Пълна заетост

Пълната заетост е понятие от икономическата теория, а не статистически показател с точна стойност. С него се описва пазар на труда, на който няма принудителна безработица, причинена от недостиг на търсене. Който иска да работи при текущите заплати, рано или късно намира работа. Безработицата обаче не става нула. Винаги има хора, които сменят работа или търсят първата си (фрикционна безработица). Има и хора, чиито умения или местоживеене не съвпадат със свободните места (структурна безработица). Част от безработицата е и доброволна.

Как се измерва

Пряко не се измерва. На практика икономистите сравняват коефициента на безработица с оценка на неговото „естествено“ ниво, при което инфлацията не се ускорява. В литературата това ниво се нарича NAIRU. Оценките му не са официална статистика и се различават според модела. Гледат се и коефициентът на заетост, коефициентът на свободните работни места и кривата на Бевъридж. Ако безработицата е ниска, свободните места са много, а заплатите растат бързо, пазарът е близо до пълна заетост или над нея.

Политическата цел на ЕС е формулирана чрез заетостта, не чрез безработицата: до 2030 г. да работят поне 78% от хората на 20–64 години.

Пример: България през 2025 и 2026 г.

Коефициентът на безработица в България за 2025 г. е 3,5% при 6,0% средно за ЕС. През второто тримесечие на 2026 г. е отново 3,5%, като 42% от безработните търсят работа от поне година. Коефициентът на заетост за 20–64 години е 77,0% за 2025 г., малко над средното за ЕС (76,1%) и под целта от 78%.

Тези числа показват ниска безработица, но не и, че всеки, който може, работи. Около 1,06 млн. души на 15–64 години са извън работната сила, а дългосрочната безработица остава висок дял от общата.

Пълна заетост не значи, че всички работят

Най-честата грешка е пълната заетост да се разбира като „нулева безработица“ или „всеки работи“. Дори в най-добрите години на която и да е икономика част от хората са между две работи, а много хора учат, пенсионирани са или гледат деца и не търсят работа. Втората грешка е ниската безработица да се приема за доказателство за пълна заетост. Ако много хора са се отказали да търсят или са заминали в чужбина, безработицата пада, без да се е създала нито една нова работа. Затова е добре да се гледат и заетите лица, и неактивните.