Работещи бедни

„Работещи бедни“ е разговорното име на показателя риск от бедност сред работещите (in-work at-risk-of-poverty rate). Той показва какъв дял от заетите на 18 и повече години живеят в домакинство, чийто еквивалентен разполагаем доход е под линията на бедност, т.е. под 60% от медианния доход в страната. Човекът може да има редовна заплата и пак да попадне тук, ако издържа деца или безработни членове на семейството.

Как се измерва

Данните идват от изследването EU-SILC, което НСИ провежда всяка година сред домакинствата. Заети за целта са хората, чийто най-чест статус през предходната година е бил „зает“: на трудов договор или за себе си. Ключово е, че бедността се оценява по дохода на цялото домакинство, разделен на еквивалентни единици (общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица), а не по личната заплата.

Евростат публикува показателя в таблица ilc_iw01, с разбивка по пол, възраст и вид заетост: наети (на заплата) и самостоятелно заети.

Пример: България през 2025 г.

По последните данни на Евростат 11,5% от работещите българи на 18 и повече години са под линията на бедност. Средното за ЕС е 8,3%. Разликата се е отворила през последните години: през 2018 г. България е била на 9,9%, а ЕС на 9,3%.

Сред наетите на заплата делът в България е 11,0% (6,5% в ЕС), а сред самостоятелно заетите е 16,5%. Самостоятелно заетите са по-уязвими навсякъде в Европа, но в България разликата между двете групи е по-малка, отколкото средно за ЕС, където самостоятелно заетите са на 19,7%.

Ниска заплата и бедно домакинство не са едно и също

Честата грешка е показателят да се чете като „дял на хората с ниски заплати“. Самотен човек с минимална заплата може да е над линията на бедност, а семейство с една средна заплата и три деца да е под нея. Обратното също е вярно: работещ с нисък доход в домакинство с друг добър доход не се брои за беден. Затова мерките, които повишават само заплатите, не намаляват непременно този дял. Важни са и броят на работещите в семейството, и детските помощи. За общата картина на бедността вижте AROPE, а за дела на заетите сред населението вижте коефициента на заетост.