България е четвърта в ЕС по дължина на работната седмица – 39,9 часа при 37,3 средно

През 2025 г. заетите лица на 20–64 години в България работят обичайно по 39,9 часа седмично при 37,3 часа средно за ЕС-27. Това е четвъртата най-дълга седмица от 27-те държави, след Гърция (41,0 часа), Полша (40,1) и Румъния (40,0). Твърдението, че България е сред страните с най-дълга работна седмица, остава вярно, но най-дълга е гръцката.

Какво показват данните

Първата петица, но не първото място. Следват Кипър и Португалия с по 39,8 часа, само на 0,2 часа от третата Румъния. Най-къса е седмицата в Нидерландия (33,0 часа), Дания (34,6) и Германия (35,0). Българската седмица е с 2,6 часа (около 7%) по-дълга от средната за ЕС.

Постоянно място във водачите. От 2008 до 2025 г. България е всяка година между второ и пето място. Най-високо е била втора (2015 и 2017–2021 г.), най-ниско – пета (2013 г.).

Седмицата се скъсява, но разликата остава. През 2008 г. заетите в България работят по 41,7 часа седмично, в ЕС – по 38,3, или с 3,4 часа по-малко. До 2025 г. българската седмица е намаляла с 1,8 часа, а средната за ЕС – с 1,0 часа.

При пълно работно време разлика почти няма. Работещите на пълно работно време имат в България обичайна седмица от 40,1 часа, в ЕС – 40,3. По тази мярка България е на 16-о място, наравно с Испания и Хърватия; през 2008 г. е била на 7-о място с 41,9 часа.

Действително отработените часове дават същата картина. В референтната седмица заетите в България са работили средно 38,7 часа при 35,9 в ЕС. България е втора, наравно с Полша, след Гърция (39,6). Действителните часове са с 1,2 по-малко от обичайните в България и с 1,4 по-малко в ЕС: те отчитат седмиците с отпуск, празник или болничен, а обичайните – не.

Защо седмицата е по-дълга: почти няма непълно работно време

Най-малко непълно заети в ЕС. На непълно работно време работят 1,7% от заетите на 20–64 години в България – най-ниският дял в ЕС. Следват Румъния (2,3%) и Хърватия (2,9%). Средно за ЕС дялът е 17,0%, в Нидерландия – 38,9%, в Австрия – 30,2%, в Германия – 29,2%.

Изчисление на Инфограф. Непълно заетите работят средно 20,6 часа седмично в България и 22,6 в ЕС. Ако в ЕС дялът на непълно заетите беше като в България (1,7%), а часовете във всяка група останеха същите, средната седмица в ЕС би била около 40,0 часа – колкото в България (39,9). Разликата в общата средна идва от състава на заетите, а не от по-дълга седмица при пълно работно време.

Причините не се виждат в данните. Евростат не обяснява защо непълното работно време е рядко в България. Кодексът на труда позволява договаряне на работа за част от законоустановеното работно време (чл. 138). България и Румъния са единствените държави в ЕС, в които жените не работят на непълно работно време по-често от мъжете (данни за 2024 г.).

Заетостта също е по-висока. Коефициентът на заетост на 20–64 години през 2025 г. е 77,0% в България и 76,1% в ЕС: работи малко по-голям дял от населението, и то по-дълга седмица. Как се различава безработицата между общините, показва анализът Безработицата по общини.

Отпуск и официални празници по закон

Работно време и отпуск. Кодексът на труда определя нормалната седмица на до 40 часа при петдневна работна седмица и нормалния ден на до 8 часа (чл. 136, ал. 1 и 3). Основният платен годишен отпуск е най-малко 20 работни дни (чл. 155, ал. 4), или четири седмици. Това е равно на минимума в ЕС: според Европейската комисия работодателите трябва да осигурят най-малко четири седмици платен годишен отпуск и седмица до 48 часа, включително извънредния труд (Директива 2003/88/ЕО); националното правило може да осреднява седмицата за период до 4, 6 или 12 месеца. Някои категории работници имат удължен отпуск, определян от Министерския съвет (чл. 155, ал. 5).

Официални празници. Чл. 154, ал. 1 изброява 1 януари, 3 март, 1 май, 6 май, 24 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември, 24, 25 и 26 декември, както и Велики петък, Велика събота и неделя и понеделник на Великден. За 1 ноември кодексът посочва, че е неприсъствен за всички учебни заведения. Работата на официален празник се заплаща най-малко двойно (чл. 264).

Какво не показват данните

Не са часове по договор. Обичайните часове са отговор в анкета и включват платените и неплатените извънредни часове, но не и пътя до работа.

Нищо за заплащането. Часовете не казват колко се получава за един час. За това вижте Покупателната способност на средната заплата и Заплатите по области.

Отпуските не се виждат поотделно. Обичайните часове не отчитат отпуска, а действителните не го отделят от болничните и празниците. Колко от 20-те дни се ползват реално, данните не показват.

Малки разлики. Анкетата е извадкова. Разлики от 0,1–0,2 часа между България, Кипър и Португалия не бива да се четат като реално различие.

Методология

Показателят е средна обичайна седмична продължителност на работата в основната работа от Евростат (lfsa_ewhun2): заети (EMP), всички дейности, двата пола, 2025 г. – последната година с данни за 27-те държави. Избрахме възраст 20–64 години, както при коефициента на заетост в lfsi_emp_a; при 15–64 първите четири места са същите (България 39,9 часа, ЕС-27 – 37,0). Ранжирането е наше: при равни стойности до десетична цифра мястото е общо.

Обичайните часове са тези, които човекът нормално работи седмично; действителните (lfsa_ewhan2) – отработените в референтната седмица. И двата показателя са само за основната работа. Пълно или непълно работно време е самооценка на анкетирания; в Нидерландия се прилага праг от 35 часа. Данните идват от Наблюдението на работната сила, извадкова анкета сред домакинствата.

От 2021 г. анкетата се води по Регламент (ЕС) 2019/1700 и Изпълнителен регламент (ЕС) 2019/2240; новите определения и измерването на действителните часове могат да създадат прекъсване в редовете. Евростат отбелязва прекъсвания за България през 2008, 2010, 2011, 2019, 2021 и 2024 г. и за ЕС-27 през 2021 г. За 2019 г. Евростат посочва като причина новите данни за населението след Преброяване 2021; за останалите години обяснение не открихме. В годините с прекъсване след 2008 г. промяната спрямо предходната година е от 0 до 0,3 часа.

Изчислението на Инфограф е средно претеглено по дяловете на пълно и непълно работно време от закръглените публикувани стойности. Обратният вариант (България с дял като в ЕС) дава около 36,8 часа; часовете на непълно заетите в България са оценка за малка група. ILOSTAT, на основата на същото европейско наблюдение, дава за България 41,1 часа действително отработени през 2008 г., 39,0 през 2024 г. и 38,7 през 2025 г. (за 2025 г. – основна и втора работа). Това съвпада с Евростат, но не е независимо измерване.