През 2025 г. 46,5% от хората над 18 години в България с основно или по-ниско образование живеят под линията на бедност. Сред хората със средно образование делът е 17,3%, а сред висшистите – 7,7%. Образованието е един от най-силните предпазители от бедност, но не пълен.
Дял на бедните според образованието: България и ЕС, 2025 г.
% от лицата на 18 и повече години със съответното образование
Данните в таблица
| Завършено образование | България (%) | ЕС-27 (%) |
|---|---|---|
| Основно и по-ниско | 46,5 | 26,9 |
| Средно | 17,3 | 14,7 |
| Висше | 7,7 | 7,7 |
Какво показват данните
Шест пъти по-голям риск. Човек с основно или по-ниско образование в България има шест пъти по-голяма вероятност да е беден от човек с висше. В ЕС средно тази разлика е 3,5 пъти: 26,9% срещу 7,7%. За висшистите България и ЕС са на едно равнище (по 7,7%). Разликата е при хората с ниско образование: техният риск у нас е 46,5%, почти двойно над средното за ЕС. При средното образование България (17,3%) е малко над ЕС (14,7%).
Висшето образование не е гаранция. 7,7% от висшистите са под линията на бедност. Не е вярно, че „никой с висше образование не е беден“: всеки тринайсети е. Делът им расте: през 2006 г. е 4,3%, а през 2024 г. – 8,0%. Едно възможно обяснение, което данните не могат да проверят пряко, е, че с растящия брой висшисти в групата влизат и повече хора на по-слабо платени работни места.
Дял на бедните според образованието в България, 2006–2025 г.
% от лицата на 18 и повече години, по година на наблюдението
Данните в таблица
| Година на наблюдението | Основно и по-ниско (%) | Средно (%) | Висше (%) |
|---|---|---|---|
| 2006 | 30,4 | 9,7 | 4,3 |
| 2007 | 39,0 | 12,0 | 5,4 |
| 2008 | 39,5 | 11,1 | 5,0 |
| 2009 | 43,1 | 12,1 | 5,9 |
| 2010 | 41,4 | 11,4 | 4,8 |
| 2011 | 44,2 | 13,2 | 3,8 |
| 2012 | 42,1 | 13,2 | 5,5 |
| 2013 | 43,3 | 12,7 | 4,7 |
| 2014 | 43,5 | 12,9 | 4,0 |
| 2015 | 48,6 | 13,3 | 5,5 |
| 2016 | 47,3 | 16,0 | 5,6 |
| 2017 | 52,5 | 16,3 | 5,8 |
| 2018 | 47,1 | 15,6 | 6,2 |
| 2019 | 49,1 | 16,3 | 6,8 |
| 2020 | 53,8 | 17,8 | 7,1 |
| 2021 | 48,6 | 17,9 | 7,9 |
| 2022 | 53,2 | 18,3 | 8,1 |
| 2023 | 46,3 | 16,5 | 5,6 |
| 2024 | 46,5 | 17,8 | 8,0 |
| 2025 | 46,5 | 17,3 | 7,7 |
Разликата се разтвори с годините. През 2006 г., в първото наблюдение, 30,4% от хората с ниско образование са били бедни, а през 2020 г. – 53,8%, най-високата стойност. След 2020 г. делът спада и през 2024 и 2025 г. е 46,5%. При средното образование делът се увеличава от 9,7% през 2006 г. до 17–18% през последните години.
Част от обяснението е в начина, по който се мери бедността. Линията на бедност е относителна: 60% от медианния доход. Когато заплатите растат бързо, а част от хората остават извън пазара на труда или с ниски доходи, те изостават от медианата и попадат под линията, дори доходите им да не са намалели в абсолютно изражение.
Работата е по-силен предпазител от дипломата. По данни на НСИ за 2025 г. сред заетите на 18 и повече години бедните са 11,5%. Те са работещите бедни. Сред безработните делът е 55,1%, сред пенсионерите – 25,7%, а сред останалите неактивни лица – 32,7%. Ниското образование и липсата на работа обикновено вървят заедно, затова двата фактора се засилват взаимно. Данните на Евростат за ЕС показват същата картина, но с по-малка разлика между заетите (8,3%) и безработните (49,3%).
Какво не показват данните
Тази статия не разглежда етническата принадлежност. В редовните таблици на НСИ и Евростат от наблюдението на доходите и условията на живот такъв разрез няма, а изводи за цели общности без надеждни данни лесно се превръщат в стереотип. Разликите по образование и заетост, които показват данните, засягат хора от всички общности.
Числата показват и връзка, не причина. Хората с висше образование се различават от останалите не само по дипломата, а и по възраст, място на живеене и семеен произход. Част от разликата в бедността се дължи на тези фактори.
Какво да следим
Следващите данни от EU-SILC, за наблюдението през 2026 г. с доходите от 2025 г., НСИ и Евростат ще публикуват през 2027 г. Те ще покажат дали спадът на бедността сред хората с ниско образование след 2020 г. продължава. Друг показател, който си струва да се следи, е делът на работещите бедни: 11,5% от заетите през 2025 г. е повече от средното за ЕС (8,3%) През 2015 г. той е бил 7,7%, така че работата предпазва от бедност все по-слабо.
Методология
Данните са от EU-SILC, годишното наблюдение на доходите и условията на живот, което в България провежда НСИ. Бедни са хората, чийто еквивалентен разполагаем доход е под 60% от медианния. Степента на образование е по Международната стандартна класификация на образованието (МСКО 2011): „основно и по-ниско“ са нивата 0–2, „средно“ – 3–4 (включително професионалното и следсредното), „висше“ – 5–8. Обхванати са хората на 18 и повече години.
Годината в графиките е годината на наблюдението; доходът е от предходната година. През 2016 г. извадката на наблюдението е увеличена и Евростат отбелязва прекъсване в реда, затова скокът при средното образование между 2015 и 2016 г. (от 13,3% на 16,0%) не трябва да се тълкува само като реално влошаване. Делът на бедните по икономическа активност е от таблицата на НСИ (ilc_li04) за хората на 18 и повече години, а стойностите за ЕС са от Евростат.
Източници
Анализът е подготвен от Редакцията на Инфограф по официалните данни, посочени под графиките и в източниците. Графиките и таблиците са под лиценз CC BY 4.0. Редакционна политика · Методология · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@infograf.bg.