Сивата икономика в България: оценките са от 8,6% до 29%, защото мерят различни неща

Сивата икономика не може да се измери директно, затова за България има няколко различни числа. Европейската комисия оценява пропуска в събираемостта на ДДС на 8,6% от дължимия данък през 2023 г. По изследване за Европейския орган по труда през 2019 г. 19,3% от труда в частния сектор е недеклариран, а моделите на МВФ дават 23–29% от БВП като средно за 1991–2015 г. Числата мерят различни неща и не се сравняват помежду си.

Какво показват данните

Пропуск в ДДС: 781 млн. евро през 2023 г. Европейската комисия сравнява ДДС, който би трябвало да се събере при пълно спазване на правилата, с реално събрания. През 2023 г. България събира 8 324 млн. евро при дължим данък от 9 105 млн. Разликата е 781 млн. евро – 8,6% от дължимия ДДС и около 0,8% от БВП. Средно за ЕС пропускът е 9,5%. От 26-те държави в таблицата на Комисията у нас е по-голям, отколкото в 14, и по-малък, отколкото в 11. Най-висок е в Румъния (30,0%), най-нисък – в Австрия (1,0%).

Спадът от 2014 г. не е равномерен. В България пропускът е 21,8% през 2010 г., 20,0% през 2014 г., 6,0% през 2017 г. и 3,0% през 2021 г. – най-ниската стойност в серията. После нараства до 6,3% през 2022 г. и 8,6% през 2023 г. В ЕС общо движението е по-плавно: от 15,2% през 2012 г. до 7,2% през 2021 г. и 9,5% през 2023 г. Пълни оценки на Комисията има за 2019–2023 г.; по-старите години са изчислени назад (backcasting): равнището е приведено към пълните оценки, а годишните изменения идват от по-ранните доклади.

Какво влиза в пропуска. Комисията включва всичко – от законното използване на вратички през укриването до организираната измама, и още неумишлени грешки и несъстоятелности без измама. Мярката е само за един данък, не за скритите доходи.

Недеклариран труд

Евробарометър 2019: 17% са платили за недеклариран труд. В Специалния Евробарометър 498 (септември 2019 г., 27 565 интервюта в 28 държави) 17% от анкетираните в България на 15 и повече години казват, че през последните 12 месеца са платили за стока или услуга, за които са имали основание да предполагат недеклариран труд (например без фактура или касова бележка). Средно за ЕС-27 са 11%. Още 11% у нас казват, че не знаят (2% в ЕС-27), затова този дял е по-несигурен.

Заплати в плик: 6% от наетите. 6% от наетите в България казват, че работодателят им е изплащал част от доходите в брой, без да ги декларира, при 3% средно за ЕС-27. Отрицателно отговарят 80%, а 14% отказват да отговорят или не знаят. От всички анкетирани 5% признават, че самите те са извършвали недекларирана платена дейност, при 4% в ЕС-27. Тези два дяла не са се променили от 2013 г., а делът на купувачите е с 1 пункт по-висок. Анкетата не мери размера на сивата икономика, а колко хора са участвали в такава дейност.

Трудов вход: 19,3% през 2019 г. Изследването за Европейския орган по труда сравнява труда, който хората посочват в наблюдението на работната сила, с труда, който бизнесът отчита в структурната бизнес статистика. Разликата е недекларираният труд. През 2019 г. 19,3% от труда в частния сектор в България е недеклариран, при 17,8% през 2013 г. По-висок дял имат само Румъния (21,7%) и Литва (20,8%). Средно за ЕС е 11,1%. Като дял от брутната добавена стойност в частния сектор недекларираният труд е 23,8%, пак трети в ЕС. Почти изцяло е наемен: 92,9% от недекларирания труд у нас, при 62,9% средно за ЕС. Авторите наричат оценките „силно консервативни“: методът не обхваща финансовия сектор и земеделието и не улавя недекларирани сделки без скрит труд, например необявен оборот.

Какво е включено в БВП

НСИ допълва БВП. Националният статистически институт посочва, че при изчисляването на БВП разработва дооценки за изчерпателност на данните. Страницата с методологията не дава размер на тези дооценки. В таблица в работен документ на МВФ, която цитира данни на статистическите служби, за България за 2014 г. е посочено 9,9% от БВП.

Ненаблюдавана не значи недекларирана. По Евростат ненаблюдаваната икономика обхваща укрита, неформална и незаконна дейност, както и пропуснатото поради пропуски в данните. Корекциите за изчерпателност не са сравними между държавите, не показват общия размер на ненаблюдаваната икономика и не могат да заместват данъчния пропуск.

Моделите: 23–29% от БВП

Оценка, изведена от причини. Medina и Schneider (МВФ, работен документ WP/18/17, януари 2018 г.) оценяват сивата икономика в 158 държави за 1991–2015 г. Моделът MIMIC не наблюдава скритата дейност, а я извежда от причини (като данъчна свобода, безработица и върховенство на закона) и от показатели (употребата на пари в брой и участието в работната сила). За България средната за периода е 29,2% от БВП по MIMIC и 23,3% по друг метод (PMM), при 31,9% средно за 158-те държави. Работните документи на МВФ не изразяват официалната позиция на фонда.

Резултатът зависи от метода. В същия документ за България за 2014 г. са 9,9% от БВП по данни на статистическите служби, 14,0% по приспособената версия на MIMIC и 21,6% по макроверсията му. Стойностите от 20 до 30% са модел, а не статистика.

Защо числата не се събират

Различна основа. ДДС пропускът се дели на дължимия ДДС, трудовият вход – на отработеното време, моделите – на БВП. 8,6% и 29,2% не са две оценки на едно и също нещо. В източниците, които отворихме, няма официална статистика на НСИ за размера на сивата икономика. Колко данъци събира държавата като цяло, показва анализът на данъчната тежест, а за какво ги харчи – анализът на разходите по функции.

Какво не показват данните

Общ размер. Никое от числата не е размерът на сивата икономика. Те не могат да се съберат или осреднят, защото основата и обхватът им са различни.

Годините. Най-новото е за 2023 г. (ДДС), 2019 г. (труд, Евробарометър) и 1991–2015 г. (моделите), така че не показват състоянието днес.

Самоотчетът. Анкетните дялове са оценки с извадкова грешка и зависят от готовността да се признае.

Методология

ДДС пропускът (compliance gap) е разликата между дължимия ДДС (VAT total tax liability) и реално събраните приходи, в % от дължимия ДДС. Данните са от доклада на Комисията от 11 декември 2025 г., таблици 7 и 205; „ЕС (общо)“ е показателят „EU (average)“ от таблица 205. За 2024 г. за България няма стойност. Класирането е по таблица 7 (26 държави, без Люксембург, чиито оценки Комисията смята за ненадеждни). Делът от БВП е 781 млн. евро спрямо 95 101 млн. евро БВП за 2023 г. (Евростат, nama_10_gdp, B1GQ, текущи цени).

Евробарометърът е проучване по домовете на лица на 15 и повече години; ползвахме таблици T18 (QD6), T24 (QD10) и T31 (QD16), а ЕС-27 е без Обединеното кралство. Средната за ЕС в изследването на ELA е непретеглена; стойностите на МВФ са от таблици 6 и 14. Втората диаграма нарочно показва мерки с различна основа, за да се види разликата; не сме ги събирали или осреднявали.