След 2019 г.: пенсиите растат по-бързо. До 2025 г. пенсията нараства 2,6 пъти, заплатата 2,1 пъти, а цените 1,4 пъти. През 2021 г. пенсията расте с 22,8%, заплатата с 12,3%; през 2022 г. ръстът е съответно 25,7% и 13,4%. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст (средногодишно) нараства от около 214 на около 606 лв., т.е. около 2,8 пъти. Съотношението стига 38,4% през 2023 г., после леко пада: 38,0% през 2024 г. и 37,5% през 2025 г., когато пенсията расте с 10,6%, а заплатата с 12,0%.

Как се сравнява България

Евростат следи друг показател: агрегирания коефициент на заместване при пенсиите. Той е медианната брутна пенсия на хората на 65–74 години, разделена на медианната брутна заплата от труд на хората на 55–64 години, без други социални помощи. През 2025 г. е 46% в България и 60% в ЕС.

От 2010 г. насам показателят за България се колебае между 35% (2020 г.) и 48% (2014 г.), а за ЕС – между 55% и 60%. Той сравнява медиани на две възрастови групи, затова не е сравним по ниво с 37,5%, а само по посока.

Откъде идват парите

В разходо-покривната пенсионна система вноските на осигурените плащат текущите пенсии. През 2025 г. приходите от осигурителни вноски са 14,9 млрд. лв. и покриват 54,5% от разходите на държавното обществено осигуряване (27,3 млрд. лв.), при 65,1% през 2008 г. Трансферите от държавния бюджет са 12,2 млрд. лв. Разходите за пенсии са 24,1 млрд. лв. (12,3 млрд. евро), или 10,63% от БВП, при 7,68% през 2008 г. На 100 осигурени лица се падат 71,8 пенсионери (77,7 през 2008 г.). Притокът на млади хора към пазара на труда се измерва с коефициента на демографско заместване. За мястото на тези разходи в бюджета вижте анализа на държавните разходи по функции.

Какво не показват данните

Средното скрива големи разлики. През 2025 г. пенсиите за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ са средно 533 евро (1 428 725 пенсионери), пенсиите за инвалидност поради общо заболяване – 363 евро (475 978), социалните пенсии за старост – 179 евро (6 346), а пенсиите от фонд „Пенсии за лицата по чл. 69 от КСО“ – 899 евро (81 128).

Пенсионер, а не пенсия. Един човек може да получава повече от една пенсия: през 2025 г. пенсионерите са 2 058 008, а пенсиите – 2 068 549. В средния размер са включени великденската и коледната добавка.

Различен знаменател. Брутната заплата е преди осигуровките и данъка за сметка на работника и обхваща само наетите по трудово и служебно правоотношение. Пенсията е по данните за разходите на НОИ, затова 37,5% не е сравнение на нетни доходи. НОИ публикува и съотношение към средния осигурителен доход (52,7% през 2025 г.) и към нетния осигурителен доход (67,9%). Заплатите се различават и по отрасли (пример: образованието).

Заплатата за 2025 г. не е окончателна. Таблицата на НСИ със средната годишна заплата стига до 2024 г. За 2025 г. взехме стойността от справочника на НОИ – 2 603,25 лв., ръст от 12,0%. По тримесечните данни на НСИ заплатата през IV тримесечие на 2025 г. е с 11,0% над същото тримесечие на 2024 г. Друга таблица на НОИ дава 2 686,58 лв. (ръст от 15,6%) и съотношение 36,4%. Окончателната стойност може да промени съотношението с около един процентен пункт.

Методология

Пенсия. „Средна пенсия на един пенсионер“ на НОИ: разходът за пенсии, разделен на средномесечния брой пенсионери, за всички видове пенсии, с добавките. За 1990–2007 г. данните са от таблица 5.29 на справочника 1990–2010, за 2008–2025 г. – от таблицата на НОИ с основните макроикономически показатели.

Заплата. Средната брутна месечна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение по НСИ е годишният размер, разделен на 12. За 2000–2007 г. взехме годишните стойности на НСИ, за 1999 г. – 201 лв. от таблицата на НОИ. За 2008–2024 г. стойностите са от таблицата на НОИ и съвпадат с НСИ (за 2024 г. 27 898 лв. годишно, или 2 324,83 лв. месечно). Таблицата от 2010 г. дава за 2008–2010 г. по-ниски заплати (524, 585 и 647 лв.) от по-късните (545, 609 и 648 лв.); ползваме по-късните.

Деноминация и евро. Левът е деноминиран през 1999 г.: 1 000 стари лева стават 1 лев. Сумите в таблицата на НОИ до 1998 г. са в стари лева. През 1990–1997 г. заплатата в таблицата расте около 350 пъти (от 378 на 132 317 стари лева), затова абсолютните суми не са съпоставими и първата графика започва от 1999 г. Съотношението е пресметнато в рамките на всяка година и не зависи от деноминацията. От 1999 г. сумите са в евро по фиксирания курс 1,95583 лв. за 1 евро (ЕЦБ), без корекция с инфлацията.

Съотношение, цени и Евростат. Съотношението е средната пенсия, разделена на средната заплата. Справочникът на НОИ от 2025 г. дава по-високи проценти за 2020, 2021 и 2023 г. (31,5%, 34,6% и 39,0%), защото ползва по-ниска заплата от окончателната на НСИ. Реалните ръстове са номиналните, разделени на средногодишния ХИПЦ (Евростат, prc_hicp_aind, CP00, INX_A_AVG). Коефициентът на заместване е ilc_pnp3, пол „общо“, по години на изследването EU-SILC, в което доходите са за предходната година; за България през 2016 г. има прекъсване в реда.